През 1985 г. поради авария се взривява българска атомна подводница (радиация е всичко
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Мултимедия
През 1985 г. съветска подводница претърпя инцидент по време на трудна процедура за зареждане с гориво, при което загинаха десет членове на екипажа. Горивото не е дизелово, а ядрено и територията на екологичната катастрофа се оказва замърсена с опасна, дълготрайна радиация. Инцидентът, който се пазеше в тайна до разпадането на Съветския съюз, беше една от редицата ядрени аварии в съветския флот по време на Студената война.
Не беше лесно за съветските геостратези да насочат ядрени оръжия към САЩ. Докато Съединените щати буквално обградиха огромна социалистическа страна с ядрени ракети, поставяйки ги в страни като Турция и Япония, СССР нямаше как да разположи своите ракети в Западното полукълбо.
Един от резултатите беше началото на разработването на атомни подводници с крилати ракети. Тези подводници, известни като клас Echo I и Echo II, са оборудвани съответно с шест и осем крилати ракети P-5 Pyaterochka. В класификацията на НАТО P-5 се наричаха "Sheddock", имаха обсег от 500 км и бяха оборудвани с ядрени бойни глави от 200 и 350 килотона. Вероятното им кръгово отклонение беше 3 км, тоест половината от насочените към целта ракети трябваше да паднат на това разстояние, а втората част - малко по-далеч.
Ракетите бяха разположени в обширни хоризонтални стартови шахти по протежение на корпуса на подводницата. За да изстреля ракета P-5, подводницата трябваше да изплува, да постави ракетите на позиция, да активира радара за проследяване и след това да доставиракетна информация за траекторията по време на полета. Системата беше несъвършена: командната линия беше лесно заглушена и подводницата трябваше да остане на повърхността, без защита от патрулни самолети и кораби, докато ракетата достигне целта си. Впоследствие ракетите P-5 бяха премахнати и заменени с P-6s, подобни, но със собствено радарно насочвано устройство за извършване на удари срещу американски самолетоносачи.
Подводница с ядрени оръжия на дъното на океана
Най-големите подводници в историята
Два пъти потъваща атомна подводница
Експлозията откъсна 12-тонния капак на реактора (и горивните пръти) и разкъса съда под налягане. Ядрото на реактора беше разрушено, осем офицери и двама наборници загинаха незабавно. Отломките бяха изхвърлени във въздуха, облак от радиоактивни отпадъци с ширина 650 метра и дължина 3,5 километра се спусна към Дунавския полуостров. Останалите отломки и изотопът кобалт-60 паднаха във водата и върху най-близките докове.
Според Nuclear Risks мястото на експлозията е било силно замърсено. Излъчването на гама лъчите не беше най-силното, при скорост на излъчване от пет милисиверта на час, то беше еквивалентно на радиацията, която човек може да получи, като прави компютърна томография на гръдния кош на всеки час. Експлозията обаче е освободила и 259 петабекерела радиоактивни частици, както и 29 гигабекерела канцерогенен йод-131. Това имаше ужасен ефект върху екипите от ликвидатори на последствията от бедствието, особено тези, които участваха в гасенето на пожара и трябваше да се доближат до мястото на експлозията. Пострадало е и съседното село Шкотово-22. 49 ликвидатори са показали признаци на лъчева болест, десет от тях са с остри симптоми.
Относителното предимство беше, че инцидентът се случи с нови, а не със стари горивни прътиизбягва изпускането на големи количества особено опасни изотопи, генерирани по време на експлоатацията на ядрени съоръжения, като стронций-90 и цезий-137. Докато районът на залива Чажма все още е замърсен с радиация, не е известно доколко това е резултат от аварията с К-431 и доколко е резултат от изоставените и забравени там атомни подводници.
Катастрофата с K-431 беше една от редицата аварии, включващи съветски атомни подводници. Десет съветски подводници претърпяха аварии, а една, K-11, също имаше проблеми с презареждането. За разлика от тях американският атомен подводен флот не е имал нито една ядрена авария не само по време на Студената война, но и до днес. Процентът на произшествията е още по-притеснителен, като се има предвид, че загубата на подводница и нейния екипаж при ядрен инцидент би довела по невнимание до военна криза между Вашингтон и Москва. Във време, когато напрежението между двете столици започва да достига нивата на Студената война, инциденти като този, който удари K-431, напомнят за реалността на събитията, които биха могли да излязат извън контрол и колко е важно да запазим хладнокръвие.