Презентация за урока MOSCOW KREMLIN TOWERS - начални класове, уроци
Кули
Московски Кремъл
През 1156 г. княз Юрий Долгорукий основава малка дървена крепост, Кремъл, на хълма Боровицки. Така започна Москва.
Градът, лежащ по пътищата на завоевателите, трябваше да бъде добре защитен.За целта беше построена отбранителна конструкция.В основата на уникално живописната панорама на Кремъл е неговата скъпоценна огърлица - стени и кули.
Издигнати в древни времена, за да се предпазят от вражески нападения, те в момента са исторически паметник на древната архитектура.(Слайд 2)
Кремълските стени и кули рамкират целия град - Московския Кремъл, в който е концентрирана историята на развитието на московската архитектура в лицето на катедрали и дворци, разположени на неговата територия.
Като исторически паметник на древната архитектура, Московският Кремъл в същото време служи като официална резиденция на президента на Българската федерация.
Стените на Кремъл са свързани с 20 кули, три от които са кръгли и най-издръжливите. Те ви позволяват да стреляте, като използвате широк сектор на огън. Пет кули са туристически кули, а една е разклонена кула - Кутафя. Той е бил свързан с входа на Кремъл чрез древен мост над река Неглинная. Главната кула е Спаска (бивша Фроловска), първата по време на построяване е Тайницката (1485 г.), под нея е имало таен подземен ход към река Москва, а последната (1495 г.) и най-високата - 80 метра - Троицката.
Стените са с наклон в долната част, дебелината им е от 3 до 5 метра на височина от 6 до 17 метра в зависимост от терена. Общата дължина на стените е 2235 метра (Слайд 3)
1. Николската кула. Построен през 1491 г. от италианския архитект Пиетро Антонио Солари. Името си получава от иконата на Свети Николай Чудотворец.До 2010 г. иконата над портата се смяташе за изгубена (Слайд 5)
Спаската кула с право се смята за най-красивата и стройна кула на Кремъл. Архитектът Пиетро Антонио Солари, който я построява през 1491 г. От незапомнени времена портите на Спаската кула са главният вход на Кремъл.
Спаската кула има 10 етажа. Три етажа са заети от механизма на Кремълските камбани - основният часовник на държавата.
Височината на кулата е 67,3 метра (със звезда - 71 метра).(Слайд 6)
Кулата се намира непосредствено зад Спаската кула, зад Мавзолея на Ленин . Кулата е построена през 1491 г. от архитекта Пиетро Антонио Солари.
Сенатската кула изпълняваше чисто отбранителни функции - защитаваше Кремъл от страната на Червения площад.
Височината на кулата е 34,3 метра. (Слайд 7)
Царската кула е най-младата и малка. Построена е през 1680г. По-точно, това не е кула, а каменна кула, палатка, поставена на стената на кулата Набат. (Слайд 8)
5. Алармената кула е построена през 1495г. Името си получи от алармената камбана, която предупреждаваше московчани за предстоящи събития или опасност. Кулата е поставена на хълм и от нея се открива гледка към южните околности. На кулата денонощно дежуреше охрана. (Слайд 9)
Константино-Еленинската кула е построена от архитекта Пиетро Антонио Солари през 1490 г. на мястото на Тимофеевските порти на белокаменния Кремъл, през които Дмитрий Донской отиде в битката при Куликово през 1380 г.
Кулата е получила името си от близката църква Константин и Елена.
Отначало кулата е била кула за пътуване, имала е отклоняващ стрелец и подвижен мост. През 17 век проходът е затворен, а в края на 17 век стрелецът и мостът са счупени, а след това са положени и портите. Сега арката на портата се вижда ясно,над него има вдлъбнатина за надвратната икона и следи от вертикални прорези за механизма за повдигане на моста.
Височината на кулата е 36,8 метра. (Слайд 10)
Беклемишевската кула се намира в югоизточния ъгъл на кремълския триъгълник. Построена е през 1487 г. от италианския архитект Марко Руфо.
В защитата на Кремъл Беклемишевската кула изпълнява много отговорна функция. Тя първа пое удара на вражеските орди, тъй като беше на кръстопътя на река Москва с ров. В сутерена на кулата беше подредено скривалище за слухове, за да се предотврати подкопаването.
Кулата има друго име - Москворецкая. Появи се, очевидно, от Москворецкия мост, който се намираше наблизо.
Височината на кулата е 46,2 метра. (Слайд 11)
Петровската кула, издигната "за по-добър вид и здравина", служи за битови нужди на кремълските градинари.
Височината на кулата е 27,15 метра. (Слайд 12)
9. Втора безименна кула.
Кулата е построена в средата на 15 век. Тя винаги е изпълнявала чисто отбранителни функции.
През 1771 г. във връзка с изграждането на Кремълския дворец той е разрушен и след прекратяване на строителството е възстановен наново. (Слайд 13)
10. Първа безименна кула.
През 1480-те години до кулата Тайницкая е построена Първата безименна кула, която се отличава със своите оскъдни архитектурни форми. Тя винаги е изпълнявала чисто отбранителни функции.
