Православна църква за окултизма
С. Шаталов. шаманизъм
Първо, откъде идват шаманите? За да стане такъв, е необходимо в семейството да има прародител шаман. Това обаче не е достатъчно, защото семейните връзки свързват много хора. Кой от тях ще продължи шаманското служение? Наследникът се избира от самите духове. Избраният е насилван с предложение да стане шаман и като правило получава отказ, но те упорстват, принуждават, заплашват със смърт и наказват. В крайна сметка духовете постигат своето и имат нов слуга. Тази картина на избраността присъства, с малки вариации, сред всички народи, понякога разделени от диаметъра на земното кълбо.
В литературата, посветена на темата за шаманизма, се описва специална „шаманска болест“, която придружава изборите. Човек може да седи неподвижно с часове, а понякога да избяга в гората и да се скита там. Освен това в продължение на няколко дни човек лежи изтощен, чувствайки ужасна болка. Смята се, че за шаманско служене човек трябва да бъде "пресъздаден". За „пресъздаване” душата му се отвежда от духовете в един от трите свята – небесен, земен или подземен, където се извършва нейното „възпитание”, което продължава от една до девет години, в зависимост от силата на бъдещия шаман. По време на отсъствието на душата бъдещите шамани се разболяха от „шаманската болест“. Това се случвало на различна възраст: за „големите“ шамани рано – от три до пет години, за слабите – по-късно. През този период се извършва „раздробяването на тялото" - едно от най-важните действия на шаманското призвание. Това е ужасна, но, както се смята, необходима операция, която духовете извършват с шамана: отрязват главата му, поставят я на рафт или я набучват на дълъг прът. Главата, отделена от тялото, не губи способността си да вижда и чува, а шаманът наблюдава по-нататъшния ход на събитията не без интерес.
Ето как якутецът описва „пресъздаването“шаман Спиридон Герасимов:
„Заведоха ме в една тънка, мръсна, тъмна юрта, отрязаха ми главата и нарязаха цялото ми тяло на парчета, които заедно с главата ми поставиха в желязна люлка. В люлката всички части от тялото сраснаха заедно и аз приех обичайната си форма. Вързаха ме здраво с шарено въже и започнаха да люлеят люлката. След известно време развързаха въжето и, пробивайки с нещо остро, преброиха всичките ми кости и отделни мускулни влакна и казаха: „Оказва се, че имате една кост и три допълнителни мускулни влакна.“ Отнякъде се появи човек, който много приличаше на мечка и каза: „Дайте ми този човек“. Пред него беше поставен голям съд и той започна да кашля кръвни съсиреци в него.
Спиридон бил хванат и потопен няколко пъти в тези кръвни съсиреци, казвайки: „Трябва да му дадем име“. Тогава една жена влезе и започна да го кърми, но шаманът се обърна с отвращение. Спиридон бил положен в люлка, повит стегнато и след това му извадили очите.
— паднах по гръб. Когато лежах в това положение, те започнаха да дърпат носа наляво с желязна кука. Вдигнах глава, очите ми все още виждаха. Оказа се, че лежа в устието на Кървавата река с течението напред-назад. Те извадиха вода от тази река и ми дадоха да пия, след което, като пробиха ушите ми, ме сложиха в глинен съд и казаха: „Ти стана известен шаман с окървавен крак“.
Материалистичната наука напълно отрича горната история в действителност. Всички шамани бяха обявени за нервни и това, което се случваше с тях, беше халюцинации. В същото време те не обърнаха внимание не само на сходството на историите на шамани, живеещи в региони, разделени от океани (а статистическото съвпадение е толкова голямо, че според научните критерии те са доста надеждни), но и на други източници, описващиподобни преживявания. Но в святоотеческата традиция има много случаи на демонично обладаване и всеки православен християнин може лесно да разпознае сцената на обладаване в горния пасаж.
