Правна уредба в областта на информатизацията - Управление
1. Правна уредба в областта на информатизацията
1.1 Основни нормативни документи в областта на информатизацията
Информационното законодателство в България е съвкупност от правни норми, регулиращи обществените отношения в информационната сфера[4].
Информационното законодателство в момента се формира въз основа на разработването и приемането на федерални закони, закони на субектите на България, регулиращи отношенията, пряко свързани с областта на информатизацията - процедурата за създаване, събиране, съхраняване, обработка и предаване на информация; отношения по собствеността и разпореждането с информационния ресурс на определени субекти на правото; отношения по създаването на пазар на информационни ресурси и предоставянето на информационни услуги.
Развитието на пазарните отношения в информационните дейности, въвеждането на автоматизирани информационни системи и нови технологии, формирането на информационно общество в България, единно информационно пространство поставиха въпроса за защитата на информацията като обект на интелектуална собственост и правата върху нея.
В България са приети редица закони, постановления, постановления, програми, регулиращи тази област, като:
– Федерален закон „За информацията, информатизацията и защитата на информацията“ (Сборник на законодателството на България, 1995 г., № 8, член 609) Федералният закон урежда отношенията, произтичащи от формирането и използването на информационни ресурси въз основа на създаването, събирането, обработката, натрупването, съхранението, търсенето, разпространението и предоставянето на документирана информация на потребителя; въпроси на създаването и използването на информационни технологии и средства за тяхната поддръжка; въпроси на защитата на информацията, правата на участващите субектиинформационни процеси и информатизация;[7]
– Федералният закон „За участие в международния информационен обмен“ (Сборник на законодателството на България, 1996 г., № 28, чл. 3347) осигурява създаването на условия за ефективно участие на България в международния информационен обмен в рамките на единното световно информационно пространство, защитата на интересите на България, субектите на България и общините в международния информационен обмен, защитата на интересите, правата и свободите на физическите и юридическите лица при международния информационен обмен;[8]
- Указ на Президента на Република България № 966 от 28.06.93 г. "За концепцията за правна информатизация на България".
- Постановление на правителството на Република България № 608 от 26.06.95 г. "За сертифициране на средства за защита на информацията".
- Междуведомствена научно-техническа "Програма за развитие на вътрешни интелигентни технологии с двойно предназначение за 2000-2005 г.".
Основната му цел е да създаде организационен и икономически механизъм, който осигурява ускореното въвеждане на перспективни информационни технологии в приоритетната област на приложение (министерства и ведомства, които осигуряват отбраната и сигурността на страната) и условия за заместване на вноса в областта на интелектуалните технологии.
Програмата за нормативно и правно осигуряване на сферата на информатизацията в условията на формиране на информационното общество в България (одобрена с решение на Държавната комисия по информатизация).
Програмата определя основните направления на работа по правното осигуряване на сферата на информатизацията, както и състава на приоритетни проекти на законодателни актове.
Организационни и методически документи на системата за доброволно сертифициране на средства и системи в областта на информатизацията "Росинфосерт".
INорганизационните и методическите документи отразяват разпоредбите относно процедурата за сертифициране на продукти, изискванията към органите за сертифициране и правилата за тяхната акредитация, изискванията към лабораториите за изпитване и правилата за тяхната акредитация, изискванията към експертите и учебните звена за тяхното обучение, правилата за атестиране на експерти и акредитацията на учебните звена, правилата за атестиране на методите и средствата и системите в областта на информатизацията, правилата за регистрация в регистъра на системата.
„Принципи за организиране на държавния надзор в областта на информатизацията“. Документът определя целите на държавния надзор, както и областите на дейност, които подлежат на надзор. Като обект на надзор в областта на информатизацията са определени следните дейности: формиране и използване на електронни информационни ресурси и предоставяне на информационни услуги; разпространение на софтуер; въвеждане в експлоатация и експлоатация на информационни системи.
Значителна част от федералните закони са насочени към прилагане на разпоредбите на член 29, параграф 4 от Конституцията, които гарантират на всеки правото свободно да търси, получава, предава, произвежда и разпространява информация по всякакъв законен начин, както и разпоредбите на член 24, параграф 2, които задължават държавните органи и местните власти да предоставят на всеки възможност да се запознае с документи и материали, които пряко засягат неговите права и свободи. Тези закони са от основно значение за изграждането на единно информационно пространство в България и за формирането и ефективното използване на информационните ресурси за осъществяване правото на всеки на достъп до информация.
