Преглед Сега любимият ми Виетнам
И така, следващият етап от нашето пътуване се състоеше от тридневна обиколка на делтата на Меконг с крайна дестинация Пном Пен, столицата на Камбоджа.
Тръгнахме рано сутринта с голям туристически автобус. Бяхме единствените българоговорящи в автобуса. Останалата публика се състоеше от французи, германци, британци и всякакви други европейци, а една трета от нашата група бяха китайци. Както се оказа, по-голямата част от нашата група отпадна на втория ден от пътуването, защото купиха двудневна обиколка без пътуване до Камбоджа. Ние и още петима души отидохме на третия ден в Камбоджа. Освен това по време на обиколката сменихме трима водачи, които ни предаваха от ръка на ръка.
Тъй като пътуването започна от град Хо Ши Мин, обиколката разказва много интересни неща за миналото и настоящето на града, въпреки че ми беше доста трудно да разбера английския на първия ни гид, млад мъж. За тези, които не говорят английски, бих посъветвал да не се страхуват и да не отказват такива екскурзии, защото всичко все още е много интересно и много неща са разбираеми без език.
Първата ни спирка след около 4 часа пътуване беше в някаква ферма, където ни показаха растения, дадоха ни безплатен чай, местен мед и местен силен алкохол, направен от мед. Естествено, всичко това беше предложено да бъде закупено, но не беше необходимо. И преди нас имаше артисти, които изпълняваха местни народни песни.
След това ни натовариха в лодки и отплавахме по каналите на река Меконг до друга спирка, нещо като домфабрики за производство на известни виетнамски сладкиши от кокосово мляко, а също и кокосово масло.
Показаха ни целия производствен процес, ако може така да се нарече, защото всичко се прави на ръка. Дори всеки бонбон е опакован и опакован на ръка. Интересното е, че първо готовите бонбони се опаковат в най-тънката оризова хартия, която може да се яде заедно с бонбоните и едва след това в опаковъчна хартия. Разбира се, тук те също предлагаха да купуват най-пресните готови продукти. Тези сладки се правят както просто кокосови, така и с различни вкусове: шоколад, мед и други. И дори с черен пипер! Купихме си пакет класически сладки и им се наслаждавахме през целия път. След това, когато се върнахме отново в Сайгон, видяхме такива сладки в продажба и, разбира се, изобщо не се изненадахме, че са по-евтини, отколкото във фабриката. Но те изобщо не се разстроиха от това.
След като продължихме с лодка, направихме още една спирка в овощна ферма. След това пътуването ни продължи отново с автобус.
Вечерта спряхме до някакъв храм, където се поразходихме и снимахме щастливия Буда (Lucky Budda).
И тогава бяхме докарани в хотела и ни оставиха до сутринта, като преди това се запознахме с обстановката наоколо. Дори не помнех в кой град бяхме, но си спомних, че кухнята на града е известна със специалитета на плъхове. За щастие се приготвя не от диви плъхове, а от специално отгледани. Поне така казват. Хотелът беше изключително елементарен, без прозорци, но повече от заслужаваше цената, която платихме за цялата обиколка.
На следващия ден, след като станахме сутринта и закусихме в хотела с по-нормална храна (закуските бяха включени в цената на обиколката), ние, под ръководството на друг водач, отидохме не до автобуса, а докей. След това трябваше да продължим пътуването с лодка и да видим плаващия пазар.
Плаващият пазар е прекрасно и интересно място. Това изобщо не е същият пазар като в Тайланд, по-скоро за туристите. Това е истински пазар и то на едро. Собствениците на лодки продават плодове и зеленчуци на едро и го правят от лодки, защото не плащат данъци и наеми.
Цели семейства и дори домашни любимци живеят на лодки.
Много ни хареса плаващият пазар. Това беше може би едно от най-интересните места в цялото ни пътуване до Виетнам.
След това плувахме до едно място, където правят оризови спагети. Показаха ни целия процес на готвене:
След това отплавахме до друга ферма, този път овощна, където отглеждат основно дуриан.
В крайна сметка слязохме, където по-голямата част от групата ни „отпадна“ от нас (тези, които взеха двудневната екскурзия), а ние се качихме на микробус и отидохме в Чаудок, граничен град във Виетнам и врата към Камбоджа.
Докато чакахме микробуса да тръгне, ядохме ястие със змия. Ястието беше много евтино, толкова безвкусно. От змията практически имаше само кожа.
