Престъпна лекомислие - Студопедия
Престъплението се признава за извършено поради лекомислие, ако лицето, което го е извършило, е предвидило възможността за обществено опасни последици от своето действие (или бездействие), но без достатъчно основания, предполагаемо е разчитало на тяхното предотвратяване (част 2 на член 26 от Наказателния кодекс).
Предвиждането на възможността за настъпване на обществено опасни последици от нечие действие или бездействие е интелектуалният елемент на лекомислието, а самонадеяното изчисляване на тяхното предотвратяване е неговият волев елемент.
Интелектуалният елемент на лекомислието се характеризира само с възможността да се предвидят обществено опасни последици, но законът не говори за психическо отношение към действие или бездействие. Това се обяснява с факта, че самите действия, извършени изолирано от последиците, обикновено нямат наказателноправно значение. В същото време човек, който действа от лекомислие, винаги осъзнава негативното значение на възможните последици за обществото и затова се стреми да предотврати тези последици. Следователно, с лекомислие, виновният осъзнава потенциалната обществена опасност от своето действие или бездействие.
В своя интелектуален елемент лекомислието има известна прилика с косвения умисъл. Но ако при непряк умисъл деецът предвижда реална (т.е. за конкретен случай) възможност за обществено опасни последици, тогава при лекомислие тази възможност се предвижда като абстрактна: субектът предвижда, че такива действия могат да доведат като цяло до обществено опасни последици, но вярва, че в този конкретен случай те няма да настъпят. Той лекомислено, несериозно подхожда към оценката на тези обстоятелства, които според него трябва да предотвратят настъпването на престъпен резултат,но всъщност се оказа неспособен да противодейства на нейното настъпление.
И все пак основната разлика между лекомислие и непряк умисъл се крие в съдържанието на волевия елемент. Ако при косвен умисъл деецът съзнателно допусне настъпването на общественоопасни последици, т.е. третира ги одобрително, тогава с лекомислие има не само желание, но и съзнателно поемане на тези последици и, обратно, субектът се стреми да предотврати появата им, третира ги негативно.
Разликата между непряк умисъл и лекомислие може да се види в следния пример.
По предварителен сговор помежду си С. и И., с цел кражба, влезли в къщата на 76-годишната А., нанесли й побой, като й причинили тежка телесна повреда, вкл. счупвания на костите на носа, скулите и основата на черепа, завързал я и й сложил запушалка в устата. След това откраднали нещата, които ги интересували и изчезнали. В резултат на механична асфиксия, развила се в резултат на поставяне на парцал в устата й, А. починала на място. Първоинстанционният съд е признал деянието лишаване от живот на А. като причиняване на смърт по непредпазливост, въз основа на показанията на подсъдимите, че са нанесли побой на А. не с цел да убият, а за да сломят съпротивата й; В същото време очаквали на сутринта при А. да дойдат роднини или познати и да я освободят. Военната колегия на Върховния съд на България обаче отмени присъдата и изпрати делото за ново разглеждане, като посочи следното.
Осъдените знаели за напредналата възраст на А., но упражнили върху нея насилие с опасност за живота, а след това, като вързали ръцете и краката й, я оставили с натъртено лице, окървавен носоглътка и дихателни пътища, хвърляйки й одеяло и дюшек. За С. и И. било очевидно безпомощното състояние на А. и те били безразличнисвързани с това, както и с възможните последици. Грешката на първоинстанционния съд се състои в неправилна преценка на психическото отношение на извършителите към последиците от извършеното деяние като непредпазливо, при наличие на непряк умисъл.
Като илюстрация на лекомислие може да послужи случаят с Ш., който беше осъден за убийството на тийнейджър О. Пленумът на Върховния съд на СССР в Резолюцията по това дело правилно заяви: „в този случай Ш. прояви престъпна арогантност, тъй като знаеше за опасността, представляваща за човек електрически ток от 220 V, но лекомислено се надяваше да предотврати тежки последици. В същото време той не разчиташе на случайността, а на такива обективни фактори, които според него изключваха възможността за сериозни последици.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: