Прилепите имат примитивна форма на навигация
Преди се смяташе, че плодовите прилепи, известни също като плодови прилепи, не използват ехолокация, за да се ориентират в терена. Резултатите от нова изследователска работа обаче показаха, че тези животни все още използват ехолокация, но в нейната рудиментарна форма.
За разлика от прилепите, много плодови прилепи достигат големи размери: дължина на тялото до 42 см и размах на крилата до 1,7 м. Има обаче крила с размери 5-6 см, с размах 24 см. Тегло - от 15 до 900 г (снимка Current Biology, Boonman et al.).
Любопитното е, че не им се налага да издават никакви звуци – те получават информация благодарение на крилата си. Вярно е, че учените все още не знаят как точно.
Йоси Йовел от университета в Тел Авив и неговият колега д-р Арджан Бунман за първи път се замислиха за ориентацията на плодови прилепи по време на пътуване до Индонезия. Там един от познатите им разказал, че този вид прилепи правят щракания с крилата си. Бънман започва да търси научни статии за тези странни щракания, но не открива нищо и изследователите решават сами да проучат тази характеристика на плодовите прилепи.
Общо зоолозите са изследвали 19 диви екземпляра, представляващи 3 вида плодови прилепи и различни части от еволюционното родословно дърво. Те се опитаха да разберат дали всички прилепи могат да правят звукови щракания за човешкото ухо с крилата си.
„Направихме всичко по силите си, за да докажем, че мишките не щракат с крилете си, казва Йовел, „Вързахме устата им, инжектирахме болкоуспокояващи в езиците им, но нищо не им попречи да направят тези щракания, с изключение на онези моменти, когато действахме специално върху крилете.“
По-нататъшно проучване показа, че представители на два от трите вида са увеличили скоростта сищраква 3-5 пъти или дори повече, когато е поставен в тъмен тунел. Това показва, че щракането е естествено поведение за плодните прилепи.
Тестовете на способността на животните да намират пътя си в тъмното показват, че плодовите прилепи използват ехолокация, въпреки че тяхната способност е по-лоша от тази на повечето видове прилепи. Плодовите прилепи постоянно се блъскаха, например, в дебели кабели. В същото време те лесно се научиха да различават големи предмети: например звукоотразяваща черна дъска в сравнение с подобен на вид лист плат.
Въпреки това, дори и с големи предмети, плодовите прилепи си взаимодействаха трудно: това накара учените да предположат, че техните способности за ехозвучане са в начален стадий в сравнение с прилепите, които разчитат на вокализации.
Резултатите от научната работа са интересни в светлината на по-ранни предположения, че способността за ехолокация първоначално е била разработена, за да могат прилепите да идентифицират големи обекти (например стени на пещери) и да избягват сблъсък с тях.
Новото откритие дава представа за това как сложните способности са се развили с течение на времето. Малко вероятно е обаче гласовете от ларинкса да станат еволюционно продължение на махането с крила. Всъщност Йовел вярва, че способността за ехолокация може да е еволюирала при прилепите няколко пъти през тяхната еволюционна история.
„Когато изучаваме съществуващи видове ехолокиращи прилепи, виждаме усъвършенствана сензорна система, която се е адаптирала и подобрявала в продължение на милиони години еволюция", казва Йовел. „Основната ехолокация при плодовите прилепи вероятно е един пример за това как са се развили първите типове ехолокация."