Преработка на мляко - Рационално използване на суроватката
Около 60% от млечните сухи вещества, включително 30% от протеините, преминават в суроватка, така че има висока хранителна и биологична стойност. Според теоретичните изчисления това са повече от 10,5 хиляди тона млечни мазнини, 163 хиляди тона лактоза, 36,4 хиляди тона протеин и 21,8 хиляди тона минерали, без да се броят аминокиселини, витамини, ензими и други компоненти.
Нормалното функциониране на млечната промишленост в България изисква повишаване на ефективността на производството. На първо място, това се отнася до спестяването на ресурси, тъй като цената на суровините достига 80% от цената на млечните продукти. Проблемът с недостига на суровини може да бъде решен чрез използването на суроватка, чиито ресурси у нас надхвърлят 3,5 милиона тона годишно.
Екологичният аспект на използването на серума.
Според Международната млечна асоциация, от 140 милиона тона суроватка, произведена в света, до 50% се отвеждат в канализацията чрез отпадъчни води. На територията на България около 80% от суроватката се отвежда в канализацията. Повечето мандри нямат оборудване за преработка на суроватка и в най-добрия случай я продават като фуражна добавка за добитъка, в най-лошия случай просто я изхвърлят, като по този начин вредят на природата и губят печалбите си. Междувременно в световен мащаб е забранено изливането на този страничен продукт от млечната промишленост в околната среда.
Суроватката е 500-1000 пъти по-замърсяваща от канализацията. И въпреки че всички знаят за това, все още в България няма закон, който да забранява изхвърлянето на суроватка в канализацията. В законодателството са оставени големи пропуски под формата на много несигурности, през които серумът може да „изтече“ в канализацията. Те просто се справят с високи MPC- разрежда се обилно с вода. В много страни по света потреблението на вода е от порядъка на 2-3 кубически метра на тон преработено мляко, докато в България същата цифра е 5-11 кубически метра.
Ако в баланса са отразени други цифри: например 12,5 тона сухо вещество (100 тона мляко) са влезли в предприятието, 6,4 тона сухо вещество (в сиренето) са били използвани полезно, 6,1 тона сухо вещество (в суроватка) са били изхвърлени в канализацията, ще се получи различна картина на рационалното използване на производствените ресурси. След това може да има основателна документирана причина за налагане на големи екологични глоби, затваряне на завода.
В допълнение към хранително-вкусовата промишленост суроватъчните продукти - основно суха и деминерализирана суроватка - се използват широко за производството на фуражи за селскостопански животни, включително в заместители на пълномаслено мляко (WMS). През 2009 г. в България са произведени 13 975 тона пълномаслени млечни заместители на стойност 55 152 хил. щ.
От няколко години практически във всички региони на България се наблюдава тенденция за намаляване на производството на обезмаслено мляко на прах. Въпреки факта, че производството на мляко в България расте стабилно от 2000 г. насам, тези количества все още не са достатъчни, за да покрият нуждите на млечните предприятия. В тази връзка сухото пълномаслено и обезмаслено мляко, както местно, така и вносно, се използва широко в производството. В резултат на това търсенето на мляко на прах непрекъснато нараства всяка година и в резултат на това периодично възниква недостигът му.
Най-често има недостиг на обезмаслено мляко. Това обяснява факта, че през последните години зачестиха случаите на фалшифициране на обезмаслено мляко чрез замяната му със сухо мляко.суроватка, често до 20% от млякото се заменя със суха суроватка. Въпреки факта, че поради настоящата ситуация в нашата страна производството на суха суроватка се е увеличило драстично, съществуващите производствени обеми са очевидно недостатъчни, а вносът остава на високо ниво. Така през 2007 г. в България са внесени около 62 хиляди тона суха суроватка - основно от европейски страни и от Белобългария, през 2008 и 2009 г. вносът също остава висок. Най-големите износителки на суроватка на прах са Белобългария, Франция, Литва, Полша, Германия, а най-големите доставчици на лактоза са Холандия, Литва, Германия и САЩ.
Експертите на ВНИИМС отбелязват огромния потенциал на индустрията за преработка на суроватка, но технологичната база на българските предприятия е все още изключително слаба, въпреки многобройните разработки в тази област, които все още не са широко използвани.
Според специалистите на NKGTU производството на суроватъчни продукти ще нарасне под натиска на значителни глоби за изхвърляне на суроватка - глобите за изхвърляне на околната среда ще бъдат увеличени 10 пъти. Този растеж обаче ще бъде ограничен от изключително ниските цени на вносната суроватка в сравнение с цените на местната суроватка. Причината за това състояние е използването на остарели технологии и оборудване от повечето български предприятия, което прави производствения процес твърде трудоемък и енергоемък, а българската суроватка на прах неконкурентоспособна.