През 15-16 век в тази кула се е съхранявал барут. Кулата има тежка съдба. През 1547 г. кулата е разрушена от експлозия на барут, а през 17 век е възстановена.
През 1770 - 1771 г. кулата е демонтирана, за да се освободи място за изграждането на Кремълския дворец по проект на В. И. Баженов. Когато строежът на двореца е спрян, кулата е преустроена
Височина на кулата - 34,15метра. (Слайд 14)
Най-старата кула на Московския Кремъл е Тайницкая. С него започва изграждането на укрепленията на Кремъл. Под кулата е изкопано скривалище-кладенец, на което кулата и портите й дължат името си. В случай на обсада е било възможно да се снабди Кремъл с вода през този кладенец и подземен проход.
Височината му е 38,4 метра. (Слайд 15)
Кулата е построена през 1487 - 1788 г. Това е ниска четиристранна кула. Името на кулата идва от поставената някога тук чудотворна икона на Благовещение и се свързва и с църквата Благовещение, пристроена към кулата в началото на 18 век. По същото време в наблюдателната кула е построена камбанария, където са поставени седем камбани, а ветропоказателят е заменен с кръст. В дълбините на кулата имаше дълбоко подземие. Височината на кулата е 30,7 метра (с ветропоказател - 32,4 метра). (Слайд 16)
В югозападния ъгъл на Кремъл пази кулата Водовзводная. Това е една от най-красивите сгради в целия ансамбъл. Кулата е построена през 1488 г. от архитект Антонио Джиларди. Отначало се наричаше Свиблов, чийто двор граничеше с кулата откъм Кремъл.
Съвременното си име кулата получава през 1633 г. след монтирането в нея на водоподемна машина и прокарването на първия в България напорен водопровод за подаване на вода от река Москва до Кремъл.
През 1937 г. на кулата е монтирана рубинена звезда.
Височината на кулата е 58,7 метра, със звезда - 61,85 метра. (Слайд 17)
В подножието на един от седемте хълма, на които се издига Москва, има кула, която се отличава от останалите със своята стъпаловидна форма. Тази кула Borovitskaya. Кулата Боровицкая е построена от италианския архитект Пиетро Антонио Солари през 1490 г.
Височината му е 50,7 метра, със звезда - 54,05 метра. (Слайд 18)
Това е малка кула. Изграждането му беше завършенодо 1495 г. Получава съвременното си име през 19 век след сградата на Оръжейната палата, построена на територията на Кремъл. Преди това се е наричал Конюшен, тъй като зад него в древността е бил дворът на царските конюшни. (Слайд 19)
Това е малка глуха строга кула. Строителството му е завършено до 1495 г. Преди това се е наричала Колиматная - от Колиматния двор в Кремъл, където са се съхранявали царските коли и карети. Получава сегашното си име през 19 век: до него в двореца Потешни е живял комендантът на Москва. Както всички кули на Кремъл, тя е построена през 1676 - 1686 г. с палатка с кула.
Височината на кулата от Александровската градина е 41,25 метра. (Слайд 20)
Кулата е построена през 1495-1499 г. Значението на кулата за западната фасада на Кремъл е същото като това на Спаската за източната.
Кулата е шестетажна, с дълбоки двуетажни изби, които са служели за отбрана, а по-късно през 15-16 век са били използвани като затвор.
Кулата Троица е най-високата кула в Кремъл, нейната височина със звезда от страната на Александровската градина е 80 метра. (Слайд 21)
Това е единствената оцеляла от мостовите кули на Кремъл, която е служила за защита на мостовете, водещи към крепостта. Построена е през 1516 г. под ръководството на миланския архитект Алевиз Фрязин. Ниска, заобиколена от ров и река, с единствената порта, която се затваряше плътно в моменти на опасност, кулата беше страховита преграда за обсадителите на крепостта.
Височината на кулата е 13,5 метра. (Слайд 22)
19. Средна арсенална кула.
От северозападната страна на стената на Кремъл, простиращ се покрай Александровската градина, до 1495 г. се издига Средната арсеналска кула. Намира се на мястото на ъгловата кула на Кремъл от времето на Дмитрий Донской.
Сегашното си име кулата получава при построяването на сградата на Арсенала в началото на XVIII век. (Слайд 23)
20. Ъглова Арсеналска кула.
През 1492 г. архитектът завършва отбранителната линия на Кремъл от Червения площад с тази кула. Както е замислено от Солари, това е трябвало да бъде най-мощната ъглова кула
Въпреки това кулата изпълнява не само отбранителни функции. И до днес в кулата има таен кладенец, който при обсада може да се използва от гарнизона на крепостта. Освен това имаше таен изход от кулата към река Неглинная, който впоследствие беше заложен.
Височината на кулата е 60,2 метра. (Слайд 24)
Преглед на съдържанието на документа "Презентация към урока: "КУЛИ НА МОСКОВСКИЯ КРЕМЪЛ""
Кулите на Московския Кремъл
СВЯТ СВЯТ урок
Учител:Ослюк Зинаида Андреевна