Правна уредба на договора за чартър
(Стригунова Д.П.) ("Модерно право", 2012 г., N 11)
ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА ЗА ЧАРТИРАНЕ
Стригунова Д. П., доктор по право, доцент в катедрата по бизнес и трудово право на Държавния университет по управление.
Ключови думи: превоз, чартърен договор (чартър), чартьор, превозвач, чартьор, капацитет на превозното средство, пътник, товар.
Правната уредба на договора за чартърен товарен превоз Д. Стригунова
Целта на статията е да опише правната уредба на договора за чартърен товарен превоз в съответствие с руското законодателство. В статията се ревизират дефиницията на договора за чартърен товарен превоз, страните по договора, неговото съдържание, източници на правото, съотношението му с договора за наем на транспортни средства и договора в полза на трето лице.
Ключови думи: превоз, договор за навло (чартър), чартър-концедент, превозвач, чартьор, капацитет на транспортното средство, пътник, товар.
В действащото българско законодателство определението за договор за чартър се съдържа в чл. 787 от Гражданския кодекс на Руската федерация, съгласно който по силата на договор за чартър (чартър) едната страна (чартьор) се задължава да предостави на другата страна (чартьор) срещу заплащане целия или част от капацитета на едно или повече превозни средства за един или повече полети за превоз на стоки, пътници и багаж. Договорът за чартър е широко разпространен във въздушния, морския, вътрешния воден и автомобилния транспорт. Товарните превози не се отнасят за железопътния транспорт. ----------- Пак там. С. 180.
В същото време в правната литература се изказват и други мнения относно правната същност на въздушния чартър. По-специално Н. Н. Остроумов смята, чеквалификацията на договора за въздушен чартър като договор за лизинг „в най-голяма степен съответства както на неговото съдържание, икономическо значение, така и на действителното положение, което се е развило в областта на неговото правно регулиране. Само разпоредбите на Гражданския кодекс на България за лизинг на превозно средство с предоставяне на услуги за управление и техническа експлоатация (членове 632 - 641 § 3, глава 34 от Гражданския кодекс на Руската федерация) и общите разпоредби на Гражданския кодекс на България относно договора за лизинг могат да се прилагат към отношенията, възникващи между наемателя и наемателя. Същите правила уреждат договора, по силата на който авиотранспортната компания предоставя на наемателя услуги на самолет и екипаж не за един или няколко полета, а за определено време - определен период. ——————————— Остроумов Н. Н. Договор за превоз в международен въздушен трафик. М., 2009. С. 43.
Договорът за чартър е вид договор за превоз. Това се подкрепя от факта, че е поставено в глава 40 „Транспорт“ от Гражданския кодекс на Руската федерация. Предмет на договора за чартър е транспортна услуга с предоставяне на изпълнението на целия или част от капацитета на превозното средство. Правната природа на договора за чартър, която го отличава от договора за наем на имущество, е посочена в трудовете на А. Г. Калпин, В. В. Витрянски, С. Ю. Морозов и др. 787 от ГК за целта на договора - изпълнение на един или повече полети. А. В. Майфат изразява подобна гледна точка. ——————————— Виж: Kalpin A. G. Чартиране на кораб (чартър) като институт на морското право: теоретични и практически проблеми: Dis. … Д-р юрид. науки. М., 1989. С. 30.Гражданско право: Учебник: В 3 т. Т. 2 / Изд. А. П. Сергеева. М., 2009. С. 516. Виж: Гражданско право: Учебник: В 3 т. Т. 2 / Под общ. изд. С. А. Степанова. М., 2011. С. 384 - 385.
