Принципът на презумпцията за невиновност
1. Презумпция за невинност
1.2 Мястото на принципа на презумпцията за невиновност в системата от принципи на наказателния процес
2. Прилагане на принципа на презумпцията за невиновност на различни етапи от наказателния процес въз основа на материалите от съдебната практика
2.1 Прилагане на принципа на презумпцията за невиновност на етапите на досъдебното производство
2.2 Прилагане на принципа на презумпцията за невиновност в съдебните фази
3. Презумпция за невиновност и прекратяване на наказателни дела по нереабилитиращи обстоятелства въз основа на съдебната практика
Списък на използваните източници
Темата на тази дисертация - "Презумпцията за невиновност" - е актуална поради факта, чепървое невъзможно да се борим с престъпността, без да се обръща нужното внимание на правата на личността и по-специално на правата на обвиняемия в наказателното производство. Признаването на вината от обвиняемия може да бъде в основата на обвинението само когато е потвърдено от набор от доказателства,второ, когато обвиняват лице, разследващите органи приемат, че обвиняемият е виновен за извършване на престъпление, но те трябва да докажат вината на обвиняемия,трето, увеличаването на гаранциите за правата и законните интереси на лицата, участващи в наказателния процес, съответства както на интересите на индивида и интересите на обществото като цяло. Само при условията на гарантиране на правата и законните интереси на лицата, участващи в наказателния процес, и преди всичко на обвиняемия, е възможно да се изпълняват задачите на наказателното производство.
Органите на дознаването и предварителното следствие са призовани да разкрият престъпника и да докажат вината му. При доказване на вината лицето, което е извършило разследването, следователят, прокурорът трябва стриктно да се ръководи от нормите на Наказателно-процесуалния кодекс.Нарушаването на изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс може да доведе до загуба на доказателства, които впоследствие не могат да бъдат попълнени. Доказателствата, получени в нарушение на закона, се признават за лишени от правна сила, не могат да бъдат използвани като основа за обвинение, а също и да се използват за доказване на обстоятелствата, които трябва да бъдат установени по делото (клаузи 2, 3 от член 69 от Наказателно-процесуалния кодекс). При наличие на достатъчно доказателства за вина разследващите органи постановяват постановление за привличане на лицето като обвиняем.
Целта на тази работа е да проучи понятието, същността на презумпцията за невиновност.
За постигане на тази цел в работата се решават следните задачи:
- показва прилагането на принципа на презумпцията за невиновност на различни етапи от наказателния процес въз основа на съдебната практика;
- описва презумпцията за невиновност и прекратяването на наказателни дела поради нереабилитиращи обстоятелства въз основа на материалите от съдебната практика.
Обект на изследване: обществените отношения, които се развиват в областта на прилагане на един от принципите на справедливостта - принципът на презумпцията за невиновност.
Предмет на изследване: понятието и същността на принципа на презумпцията за невиновност в наказателния процес.
Новостта на изследването се характеризира с факта, че статията описва презумпцията за невиновност и прекратяването на наказателни дела поради нереабилитиращи обстоятелства въз основа на съдебната практика.
При работата по тази тема са използвани системни и инструментални методи на изследване.
Работата се състои от въведение, три глави, заключение и списък с използвана литература.
В глава 2 - прилагането на принципа на презумпцията за невиновност на различни етапи от наказателния процес въз основа на материалите от съдебната практика - се решава втората от междинните задачи, а именно: показва се прилагането на принципа на презумпциятаневиновност на различни етапи от наказателния процес въз основа на материалите от съдебната практика.
Глава 3 - презумпцията за невиновност и прекратяването на наказателни дела поради нереабилитиращи обстоятелства въз основа на материалите от съдебната практика - решава третата от горните междинни задачи, а именно: описана е презумпцията за невиновност и прекратяването на наказателни дела поради нереабилитиращи обстоятелства въз основа на материалите от съдебната практика.
В заключение се правят основните изводи от работата.
1. Презумпция за невинност
Презумпцията за невиновност е един от най-важните принципи на демократичния наказателен процес, който има самостоятелно назначение и изпълнява специална, само определена служебна роля.
Презумпция (praesumtia) е дума от латински произход. Буквално се превежда като "предзнаменование". Философите наричат презумпция предположение, основано на вероятни предпоставки. В различен смисъл, презумпцията е позиция, от която се изхожда, сякаш е вярна, докато нейната правилност не бъде опровергана. 1
Изкуство. 14 от Наказателно-процесуалния кодекс на България прогласява принципа на презумпцията за невиновност като един от принципите на наказателния процес. Състои се от следните разпоредби:
1. Обвиняемият се смята за невинен до доказване на вината му в извършване на престъпление по реда на Наказателно-процесуалния кодекс на България и установена с влязла в сила присъда на съда.
2. Заподозреният или обвиняемият не е длъжен да доказва своята невинност. Тежестта на доказване на обвинението и опровергаване на аргументите, изложени в защита на заподозрения или обвиняемия, е на прокуратурата.
3. Всички съмнения относно вината на обвиняемия, които не могат да бъдат отстранени по начина, установен от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация, се тълкуват в полза на обвиняемия.
Презумпцията за невиновност е обективна правна разпоредба. При повдигане на обвинение на едно лице разследващите органи го считат за виновен в престъпление, но вината му трябва да бъде доказана. Законът свързва възможността лице да бъде признато за виновно със задължителното провеждане на съдебен процес - етапът, в който са концентрирани максималните гаранции за правата и законните интереси на обвиняемия и проверката на доказателствата на обвинението. Обвиняемият се счита за невинен до постановяване на влязла в сила осъдителна присъда на съда. 1
Правила Чл. 49 от Конституцията се прилага и по отношение на заподозрян - задържан по подозрение в извършване на престъпление или на когото е избрана друга мярка за неотклонение, преди да бъде привлечен като обвиняем.
Обвиняемият се счита за невинен от закона, който свързва възможността да бъде признат за виновен с такава процедура на съдебно производство, при която има пълно и изчерпателно съдебно изследване на всички обстоятелства по делото въз основа на публичност, устност, равенство на страните и състезателност, други демократични принципи на процеса, т.е. със задължително провеждане на съдебен процес - етапът, в който са концентрирани максималните гаранции за правата и законните интереси на обвиняемия и проверка на доказателствата на обвинението. Едва когато процесът по делото е проведен и постановената от съда осъдителна присъда е влязла в законна сила, държавата поема отговорност за правилността на признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му. Това е същността на принципа на презумпцията за невиновност като обективна законова разпоредба, която е задължителна за всички лица, които водят съдебни производства, както и за всички други институции, организации, длъжностни лица играждани, които нямат право да третират обвиняемия като виновен. 2
Привличането към наказателна отговорност и повдигането на обвинения, разбира се, причиняват сериозна психологическа травма на обвиняемия. Приложената във връзка с това мярка за неотклонение отстраняване от длъжност ограничава свободата и правото му на труд. Следователно съществена гаранция за правата на личността в наказателния процес е валидността на привличането към наказателна отговорност. Следователят трябва да вземе решение по този въпрос само ако има сериозни доказателства, след като версиите за невинността на това лице, изградени въз основа на наличните доказателства, са били разследвани и отхвърлени като непотвърдени.
От презумпцията за невиновност произтичат четири правила-следствия, които имат голямо практическо значение и в своята съвкупност правилно и пълно отразяват нейния дълбок правен и морален смисъл.
1. Никой не може да бъде осъден по предположение за вина в извършване на престъпление.
2. Тежестта на доказване на вината е не върху обвиняемия, а върху обвинителя.
3. Всички възникнали съмнения относно вината и обема на обвинението се тълкуват в полза на обвиняемия.
4. Недоказаната вина е юридически абсолютно равностойна на доказана невинност.
Първото правило е, че осъдителната присъда не може да се основава на предположения и постановления само ако по време на процеса се докаже вината на подсъдимия в извършване на престъпление.