Присъединяването на Австрия и поражението на Чехословакия, Румянцев музей
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА АВСТРИЯ И УНИЩОЖАВАНЕТО НА ЧЕХОСЛОВАКИЯ
Нашата разузнавателна работа в Австрия не беше особено трудна. Информацията дойде до нас в такъв широк поток, че бяхме буквално залети с материали. Получавахме информация отвсякъде - от политически, индустриални и военни среди. Освен това безбройният брой националсоциалисти, които бяха избягали от Австрия, ни помогна да установим необходимите контакти.
В началото нямах много работа. Бях забелязан мимоходом от Ернст Калтербрунер, тогава фюрер на австрийските SS, а след аншлуса назначен за държавен секретар за държавна сигурност, който прие новото си назначение много сериозно. Трябваше да го придружа до Терезиенгасе, където той се изфука пред висшето ръководство на австрийското полицейско министерство. Междувременно Хайдрих също се намеси и ми даде следните задачи.
Арестува министъра на полицията Скубел и изземва книжата и документите на тогавашния ръководител на статистическия отдел, „Абвера“ на австрийския генерален щаб, полковник Ронге.
Изпълних първата поръчка с голямо нежелание, тъй като не изпитвах ни най-малка антипатия към Скубел. По-късно положих усилия да го освободя и да му позволя да живее в Касел като частно лице и да получи прилична пенсия.
Няколко седмици по-късно ми беше възложено да проуча всички материали от процеса от 1934 г. срещу убийците на австрийския федерален канцлер Енгелберт Долфус. Тези случаи бяха наречени във Върховния федерален съд на Австрия „Процедури срещу Холцвебер, Планет и други за убийство“. От съдебния протокол ми стана ясно, че по делото има крайно противоречиви показания както от страна на свид.обвинение и защита, както и от самите подсъдими. Присъдата е постановена до голяма степен въз основа на косвени доказателства. След като проучих материалите по делото, в същото време стигнах до заключението, че обвиняемите всъщност са виновни за убийството на Долфус. От документите обаче не следва, че планът за убийството е разработен от Райха; това престъпление е извършено по тяхна инициатива от австрийските националсоциалисти.
Използвах престоя си в Италия и за да получа възможно най-много информация за настроенията на италианския народ. За целта намерих около петстотин наши разузнавачи, знаещи езика, които под прикритието на безобидни туристи трябваше да заминат за Италия. По споразумение с различни туристически агенции, някои от които сътрудничеха и на разузнаването, тези агенти бяха транспортирани с влак, самолет или кораб от Германия и Франция до Италия. При това използвах българската система на „тройките“, при която около сто и седемдесет групи от по трима души трябваше да изпълняват едни и същи задачи на различни места, без да знаят нищо един за друг. В резултат на това успях да получа отлична информация за "подводните течения" и настроенията на населението във фашистка Италия.
Посещението на Хитлер в Италия протича без големи инциденти. Виа Триумфалис беше ярко осветена с прожектори, за да посрещне гостите, Колизеумът беше боядисан в ярки цветове. От страна на италианците беше направено всичко, за да се демонстрира фашистка дисциплина, боеспособността на италианските въоръжени сили, лукса и силата на традицията.
Не по-малко забавен инцидент, свързан с нарушаването на програмата, се случи малко по-късно в Неапол - Хитлер вече се беше преоблекъл за тържествено представление в операта Сан Карло и едва сега протоколната група съобщи, че преди това тойе необходимо, заедно с италианския крал, да премине покрай почетния караул. Нямаше време да се преоблече. В резултат на това може да се наблюдава картина (изключително неприятна за Хитлер и много забавна за публиката), тъй като на парада се появяват кралят в пълно облекло и Хитлер до него във фрак. След това началникът на протоколния отдел на германското външно министерство, по заповед на Хитлер, незабавно е отстранен от поста си.
След анексирането на Австрия и посещението в Рим Хитлер се чувства достатъчно силен, за да изпълни плана си срещу Чехословакия. На 28 май 1938 г. той отново извика лидерите на партията, държавата и Вермахта в канцлерството на Райха и в двучасов доклад им обясни необходимостта от укрепване на военновъздушните сили, създаване на нови пехотни формирования, както и изграждане на мощен пояс от отбранителни структури на Запад. Той каза, че е дошло времето да се повиши военната готовност на Германия, така че в рамките на два-три месеца да може да се издържи всеки въоръжен сблъсък. „Тогава“, каза той буквално, „Чехословакия ще бъде смазана.“
За подходящата професионална подготовка на операцията като основни отправни точки бяха използвани предишните претенции за автономия, изтъкнати от така наречената словашка „гвардия на Глинка“. Въпреки това би било твърде дълго да опишем всички етапи от нашата работа. Във всеки случай, след като преговорите с представителя на Словакия в пражкото правителство д-р Карл Сидор завършиха с неуспех, Хитлер реши да направи Йозеф Тисо свой съюзник.
Германската окупация на Чехия се проведе след това без ни най-малка съпротива. В нощна снежна буря, по заледени пътища, Хитлер препуска към Прага, за да се появи в Храдчани преди Гаха. Междувременно аздокато беше в Берлин, той трябваше да се погрижи да отложи полета на Гаха за Прага за подходящ период.
Сега Хитлер бързаше по всякакъв начин с включването на Чехия във Великата германска империя. Полицията за сигурност и SD поеха изпълнителната власт и си сътрудничиха тясно с чешката полиция. Чешката полиция беше истински елит, както професионално, така и чисто външно, което накара Химлер да отбележи: „Прекрасен човешки материал! Ще ги взема всички в SS войските.
Животът в Чехословакия външно бързо влезе в обичайния си курс, но дълбоките търкания все още се усещаха.
Химлер и Хайдрих, които, доколкото знам, не знаеха нищо за намеренията на Гьобелс, веднага се обърнаха към Хитлер с искане Гьобелс да бъде незабавно отстранен от политическото ръководство. Хайдрих посочва на Хитлер възможните външнополитически последици, свързани преди всичко с „окончателното решение“ на чехословашкия въпрос, което може да бъде възпрепятствано от протеста на световната общност срещу антисемитския терор. Оттеглянето на американския посланик от Берлин сякаш потвърждава опасенията на Хайдрих. Хитлер, раздразнен от произвола на Гьобелс, вече беше склонен да се съгласи с искането на Химлер и Хайдрих да отстранят министъра на пропагандата на Райха, но тогава се намеси Рибентроп. Той описа външнополитическите последици от събитието в по-малко тревожна светлина и помогна на Гьобелс да остане на поста.
[1] Присъединяване. - Прибл. превод
[2] Немски за "военна сила". - Прибл. превод