Действително договорът за чартиране и договорът за превоз на пътници, багаж или товари имат един предмет – хамалски услуги. Предметът на договора за превоз (включително договора за чартър) е транспортирането на стоки, пътници, багаж до местоназначението, в същото време предметът на договора за лизинг (включително лизинг на превозно средство) е предоставянето на имущество за временно владение и ползване или само за ползване от наемателя. Чрез сключване на договор за чартър „чартьорът не получава икономическо господство върху съответната част от превозното средство. Възможността за поставяне на товар в превозно средство не лишава наемателя от притежанието на съответното помещение. Представяйки товара за превоз, наемателят го предава във владение на наемателя, който може да гарантира неговата безопасност само ако притежава съответните помещения. ——————————— Морозов С. Ю. Транспортно право: учеб. надбавка. М., 2010. С. 272.
Договорът за чартър е консенсусен, възмезден, двустранно обвързващ. Тъй като договорът за чартър е консенсуален, „той урежда и отношенията на страните преди превоза, свързани с представянето на кораба за товарене и представянето на товара за превоз“. ——————————— Гражданско право: Учебник: В 3 т. Т. 2. 5-то изд., преработ. и допълнителни / Рев. изд. Ю. К. Толстой, Н. Ю. Рассказова. М., 2012. С. 524.
Според С. Ю. Морозов, изпращачът и получателят също могат да участват в изпълнението на превоза въз основа на договор за чартър. „Ако наемателят и изпращачът не съвпадат в едно лице, тогаваизпращачът и наемателят имат взаимни права и задължения по превоза на стоките. При освобождаването на товара възниква правоотношение между получателя и наемателя. ——————————— Морозов С. Ю. Указ. оп. С. 274.
В литературата се поставя въпросът, свързан с възможността договорът за чартър да се квалифицира като договор в полза на трето лице. С. Ю. Морозов по отношение на договора за чартър на пътници смята, че „въз основа на определението за договор за чартър, чартьорът трябва да изпълни чартъра, а не пътника, следователно чартърният договор не може да бъде признат за споразумение в полза на трета страна. По споразумение в полза на трето лице бенефициентът има второ право (правото да сключи споразумение като кредитор) от момента на сключване на такова споразумение от първоначалния кредитор и длъжника. Това правило не е въведено в договора за чартър, тъй като пътникът например може да сключи договор с туроператора (чартьора) по-късно от сключването на договора за чартър. В интервала между тези две събития пътникът няма никакво право (нито субективно, нито второ) ” . ----------- Пак там. С. 275.
Съгласно споразумение в полза на трета страна страните установяват, че длъжникът е длъжен да изпълни изпълнението не на кредитора, а на трето лице, посочено или непосочено в договора, което има право да изисква изпълнение от длъжника в своя полза (клауза 1, член 430 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Основният смисъл на конструкцията на договора в полза на трето лице е да предостави на третото лице правото на самостоятелен иск срещу страната по договора, в сключването на който посоченото трето лице не е участвало. Както отбелязва Н. С. Ковалевская, условието за предоставяне на правото на трето лице да изисква изпълнението на договора от длъжника е централно средвсички съществени условия на договора в полза на трето лице, тъй като без предоставянето на това право не може да има договор в полза на трето лице. ——————————— Виж: Ковалевская Н. С. Договор в полза на трети лица-граждани: Резюме на дисертацията. дис. … канд. правен науки. Л., 1988. С. 13.
Смятаме, че договорът за чартър, при който се превозват пътници (например туристи), е изграден не по модела на споразумение в полза на трета страна, а по модела на споразумение за изпълнение на трета страна, което все още не е намерило законодателна консолидация. „За разлика от договора в полза на трето лице, договорът за изпълнение за трето лице не предоставя на третото лице субективни права. Следователно трета страна не може да изисква изпълнението на такива договори. Що се отнася до разглежданите отношения с участието на туристи, тези лица имат право не на наемателя (превозвача), а на наемателя (туроператора) да предявяват искове, свързани с превоза. ——————————— Гражданско право: Учебник: В 3 т. Т. 1 / Отг. изд. А. П. Сергеев, Ю. К. Толстой. 6-то изд., преработено. и допълнителни М., 2005. С. 597.
