Правен аспект на забраната на аборта - Адвокат Андрей Комисаров

В момента темата за правото на жената да прекрати бременността отново стана актуална заради неотдавнашното подписване от патриарх Кирил на призив за пълна забрана на абортите в България. Това послание предизвика активна дискусия както в обществото, така и във властта и администрацията.

Някои хора смятат, че абортът е убийство на деца, акт, който е неприемлив от гледна точка на която и да е религия. Противниците на тази позиция подчертават, че България е светска държава, в която жената може самостоятелно да вземе решение по този въпрос.

Разгледайте правните разпоредби, регулиращи абортите у нас и в останалата част на света, както и споровете, свързани с това.

Международна правна уредба

Всички страни по света, в зависимост от тяхната политика за абортите, могат да бъдат разделени на три групи:

Това е един от факторите, които оказват влияние върху позицията на България сред другите държави. И така, според резултатите от 2015 г. България е на трето място в света по брой аборти.

Отрицателен опит със забраната на абортите

Наказателното законодателство на всички развити страни съдържа норми, наказващи престъпните аборти. Така Наказателният кодекс на България в член 123 предвижда наказание за незаконен аборт, включително лишаване от свобода до пет години в случай на смърт на жена или причиняване на тежка вреда на нейното здраве.

В тази връзка пълната забрана на абортите може не само да не подобри демографската ситуация в страната, но дори да я влоши, като навреди на здравето на майките.

Моментът на започване на живота

Моментът на началото на човешкия живот е спорен за биолози, генетици, психолози, философи,теолози и юристи в продължение на много години.

Законодателствата на различните страни заемат различни позиции по отношение на момента на започване на живота и признаването на детето като личност с права и защита от държавата.

Декларацията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН през 1959 г., признава необходимостта от специална защита и грижа за детето, както преди, така и след раждането.

Конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН през 1989 г., чл. 2 съдържа разпоредбата, че държавите, подписали тази конвенция, гарантират всички права, съдържащи се в нея, на всички деца, независимо от всякаква дискриминация, включително независимо от здравословно състояние и рождение.

Така нероденото дете попада под тези разпоредби на международните документи.

В българското законодателство обаче има интересно отклонение от това правило. По този начин в разпоредбите относно наследството Гражданският кодекс предоставя на дете, заченато по време на живота на наследодателя, правото да бъде призовано към наследяване. Така можете да оставите наследство на живо същество, което все още не е родено. Важно условие тук обаче е последващото раждане на дете. Тоест, самата правоспособност, която включва правото да се получи наследство, се появява при дете само от момента на раждането.

Изкуственото прекъсване на бременността и свързаните с него въпроси винаги са били актуални и обсъждани. Споровете по този въпрос между религиозни лидери и учени никога няма да стихнат. Законопроектите за забрана на абортите до известна степен редовно се внасят в Държавната дума на България. Считаме обаче, че при правното регулиране на правото на аборт на жената винаги трябва да се изхожда преди всичко от интересите на здравето на детето и неговата майка.

Автор:адвокат, основател на адвокатската колегия "Комисаров и партньори", президент на междурегионалната обществена организация "Общество за защита на правата на собствениците и наемателите на недвижими имоти", преподавател в Северозападния институт за напреднали изследвания на Федералната данъчна служба на България, Андрей Комисаров