Проблемът за влиянието на изкуството върху духовния живот на човека

Проблемът за проявлението на духовния живот на човека? (Какъв е духовният живот на човека и как се проявява той?)

Текст 16

(1) Веднъж чух разговор между двама души.

(2) Единият беше на седем години, а другият на четиридесет повече.

(3) - Чели ли сте "Том Сойер"?

(7) - Щастлив, - старейшината въздъхна със завист.

(8) Наистина, човек може да завиди. (9) Момчето просто трябваше да се забавлява да се смее заедно с палавия Марк Твен. (10) Той все още ще бъде с разширени очи от ужас и наслада, гледайки редовете на Гогол "Вечери във ферма близо до Диканка". (11) Всичко това предстои. (12) Важно е само да не пропускате нито минута и да прочетете всички тези прекрасни книги навреме.

(13) Според мен, колкото и интересен да е домашният и училищният живот на детето, ако то не чете тези ценни книги, то е ограбено. (14) Такива загуби са непоправими. (15) Тези възрастни могат да прочетат книга днес или след година – разликата е малка. (16) В детството времето се брои по различен начин, тук всеки ден е откритие. (17) И остротата на възприятието в дните на детството е такава, че ранните впечатления могат по-късно да повлияят на целия живот. (18) Ето защо е страшно да изгубиш дори час напразно през тези златни години.

(21) Веднъж посетих местата, където дядо Мазай спасяваше нещастните зайци. (22) Момчетата, с които разговарях в едно от селата, говореха за космически кораби, за полет до Луната, за събития в света. (23) Но когато им говорих за Некрасов, си спомних редовете, в които поетът описва родните им места, момчетата се поколебаха и никой, уви, не можа да прочете нито едно четиристишие от „Дядо Мазай“ наизуст. (24) С горчивина си помислих: няма ли душата им да бъде по-богата, ако заедно скаквото знаят за науката, политиката и технологиите, биха знаели и поезията - много поезия! - Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Фет, Тютчев, Блок и други прекрасни български поети.

(25) Без някои книги, които не са изпитани в детството и юношеството, същността на човека с цялата му психология ще остане груба и неотесана.

Възможни проблеми:

Проблемът за ролята на четенето в детството.

Проблемът за влиянието на литературата върху детето.

Текст 18

(1) Хората винаги са измъчвани от различни съжаления - големи и малки, сериозни и смешни.

(2) Най-дълбоко съжаляваме за прекомерната и неоправдана бързина на времето. (3) Наистина, преди да имате време да погледнете назад, лятото вече повяхва - онова „невъзвратимо“ лято, което за почти всички хора е свързано със спомени от детството.

(4) Преди да имаш време да дойдеш на себе си, младостта вече бледнее и очите помръкват. (5) Междувременно вие все още не сте видели дори една стотна от очарованието, което животът е разпръснал наоколо.

(6) Всеки ден има своите съжаления, а понякога и всеки час. (7) Съжаленията се събуждат сутрин, но не винаги заспиват вечер. (8) Напротив, през нощта те пламват. (9) И няма хапче за сън, което да ги приспи. (10) Наред с най-силното съжаление за преходността на времето, има и друго, лепкаво като борова смола. (11) Съжалявам, че не беше възможно - и може би няма да е възможно - да видим целия свят в неговото зашеметяващо и мистериозно многообразие.

(12) Защо има - целият свят! (13) Няма достатъчно време или здраве да опознаеш дори собствената си страна.

(14) Подреждам в паметта си местата, които съм видял, и се уверявам, че съм видял малко. (15) Но това не е толкова страшно, ако запомните местата, които сте видели, не по количеството им, а по техните свойства, по тяхното качество. (16) Възможно е дориседейки цял живот на едно парче, за да види необичайно много. (17) Всичко зависи от любознателността и от остротата на окото. (18) В края на краищата всеки знае, че и в най-малката капка се отразява калейдоскоп от светлина и цветове, до много нюанси на напълно различна зеленина в листата на бъза или в листата на череша, липа или елша. (19) Между другото, листата на елша приличат на детски длани - с нежното си издуване между тънките жилки.

(Според К. Г. Паустовски)

Възможни проблеми:

Проблемът с отношението към околния свят. (Как трябва да се отнася човек към света около него?)

Проблемът за възприемането на красотата и хармонията на природата. (Как да видим красотата на природата в цялото й многообразие?)

Проблемът за преходността на времето. (Може ли времето да бъде спряно?)

Проблемът с ограничения човешки опит.

Текст 19

(5) Имаше, разбира се, имаше и „Писма от Италия“, и „Писма отдалеч“, и „Писма от български пътешественик“. (6) Представете си само: човек пътува от България до Париж и написва два тома писма! (7) Докато по време на модерен полет от Москва до Париж пътникът има време само да състави телеграма за безопасно излитане и безопасно кацане. (8) Две думи вместо два тома - ето ритъма, ето темпото, ето, ако щете, стила на ХХ век.

(13) Технологиите са направили всяка държава и човечество като цяло мощни. (14) По отношение на унищожаването на огъня и всякакъв вид сила Америка от двадесети век не е като същата Америка от деветнадесети и човечеството, ако трябваше да отвърне на удара, добре, поне от марсианците, щеше да ги посрещне по различен начин, отколкото преди два или три века. (15) Но въпросът е дали технологията е направила само човек, един човек, човек като такъв по-силен?

(16) Да, всички заедно, притежаващи модерентехника, ние сме по-мощни. (17) Но това сме всичко. (18) Когато „вие” останете насаме със себе си без радиоактивни и химични реакции, без атомни подводници и дори без скафандър – само един, можете ли да си кажете, че сте по-могъщ от всичките си предшественици на планетата Земя?

(19) Човечеството колективно може да завладее Луната или антиматерията, но все пак всеки човек седи на бюрото индивидуално.

Възможни проблеми:

Дървена опора с една колона и начини за укрепване на ъглови опори: VL опорите са конструкции, предназначени да поддържат проводници на необходимата височина над земята, водата.

Общи условия за избор на дренажна система: Дренажната система се избира в зависимост от естеството на защитаваната.

Организация на повърхностния воден отток: Най-голямото количество влага на земното кълбо се изпарява от повърхността на моретата и океаните (88‰).