Преподобни МАРК ИЗКАЧВАНЕТО - За молитвата
Няма нищо по-силно от молитвата за придобиване на Божията помощ и нищо не е по-полезно от нея за угаждане на Бога.
Както безумен земеделец, ако е обработвал нивата си с много разходи и я е оставил незасята, се е трудил на собствена загуба, така и ние, ако, след като сме поробили тялото си с голямо внимание към себе си, не посеем семената на молитвата, ще се окаже, че сме се трудили против себе си.
Рев. ОТБЕЛЕЖЕТЕ ПО-ГОРЕ
Призови Бог да отвори очите на сърцето ти и ще видиш ползата от молитвата и четенето, разбрана чрез опит.
Чистата съвест се придобива с молитва, а чистата молитва се придобива със съвест. По своята природа те се нуждаят един от друг.
Има много образи на молитва, различни един от друг. Но нито един образ на молитва не е вреден, освен факта, че това не е молитва, а сатанинско дело.
Този, който безскръбно бди, дълго търпи и се моли, участва в действието на Светия Дух, но дори и този, който макар и да изпитва скръб по време на тези дейности, но доброволно ги понася със силата на волята, скоро ще получи ходатайство свише.
Добре е да се използват думи, за да се молят тези, които искат, но е по-добре да им се помогне с молитва и добродетел, защото чрез тях, който предлага себе си на Бога, помага на своите ближни, като самият той е достоен за помощ.
По-добре е да се молиш благоговейно за ближния си, отколкото да го изобличаваш за всеки грях.
Ако искате да използвате любопитство с кратка дума, посочете му молитва, правилна вяра и търпение към всички злополуки, защото всички други добрини се придобиват чрез тях.
Молитвата се нарича добродетел, въпреки че е майка на добродетелите, защото ги поражда чрез съчетание с Христос.
Каквото правим без молитва и добра надежда, тогава след товасе оказват вредни или поне несъвършени.
Във всяко дело имайте присъща молитва, тъй като не можете да направите нищо без Божията помощ.
Това, което казваме или правим без молитва, после се оказва или греховно, или вредно и без наше знание ни изобличава с дела.
Който с послушание и молитва се бори с желанията си, това е умел борец, отдалечаващ се от чувственото, ясно показващ умствена борба.
Добре е, разбира се, да поддържаме най-важната добродетел и да не се тревожим за нищо на части, да не се молим за нищо на части, а само да търсим Царството Божие, според словото на Господа (виж: Мат. 6, 33). Но ако все още сме загрижени за всяка нужда, тогава трябва да се молим и за всяка, защото всеки, който прави нещо или се грижи за нещо без молитва, не завършва успешно работата си. И така е казал Господ: Без Мене не можете да вършите нищо (Йоан 15:5).
Господ заповяда да се върши това дело в Църквата, като каза: Подвизавайте се не за тленната храна, а за храната, която остава за вечен живот (Йоан. 6:27). Какво е това усилие? Това е да търсим чрез молитва Царството Божие и Неговата правда, която е вътре в нас, както е казал Господ (виж: Лука 17:21).
Който иска да отхвърли всяко бреме, трябва в молитва да повери всичко на Бога и, като държи умело силна надежда в Него, колко много човек може да презира загрижеността за разумните.
Дяволът не ни пречи да мислим и вършим всичко светско, само и само за да ни отстрани от молитвата и смирението на ума, защото знае, че това, което се прави без тези две добродетели, макар и добро, по-късно някой ден ще го отнеме. Имам предвид молитва, не само извършена от тялото, но и отдадена на Бог чрез неразсеяна мисъл. Защото, ако едно от тези две (тяло или мисъл) се раздели преждевременно, то другото, оставащо, не е пред Бога, ана твоята воля.
Нещата, които са необходими и зорко срещани от нас, са неизбежни, но ненавременните занимания трябва да бъдат отхвърлени, предпочитайки молитвата пред тях, и особено тези, които ни въвличат в големи разходи и събиране на излишни имоти. Защото, колкото някой ги ограничава в Господа и отрязва излишната им субстанция, толкова мисълта ги възпира от забавление, и колкото мисълта ги възпира, толкова чистата молитва дава място и показва искрена вяра в Христос. Но ако някой поради липса на вяра или друга слабост не може да направи това, нека поне да узнае истината и според силите си да се протегне напред, обвинявайки себе си в невръстност.
