Преди 350 години вождът на евенките от Забайкалието приема българско гражданство, АУК на Република Бурятия
Републикански център на евенкската култура "Арун"
Преди 350 години вождът на евенките от Забайкалието приема българско гражданство
Вождът на евенките от Забайкалието приема българско гражданство и основава Тунгуския казашки полк.
- През 1667 г. евенкийският княз Гантимур със семейството си се завръща в родните си места и приема българско поданство. Официално се смята за така, но всъщност той го прие по-късно. Но именно от тази дата се брои преминаването му на страната на България. Основната част от евенките на Забайкалието и Приамурието заедно с него приемат българско поданство и стават част от българската държава. Мисля, че тази дата е доста интересна за евенките от Забайкалието“, казва Дария Берелтуева, специалист от Центъра Арун.
Според исторически данни принц Гантимур произлиза от даурските князе от рода Баягир, произхождащи от евенките. За първи път се споменава през 1649 г. в свидетелствата на дахурските „езици“. Той беше роднина на китайския император, имащ четвъртия по важност ранг цолин в империята, заемаше видно място в Китай и се радваше на милостта на богдихана. Заплатата му беше 9 лири сребро и 4 кутии злато, под негово командване имаше 300 добре въоръжени войници.
Първоначално отношенията между българската държава и Гантимур не се развиват много гладко: през 1654 г. той ограбва Нерчинския затвор на Петър Бекетов и отива в Китай при притока на Аргун, река Ган. Коренните земи на Гантимур са били разположени на река Нони, приток на Сунгари, откъдето са били изгонени от манджурите. През 1667 г. той е изпратен да унищожи затвора Камар на Амур. Вместо това той отива в Нерчинск и с 40 племенни старшини преминава на страната на българската държава. С него преминаха няколко забележителниЕвенкийски кланове, само около 500 души, които станаха казаци от Тунгуския петстотин казашки полк. Китайският император неуспешно се опитва да убеди Гантимур да се върне. През 1685 г. Гантимур е кръстен в Нерчинск под името Петър, през 1686 г., според грамотата на царете Иван V и Петър I Алексеевич, той получава княжеско достойнство и е записан в благородството според московския списък. Повикан е в Москва, но по пътя умира в Нарим, където е погребан. Той имал 30 сина от девет съпруги, но само потомците на сина му Катанай, които дадоха началото на благородния род Гантимурови, бяха признати за князе.