Приказки за деца Пееща крава
Кравата Мурка винаги е обичала да пее. Когато се роди, това желание да пее се роди с нея. Тя мърмореше радостно, приветствайки този прекрасен свят, в който има нежно слънце и нежни ръце на теленцето Ириша, и пееше, докато главният ветеринарен лекар на фермата не се приближи към нея. След като го огледа от всички страни, ослушва се и потупваше кой знае защо, той сви рамене в недоумение и се отдалечи. Дойдоха и други хора, също прегледаха Мурка и си тръгнаха, без да открият никакви отклонения от нормата при нея.
Настъпи нощта и Мурка видя красиво нощно небе със звезди и луна, подобно на кръглото, добро лице на Ириша. Тя веднага поиска да пее за това, което направи с удоволствие. Тя пееше и пееше, а другите телета мълчаливо и укорително я гледаха с големи тъжни очи, осъждайки я, и пеенето просто избухна от Мурка и тя все не можеше да спре:
Тогава различни хора често се приближаваха към нея и всички клатеха укорително глави, казвайки:
- Е, какво мрънкате? Не откриха никакви болести в теб, виж, няма да млъкнеш - ще те предадат за месо!
Самата Мурка знаеше, че е здрава, това й беше приятно и затова искаше да пее още по-силно. Тя беше още малка крава и не знаеше какво е и тази перспектива не я плашеше. Тя искаше само да пее и дори насън си мъркаше нещо (затова телето-теле Ириша я нарече Мурка). Понякога милата Ириша се приближаваше до Мурка и нежно галеше топлия й, леко грапав нос, пееше нещо нежно за нея. Мурка веднага подхвана, запя с нея, но дори милата Иришка не долови никаква мелодия в нейното пеене и каза съчувствено:
- Мурка, Мурка: Би било по-добре, ако наистина мъркаше като котка, всичко щеше да е по-музикално, - и като я съжали, тя я почерпи с топъл хляб, миришещслънце и ливадни треви.
Минаха дни, Мурка продължи да мърмори, предизвиквайки непрекъснато осъждане от хора и крави и само Ириша я съжаляваше.
- Или може би тя наистина пее?
На следващия ден Захарка взе хармоника и отиде при Мурка. Наскоро той влезе в музикално училище и сега искаше да научи Мурка на всичко, което го учеха. Появявайки се пред кравата, Захарка каза строго:
- Какво правиш? Ако искате да пеете, тогава трябва да го направите така, че другите да ви слушат с удоволствие! Нека учим!
Телетата и доачките, които чуха Захарка, само се смееха и въртяха пръсти до слепоочията си:
- Могат ли кравите да пеят? И възможно ли е да научите и най-талантливата крава да пее?
Вероятно Мурка беше не просто талантлива, а супер талантлива, защото започна да учи със Захарка, усърдно мучеше и дирижираше с опашката си.
Всеки ден след уроците Захарка тичаше във фермата при Мурка и й даваше уроци по солфеж и вокал. В края на краищата той беше много умен и знаеше, че всеки бизнес трябва да бъде доведен до край. Изненадващо, кравата бързо схвана всичко в движение и дори се научи как да муче.
Тя още пее, крава Мурка. Вярно, сега тя е възрастна крава, тя разбира, че дори и най-добрите певци не могат да се слушат през цялото време, ден и нощ. Вече е по-мълчалива и си пее. Но ако я помолите добре, тя ще ви пее, затваряйки големите си изразителни очи от срам и удоволствие и махайки с опашка в ритъма, сякаш дирижира. Тя дори имаше собствени деца, които, представете си, също пеят. Захарка израсна отдавна и отиде в града, за да учи в института, така че телетата все още не знаят как да пеят толкова добре, колкото Мурка. Но те се опитват. Заедно с майка си понякога се събират на поляната в хубав ден ипеят в хор. не вярвате? Тогава елате във фермата и се убедете сами!