Приказки за дервишите Конникът и змията § Приказки за котката Тимотей
Има една поговорка: "жестокостта" на човек със знание е по-добра от "добротата" на глупака. Аз, Салим Абдали, свидетелствам, че това е истинската истина, както на по-високите нива на съществуване, така и на по-ниските. Като доказателство за това може да послужи историята за ездача и змията, оставена на потомството от великия мъдрец.
Един ездач, който яздеше един ден по пътя, видя отдалеч как малка отровна змия пропълзя в отворената уста на спящ на земята човек. Ездачът разбрал, че ако нещастникът бъде оставен да спи още повече, тогава отровата със сигурност ще го убие. След като вдигна коня си, той в един миг се приближи до спящия и с всички сили започна да го бие с камшик, докато той скочи на крака с широко отворени от страх очи. Като не му дал време да дойде на себе си, конникът го закарал до едно дърво, под което имало много гнили ябълки, и го накарал да ги изяде, след което с удари на камшика го закарал до реката и му заповядал да пие вода на големи глътки.
Човекът от време на време се опитваше да избяга от мъчителя.
- Какво ти направих, враге на човешкия род?! — изстена нещастникът, задавяйки се от вода. - Защо ми се подиграваш?
Но ездачът беше неумолим. До здрач той измъчваше човек и накрая той, губейки съзнание, падна на земята, започна да повръща и заедно с гнилост и вода изплю змия.
Едва тогава спасеният разбрал каква опасност го заплашва и започнал да моли своя избавител за прошка.
Спасеният мъж казал на ездача: „Ако веднага ми кажеш за какво става въпрос, ще приема лечението ти с голямо удоволствие“.
Конникът отговорил: „Ако ти бях казал всичко от самото начало, ти пак нямаше да ми повярваш, или щеше да те обземе страх, или щеше да избягаш, или накрая отново да заспиш, търсейки забрава, и тогава щеше да е твърде късно.“
Като каза това, тайнственият ездач пришпориконя и потегли.
Салим Абдали, живял от 1700 до 1765 г., донесе много яростни атаки на суфиите от интелектуалци, заявявайки, че един суфийски майстор може да знае каква опасност заплашва човек и, ако е необходимо, да предприеме бързи и понякога парадоксални мерки, за да го спаси. Това твърдение вбеси онези, които не разбираха какво има предвид.