В Гражданския кодекс на България няма специални правила относно съдържанието на договора за чартър, което според нас би било за предпочитане, тъй като в този случай е възможно да се унифицират много въпроси, свързани с договора за чартър, независимо от вида транспорт, на който се използва. В морския транспорт изискванията за съдържанието на чартъра са установени от чл. 120 от CTM RF, според който чартърът трябва да съдържа името на страните, името на кораба, указание за вида и вида на товара, размера на навлото, името на мястото на товарене на кораба, както и името на мястото на местоназначение или посоката на кораба. По споразумение на страните в чартъра могат да бъдат включени други условия и резерви. В автомобилния транспорт изискванията към съдържанието на договорачартиране за извършване на превоз на товари са установени в част 2 на чл. 18 от UAT, съгласно който посоченият договор трябва да съдържа информация за наемателя и наемателя, името на товара, вида на предоставеното превозно средство (ако е необходимо, броя на превозните средства), маршрута и мястото на доставка на превозното средство, времето на превоза, размера на плащането за използването на превозното средство. В съответствие с част 2 на чл. 27 UAT договорът за наемане на превозно средство за превоз на пътници и багаж по заявка трябва да включва: информация за наемателя и наемателя; вида на предоставеното превозно средство (ако е необходимо, броя на превозните средства); маршрут и място на доставка на превозното средство; определен или неопределен кръг лица, за чието превозване се предоставя превозно средство; условия на транспортиране; размера на плащането за използване на превозното средство; процедурата за допускане на пътници до превозното средство, установена, като се вземат предвид изискванията, предвидени в правилата за превоз на пътници (в случай, че превозното средство е предназначено за превоз на определен кръг лица). Основните условия на договора за въздушен чартър са формирани в стандартни проформа чартъри за товари и пътници. Правата и задълженията на страните по договора за чартър, както и отговорността за неизпълнение или неправилно изпълнение на договора се определят в транспортните харти и кодекси, както и в споразумението на страните. Тези въпроси са отразени в трудовете на С. Ю. Морозов, В. Н. Гречуха по отношение на отделните видове транспорт. В тази статия ще се спрем само на някои от тях. ——————————— Виж: Морозов С. Ю. Указ. оп. С. 282 - 285. Виж: Гречуха В. Н. Транспортно право в България: учеб. М., 2012. С. 154 и сл.
На първо място, независимо от вида на транспорта, наемателят е длъжен да предостави изправно превозно средство за товарене или качване. Наемателят трябва да осигури целия или част от капацитета на едно или повече превозни средства за превоз. Превозното средство трябва да бъде предоставено в срока, посочен в договора за чартър. При морския транспорт наемателят е длъжен да доведе кораба в годно за плаване състояние, което включва и комплектуването му с квалифициран екипаж. Задълженията на товарния превозвач могат да включват товарене на превозното средство. Във въздушния транспорт задълженията на наемателя могат да включват изпълнението на всички формалности преди полета. Отговорност на наемателя е да достави навреме стоки или пътници и багаж до местоназначението им, както и да гарантира тяхната безопасност и сигурност по пътя. Има и други задължения на наемателя, в зависимост от вида на превоза и вида на превоза. Основното задължение на наемателя е да заплати превоза на товари или пътници и багаж от наемателя. Законът предвижда и други задължения на наемателя, както и неговите права. По-специално, наемателят има право да анулира договора за наемане, ако наемателят не представи превозното средство в срока, посочен в договора. Основанията и размерът на отговорността на страните по договора за чартър са предвидени от закона, както и от договора за чартър. По-специално, наемателят е отговорен за повреда, недостиг или загуба на товар, багаж, за забавяне на доставката на товар, багаж или пътник, за непредоставяне на превозни средства за превоз, за причиняване на вреда на живота или здравето на пътник. В същото време отговорността на наемателя за причиняване на вреда на живота или здраветопътник е извъндоговорен характер, т.е.