По пътя се отбихме в храм на планина в околностите на Чаудок, откъдето се открива гледка през границата вече към земите на Камбоджа. Трябваше да изкачим планината до храма пеша и то доста високо.
След това ни отведоха в хотелите (хотелът отново беше платен от обиколката и беше доста добър: много голяма стая и дори балкон), а втората половина на деня и нощта бяха на наше разположение. Ние се възползвахме от това и се разходихме из Чаудок.
Не разбирам защо, но Чаудок ме накара да се влюбя в себе си. Малък провинциален град, от който имаме много, без особени забележителности. Умерено мръсен и подреден. НоНещо в него се закачи, но не мога да разбера и да обясня какво. Жалко, че нямах достатъчно време да го опозная, но определено ще се върна там.
Сутринта на следващия ден в хотела дойде друг нов гид за нас и цялата ни група, т.к. ние бяхме последни "прибрани". И пак тръгнахме пеша до кея. По-нататъшното ни пътуване отново продължи с лодка.
Направихме още две спирки, преди най-накрая да се отправим към Камбоджа. Едната от тях, рибовъдна ферма, където рибата се отглежда в плаващи къщи, не беше нищо особено, но другата беше просто супер. Посетихме село Чамов. Както каза водачът, в това конкретно село Чамс, имигранти от Малайзия, дойдоха във Виетнам и живеят живота си и отказват предимствата на цивилизацията.
Поразходихме се малко из селото, запознахме се с бита на местните и дори пробвахме тоалетите им.
Пристигащите туристи веднага бяха заобиколени от местни деца и започнаха да предлагат бисквити. Интересното е, че местен жител, който е точно там в селото, ни предупреди да не купуваме нищо от тях, защото ги готвят от развалени яйца. Мислех, че всички са еднакви...
Но ми стана толкова жал за тези деца (между другото, те изобщо не разбират английски), че купихме бисквитки от тях и след това ги изхвърлихме. Продаваха и всякакви домашно приготвени сувенири като висулки, ключодържатели, гривни от миди, дърво и нещо друго, за един долар на брой.
След селото вече отидохме право в Камбоджа. Екскурзоводката ни последва до границата, където ни уреди да получим виза. Възможно е да направите виза сами без никакви проблеми, което струва 20 долара, но ръководството предложи да направите това за 22 долара. Никой на нашата лодка не отказа услугите й, нито ние. Тя ни взе паспортите, парите иснимки и изчезна някъде за половин час, докато чакахме в едно кафене на плаваща митница. Тя ни върна паспортите вече с бележки за напускане на Виетнам и залепени визи. След това плавахме с лодка без водач, но към нас се присъедини една жена, явно камбоджанка, която ни гледаше през останалата част от пътя. Поплавахме още малко и акостирахме на брега, за да минем през паспортен контрол и проверка на визи още в Камбоджа. Процедурата мина бързо и след 10 минути отново бяхме на път и най-накрая плавахме във водите на Камбоджа.
Беше прекрасно. Плавахме много дълго време покрай различни села и полета. От време на време местните изскачаха на брега и махаха за поздрав. Никога през живота си не съм виждал толкова много радост на лодка, която минава. Беше много забавно и приятно. Ние също помахахме в отговор.
Колко жалко, че беше невъзможно да акостираш в такова село, да се разходиш и да опознаеш местните. Но се надявам да има още.
Плавахме 6 часа, докато накрая кацнахме. След това ни прехвърлиха на микробус и карахме още поне два часа до Пном Пен. Влязохме в града, когато вече беше тъмно.
Крайната точка на нашия маршрут се оказа някакъв хотел, който беше почти напълно спрян от същия този микробус. Тук започнахме да предлагаме стаи в този хотел.
Всъщност това беше трик на хотела. Микробусът не просто спря на улицата, а нахлу право в хотела и блокира изхода. Новопристигналите туристи са специално блокирани в хотела, за да ги вземат на топла храна и да наемат стаи. Разгледахме стаята (предложиха доста голяма стая за 15 долара с прозорец и телевизор без закуска) и по принцип всичко беше нищо, освен че трябваше да стигнем до хотелската стая презмножество коридори и завои, някои от които дори не бяха осветени. Затова решихме да започнем да се разхождаме по улиците и да видим други хотели наоколо. Когато се върнахме на рецепцията, изходът вече беше свободен и поехме по улиците на столицата на Камбоджа. Но това е друга история.