Приказка за сивото перце
Това е приказка за едно сиво перце, за едно малко сиво перце, което излита някъде от гнездо. Или може би не от гнездото. Може би това перо е паднало от крилото на някоя птица, когато тя, седнала на клон, е почиствала перата си с клюна си. Може би е изпуснато по време на полета от дива сива патица - всичко може да бъде!
Но когато това перце било поднесено от вятъра, той не попитал чие е и откъде е. Дай ми перо, вероятно не си спомня нищо за себе си. То само пърхаше с всичките си пухчета, излагайки всеки от тях на въздушна струя. Докосваше ги като малки тънки пръсти.
И така сивото перце летеше, докато не го срещна петел.
Видяло петел и го пита:
- Вземи ме, петле, на своето крило!
И петелът пее:
- Аз съм петел, имам красиви пера, а ти, перце, грозно, лети по-нататък.
Едно сиво перце отлетя по-нататък, срещна папагал и го попита:
- Вземи ме, папагале, на твоето крило!
А папагалът му отговорил:
- Аз съм папагал, имам шарени пера, а ти, перце, си сив, незабележим. Летете по-нататък.
Сиво перце долетя. Лети, разнася се във вятъра. Срещнало паун и го пита:
- Вземи ме, пауне, на своето крило!
И паунът му казва:
- Аз съм паун, имам специални пера, а ти, перце, си обикновен. Летете по-нататък.
Едно сиво перце лети по-нататък, развято от вятъра, вижда някаква малка птица и я пита:
„Вземи ме поне теб, малка птица, на твоето крило!“
- Добре - отговорила птицата.
И едно сиво перце веднага се залепи за крилото й - летеше много дълго и беше много уморено.
„Не е горда птица - помисли сивото перце, - а с какво да се гордее: не грачи, не грачиразпери опашката си като ветрило, но все пак е интересно да разберем коя е тя.
И сивото перце попита:
— Как се казваш, птиченце?
- Името ми е славей - отговорила птицата, изпърхала на един висок клон и избухнала силно, силно, както може да направи само един славей.