Проблемът за определяне на жанра на приказката
напр. Корнишкова
Московски градски педагогически университет.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЖАНРА НА ПРИКАЗКАТА. РАЗЛИЧНИ КЛАСИФИКАЦИИ НА ЕДНА ЛИТЕРАТУРНА ПРИКАЗКА И МЯСТОТО В ТЯХ НА ФЕИТЕ НА РОАЛД ДАЛ
Тази статия е посветена на проблема за определяне на жанра на приказката. В статията са изложени категориалните характеристики на приказката чрез разглеждане на осем източника с дефиниции на приказката. Отличителното качество на приказката е нейната умишлена неправдоподобност. Тази статия също дава идеята за идентифициране на литературна приказка, която съответства на творчеството на автора. Първите приказки или художествени приказки, както някои речници наричат литературните приказки, са били буквална редакция на народни приказки, но в наши дни художествените приказки могат да бъдат разделени на няколко класификации. Според характеристиките на тези класификации приказките на Роалд Дал могат да бъдат поставени в наративната приказка. В статията се разглеждат и класификациите на повествователната приказка, сред които най-важни са комбинацията от реално и нереално и пародията към реалния свят, които разкриват всички недостатъци и несъвършенства на реалния живот.Икулова, 2001] и други аспекти.
ММ. Бахтин предлага разделянето на жанровете напървични (прости) и вторични (сложни). Описвайки последното, той отбеляза, че сложните жанрове се появяват главно в писмени текстове; условието за тяхното възникване трябва непременнода бъде високо развита културна комуникация. Вторичните жанрове могат да включват различни първични жанрове, модифицирани в процеса на тяхното формиране [Бахтин, 1996: 164]. Ц. Тодоров разграничава простите и сложните жанрове малко по-различно: „първите се характеризират с наличието или отсъствието на една структурна характеристика, а вторите с наличието или отсъствието на комбинация от тези характеристики“ [Тодоров, 1997: 7]. Въз основа на гореизложенотофолклорнатаприказка може да бъде отнесена къмосновните жанрове, алитературната- къмвторичните.
Интересно е, че прегледът на речниците на синонимите на българския език даде възможност да се идентифицират редица литературни аналози на приказка: легенда, предание, басня, легенда, поверие, анекдот, мит, притча, парабола, разказ, измислица.
От лингвистична гледна точка литературната приказка започва да се разглежда доста късно, което вероятно е резултат от неоформеното разбиране за литературната приказка като самостоятелен жанр.
Роалд Дал (1916-1990) е популярен английски писател, два пъти удостоен с почетната награда "Едгар По" в света на литературата. Приказките за деца заемат, макар и не основното, но значително място в творчеството на Р. Дал. Тъй като по-нататък ще говорим за приказките на Роалд Дал, препоръчително е да се спрем отделно на спецификата на английската приказка. Обръща се внимание на факта, че в англоезичната изследователска традиция съществуват някоитерминологични несъответствияв областта на класификацията на жанра литературна приказка. Освен точния аналог на българския термин литературна приказка(литературна приказка),изследователите използват и по-общи термини, катодетска литератураилилитература за децаилиприказка, съвременна приказка, модерна хибридна приказка, фентъзи,измислена приказка.За обозначаване на произведения, написани през Викторианската епоха, се използват терминитеВикторианска приказка,Викторианска фантазия[Брандаусова, 2008: 46].
Приказките на Р. Дал са класифицирани от нас като приказки, така че считаме за необходимо да се спрем по-подробно на характеристиките на този конкретен поджанр.
Историята-приказкапоставя по-трудна задача пред читателя: използвайки примера на измислена ситуация, той го кани да разбере човешките отношения и самостоятелно да се научи да прави разлика между доброто и лошото в героите и действията на героите. Приказката, от една страна, създава въображаем свят, а от друга разказва за реалния свят.Съчетанието на приказност и реализъмопределя спецификата на този вид литературна приказка. Тази двойственост се проявява на всички нива – сюжетно, композиционно, стилово [Мещерякова, 2008: 103]. Често образът на фантастичния свят е рязко отрицателен или, напротив, подчертано положителен характер. В първия случай приказната реалностпародира реалността, като по този начин подчертава нейните негативни страни, във вториятя е пряко противопоставенана нея, като също така посочва несъвършенството на света, в който живеят героите.