Правната основа за развитието на единно информационно пространство в България, както е определено в посочената доктринаи концепции, трябва да допринесе за хармоничното развитие на информационните услуги и средствата за производство на информация в страната в процеса на нейното движение към информационното общество.
Концепцията за развитие на законодателството в областта на информацията и информатизацията, разработена от Министерството на съобщенията на България през 2000 г., определя приоритетни области за развитие на закони, които създават правната основа за развитието на информационното производство и информационните отношения за следващите 10 години. Развитието на законодателството в областта на информатизацията се основава на съществуващата законодателна рамка за регулиране на информационните отношения на субектите на обществото.
Проектът на Концепция „Развитие на българското законодателство в областта на информацията и информатизацията“ предвижда определянето на приоритетните области на законотворчеството, хармонизирането на действащото законодателство и координацията на нормотворческата дейност за решаване на приоритетните проблеми на правното регулиране на отношенията между субектите в процеса на информатизация на страната, регионите и общините.[9]
През 1995 г. е разработена и одобрена от президента на България „Концепция за формиране и развитие на единно информационно пространство в България и свързаните с него държавни информационни ресурси“, която всъщност е аналитичен документ, насочен към идентифициране на проблемите в процеса на информатизация и предлагане на пътища за тяхното решаване. В документа са формулирани целите на информатизацията и проблемите, които пречат на България към информационното общество.[10]
Концепцията е от първостепенно значение за регионалната информатизация, тъй като регионалните и общинските ТИС (заедно с информационните системи на предприятията и организациите) са предназначени да станат основните източници на първична информация в единното информационно пространство на страната.
Постоянната камара за държавна информационна политика към Политическия консултативен съвет при Президента на България одобри Концепцията за държавна информационна политика.
По-рано тази концепция беше приета от Комитета по информационна политика и комуникации на Държавната дума. Според този документ може да се прецени, че терминът "информационна политика" се отнася и до най-важните проблеми на процеса на информатизация. Информатизацията е невъзможна без рационализиране на информационния ресурс. Формирането и използването на този ресурс от своя страна е невъзможно без създаването и използването на информационни технологии през целия цикъл на работа с информация и задоволяване на нуждите на потребителите.[11]
Концепцията за информационна политика е насочена към такива обекти на информационната сфера като:
– система за формиране и използване на информационни ресурси;
– информационен и телекомуникационен пазар,
– информационни продукти и услуги;
– системи за информационна сигурност;
– правна база на информационните отношения.[12]
Въз основа на тези политически и правни документи през последните години беше извършена много работа за организиране на ресурс от правна информация във всички клонове на властта.
Информационното законодателство се основава на следните основания:
- законодателната работа се изгражда в съответствие с актуализираната и постоянно актуализирана (най-малко веднъж на четири години) програма;
– взети са предвид общопризнатите принципи на международното право и международните договори на България;
- в рамките на информационното законодателство, на първо място, се прилагат съответните информационни и правни норми на Конституцията на Руската федерация;
– информационното законодателство е тясно свързано сцелите на провежданите реформи в България;
- осигурява се необходимата връзка на информационното законодателство на субектите на федерацията с федералното информационно законодателство;
– осигурява се публичност и общодостъпност на информационното законодателство.
Тъй като информацията прониква във всички сфери и посоки на дейност на гражданин, специалист, ръководител, юридическо лице, държава, информацията и правните норми, съставляващи информационното законодателство, като че ли проникват в цялото законодателство на България както вертикално (по видове нормативни правни актове), така и хоризонтално (по отрасли на законодателството). Днес нуждата от правна информация се задоволява от редица търговски организации: "Консултант Плюс", "Кодекс", "Гарант".
Съвкупността от тези системи не се е развила като холистична и фокусирана върху една технология, въпреки че към момента съответните правни системи са формирани и работят във всички държавни органи, като активно използват услугите на горните търговски системи за извличане на правна информация.