Нека се опитаме с надежда и молитва да се дистанцираме от всички светски грижи, но ако не можем да изпълним това съвършено, тогава ще принесем признание пред Бога в нашите недостатъци, но няма да оставим усърдие в молитвата, защото е по-добре да бъдем упреквани за често пропускане, отколкото за пълно изоставяне. Във всичко, което казахме за молитвата и неизбежното служение, имаме нужда от много наставления от Бога за разсъждение, за да знаем кога и какво занимание трябва да предпочетем пред молитвата. Защото всеки, упражнявайки се в любимото си занимание, мисли, че върши подходяща служба, без да знае, че всички (наши) дела трябва да бъдат насочени към угаждането на Бога, а не към себе си. Още по-трудно е да се прецени, че тези необходими и неизбежни заповеди не винаги са едни и същи, но една от тях трябва своевременно да бъде предпочетена пред другата, тъй като всяка от службите се извършва не винаги, а в своето време, а молитвената служба се узаконява като непрестанна, затова трябва да я предпочитаме пред учения, в които няма необходима нужда.
Молитвата е несъвършена без мислено призоваване. Безсрамно плачещият ум е чут от Господ.
Един неразсеян молещ се ум разбива сърцето. Разкаяно и смирено сърце Ти няма да презреш, Боже (Пс. 50:19).
Нереещата се молитва е знак за обитаващата в нея Божия любов, но пренебрегването й и реенето по време на нея е знак за снизхождение (плен на сърцето от нещо друго, а не от Бога).
Не се надигайте, проливайки сълзи в молитвата си, защото Христос беше, Който докосна очите ви и вие прогледнахте.
Когато дяволът види, че умът е започнал да се моли от сърце, тогава той предизвиква големи и лукави изкушения. И той няма да пречи на малки добродетели с големи атаки.
Който се моли мъдро в сърцето си, понася скърбите, които го намират, но отмъстителният още не се е молил чисто.
Молете се изкушението да не ви сполети и когато се случи, приемете го като свое, а не като чуждо.
Оплакванията, които идват върху хората, са продукт на собствените им лоши дела. Но ако ги изтърпим с молитва, отново ще получим увеличение на благословенията.
Който пренебрегне заповедта за молитва, изпада в най-неуместно непокорство, на което един го изпраща на друг като затворник.
Който иска да победи изкушенията без молитва и търпение, няма да им устои, а ще се оплита повече в тях.
Бягайте от изкушението с търпение и молитва. Ако в допълнение към тях му се съпротивлявате, тогава той ще атакува по-силно.
Когато си спомняте за Бога, умножете молитвата си, така че Господ да си спомни за вас, когато забравите за Него.
Срещу нещастията, които се случват в живота, мнозина са се противопоставили на много неща с успех, но без молитва и покаяние никой няма да избяга от лютите.
И така, трябва да се погрижим, в горния ред, да намерим този дом и, като се молим, да бутнем вратите, така че или тук, или по време на изхода, Господ да ни ги отвори и да каже, ако пренебрегнем: Не те познавам, откъде си (Лк. 13, 25).
Нека започнем делото на молитвата и,напредвайки постепенно, ние ще открием, че не само надежда в Бога, но и твърда вяра, и нелицемерна любов, и непростителност, и любов към братята, и въздържание, и търпение, и вътрешно напътствие, и избавление от изкушенията, изпълнени с благодат дарове, сърдечна изповед и искрени сълзи чрез молитва се дават на верните, и не само това (горното), но също и търпението на настъпилите изпитания и пречистване и любовта към ближния, и познаването на духовния закон, и постигането на Божията истина, и притока на Светия Дух, и даването на духовни съкровища, и всичко, което Бог е обещал да даде на верните тук и в следващия век - всичко това те получават чрез молитва. И с една дума, невъзможно е да се възстанови Божият образ в себе си по друг начин, освен чрез Божията благодат и вяра, ако човек с голямо смирение на ума остане в неразсеяна молитва.