По всички признаци виждаме, че шаманските духове са нещо съвсем определено и лесно разпознаваемо - това е населението на въздушното царство на демоните. С други думи, демони. Особената им власт над народите, живеещи изолирано от християнския свят, се дължи именно на факта, че от времето на Потопа Божията благодат не ги е докоснала. През хилядолетията на затворен живот, демоните са успели да подкопаят волята на тези хора до такава степен, да ги сплашат и потиснат, че в такава среда вече няма никаква значителна съпротива срещу шаманското обсебване. Дори след просветлението на народите от Северна Азия със светлината на евангелската истина, силата на духовете започва много бавно да отслабва. Много шамани, след като официално приеха кръщението, въпреки това не можаха да избягат от лапите на демоните, които ги обладаха. Те продължиха да се покланят, често включвайки християнски молитви, призовавайки името на Бог и светци в действията си. И това вече е най-лошият вид магьосничество, най-богохулният и грешен по тежест, равняващ се на самоубийство. Обладаният от духа шаман се превръща в това, което сега се нарича думата „екстрасенс“. Всички същите шамански духове, идентифицирани от нас като демони, искат да получат влияние в нашето общество, те търсят и намират слуги, които извършват шаманизъм, обявявайки, че шаманизират за възвишените цели да се грижат за нашето здраве, благополучие и спасение.
Разбира се, съвременните шамани не носят палта с опашки и не бият тамбура - този, който ги е изпратил, не е толкова глупав, че да не разбере, че не можем да бъдем хванати в пряк демонизъм, като чукчите или фуегите. Хиляда години християнство надеждно пази душите ни от пряко притежание. Но бащата на лъжата налива старо виношаманизма в нови ястия - и тук Анатолий Кашпировски разказва на вестника за своето служение, за духа-покровител, който му се явява всяка вечер и го учи на занаята, показва му хората, които ще дойдат при него през следващия ден, от какво са болни, какво трябва да знаете за тях, назначава помощни духове. И ето, че вече пее по телевизиите в цялата страна, давайки, както подобава на всеки достоен шаман, „установка за лечение“. Вместо тамбура има фонограма, изпадат в транс в залата, размахват ръце, танцуват. Явно падналото състояние на страната ни не на последно място е свързано и с дейността на ширилите се у нас шамани, както и да ги наричат - екстрасенси, магьосници, магьосници и т.н. От тях има малко търсене - обладани, те вече не могат да избягат от лапите на демоните, които се въртят около тях и остава само да съжаляваме нещастните шамани и да молим Бог за тяхното спасение, но да присъстваме на техните ритуали или не - това е нашият избор, нашето оръжие и наша отговорност.
Но шаманизмът прониква в живота на нашия народ не само в екзотични и прикрити форми. Например, чуват се гласове, които призовават якутите да се върнат към своята „национална религия“ – шаманството. Цял народ може да бъде хвърлен отново във властта на духовете на мрака, откъдето в продължение на един век е бил издигнат с общите усилия на проповедниците на Православието. И това са само първите стъпки, а в близко бъдеще се планира връщането на останалото население на България към духовно робство. Отдавна се говори, че религията на българите не е православието, а някакво „светло” предхристиянско езичество с неговото идолопоклонство, човешки жертвоприношения, шамански магьосници, вече се извършват различни приготовления за възстановяване на шаманското служение в наскоро разкопания магьоснически храм в района на река Ворона и създаване там на общобългарска църква.магьоснически център.
Светото писание ни дава два примера за поведение на хора в подобна ситуация: от една страна, съдбата на Содом, а от друга, Ниневия. И в двата града, когато неспособността на жителите им да избягат от бездната на греха и разврата стана очевидна, бяха изпратени ангели, проповядващи покаяние, и содомитите упорстваха в греха и бяха поразени, а жителите на Ниневия се покаяха, наложиха пост върху себе си, семействата си и дори добитъка, и съдбата на Содом ги подмина - Господ прие покаянието. Сега България е на същия кръстопът и като че ли на всеки българин трябва да му е ясно, че трябва да останем с Бога и Неговата Църква, но ние стоим и чакаме.