Пробен период

Глава 1. Общи условия на процеса. 4

1.1 Основни условия за провеждане на опита. 4

1.2 Лица, участващи в съдебни производства. 9

Глава 2. Съставни части на съдебното заседание. 21

2.1 Подготвителна част на съдебното заседание. 21

2.2 Съдебно следствие. 27

2.3 Аргументи на страните и последна дума на ответника. 40

2.4 Постановление на присъдата. 47

Списък на използваната литература.. 68

На съвременния етап наказателният процес е установен отрасъл на правото с доста ясно определени граници на неговата компетентност и строго регламентирана вътрешна структура.

Темата на заключителната квалификационна работа „Съдебното производство - основната фаза на наказателния процес“ е актуална поради факта, че съдебният процес е централната и основна фаза на наказателния процес, в която се решава въпросът за наказателната отговорност на гражданин, който е нарушил наказателноправна забрана пред държавата. Никой не може да бъде признат за виновен в извършване на престъпление, както и да бъде подложен на наказателно наказание, освен със съдебна присъда, която се определя от резултатите от процеса. Именно на този етап се осъществява наказателното правораздаване. Следователно избраната тема е най-важна.

Обект на изследването е изследването на най-важния етап от наказателния процес – съдебният процес.

Предмет на изследването са: участниците в опита, условията за провеждане на опита, както и компонентите на опита.

Въз основа на факта, че съдебният спор е един от ключовитероли в наказателния процес, тъй като в съдебния процес има повече възможности за цялостно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по наказателното дело, целта е да се изследва тази тема най-подробно, т.е. разберете всички компоненти на процеса и по-специално определете какво представлява процесът, неговите задачи и условия.

Теоретичните знания, съдържащи се в избраната тема, могат да се използват за придобиване на практически опит по време на работа като адвокат. Тъй като човек, който е избрал професията на адвокат за себе си, рано или късно ще бъде изправен пред наказателен процес и ще трябва да знае всички нюанси на процеса, а основите, които са дадени в тази теза, ще бъдат необходими, но вече на практика.

Формулираната цел на дипломната работа включва решаването на следните задачи:

проучете общите условия на процеса.

разглеждат участниците в процеса.

анализирайте съставните части на процеса.

дават практически препоръки относно тълкуването на законодателството и практиката на съдебната власт.

Окончателната квалификационна работа се състои от съдържание, въведение, две теоретични глави, заключение, списък с литература.

В първата глава на този труд се разглеждат понятието съдебно дело, неговите общи условия и участници в съдебния спор.

Втората глава е посветена на компонентите на съдебния процес, които включват: подготвителната част на съдебния процес, съдебният процес, разискванията на страните и последната дума на подсъдимия, решението на присъдата.

Съдебните производства са предмет на законови правила - изисквания, които,като конкретизират и детайлизират принципите на наказателния процес, те се отнасят до съдебния процес на посочения етап, като отразяват неговите съществени характеристики. Тези правила се наричат ​​общи условия на изпитването.

Сред общите условия на първо място са три взаимосвързани правила – за непосредствеността, устността и публичността на съдебния процес[1].

Незабавността като общо условие на съдебния процес се отнася до проверката от първоинстанционния съд на доказателства по наказателно дело и се състои в това, че съдът (съдията) трябва да извърши съответното съдебно действие (разпит, проверка, разкриване на документи, изслушване на експертни мнения) сам и само той. Той не може да повери нито едно от тези действия на друг съд. Само доказателствата, разгледани в дадено съдебно заседание, чийто ход и резултати от проучването са отразени в протокола от това съдебно заседание, могат да бъдат използвани като основа за съдебна присъда. Нито един от най-убедителните материали на предварителното разследване, заобикаляйки прякото възприятие от съда, не може да се използва за обосноваване на заключенията, съдържащи се в съдебната присъда.

Съдиите получават информация за обстоятелствата, които са от значение за решаването на делото, чрез лично възприемане на всички доказателства в съдебното заседание, а не от писмените материали по делото, и само въз основа на тяхното възприятие правят изводи по делото. В този случай по правило трябва да се изследват първоизточниците на информация за фактите. Непосредствеността на процеса позволява да се избегнат изкривявания при предаването на съда на информацията, необходима за решаване на делото. Следователно незабавността е съществено условие за правилното установяване на обстоятелствата по делото.

Непосредствеността на процесанеобходим елемент от неговата процесуална форма. Същевременно то се гарантира и от други изисквания за процесуалната форма, измежду общите условия на процеса. Непосредствеността е тясно свързана с такова условие като неизменността на състава на съда, устността на производството, както и задължителното явяване на участниците в процеса по искане на съда[2] .

Публичността на процеса по наказателно дело се изразява в това, че делото се разглежда в открито съдебно заседание. Следователно всеки пълнолетен гражданин, както и представители на държавни и недържавни медии, имат възможност да присъстват в съдебната зала, да наблюдават и записват всичко, което се случва в нея, да докладват за процеса на неограничен кръг от хора и никой няма право да попречи на това.

Съгласно Конституцията на Руската федерация [4] производството във всички съдилища е открито. Разглеждането на дело в закрито заседание е разрешено само в случаите, предвидени от федералния закон. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация [5], разглеждането на наказателни дела във всички съдилища е открито, с изключение на някои случаи.

Първият случай: когато открит процес може да доведе до разкриване на държавни или други тайни, защитени от федералния закон[6] . Най-често необходимостта от закриване на процеса възниква, когато съдът разглежда наказателно дело въз основа на материали, получени от органи, занимаващи се с оперативно-издирвателна дейност, предимно криминална полиция, включително нейните звена за борба с организираната престъпност и Федералната служба за сигурност, тъй като информацията, която те използват при извършване на тайни оперативно-издирвателни дейности, за резултатите от тези дейности, за лицата, включени в такива групи, и за много други неща, е точносъдържат държавна тайна[7] .

Втори случай: когато се разглеждат наказателни дела за престъпления, извършени от лица под шестнадесетгодишна възраст. В подобни ситуации приключването на процеса е продиктувано от възпитателни и морални съображения, тъй като на подсъдимата скамейка има тийнейджър.

Трети случай: когато разглеждането на наказателно дело срещу сексуалната неприкосновеност и сексуалната свобода на индивида и други престъпления може да доведе до разкриване на информация за интимните аспекти на живота на участниците в наказателното производство или информация, която унижава тяхната чест и достойнство. Това правило произтича от принципа за зачитане на честта и достойнството на личността в наказателния процес[8] .

Четвъртият случай: когато закриването на процеса се налага от интересите за осигуряване на безопасността на участниците в процеса, техните близки роднини, роднини или близки лица.