Процедурата за обжалване на ИПП Процедурата за обжалване на общински правни актове - Официален сайт
Процедура за обжалване на IPA
Процедурата за обжалване на общински правни актове
Системата от общински правни актове включва:
1) устава на общината, правни актове, приети на местен референдум (събиране на граждани);
2) нормативни и други правни актове на представителния орган на общината;
Уставът на общината и решенията, приети под формата на правни актове, приети на местен референдум (събиране на граждани), са актове с най-висока юридическа сила в системата на общинските правни актове, имат пряко действие и се прилагат на цялата територия на общината.
Други общински правни актове не трябва да противоречат на устава на общината и правните актове, приети на местен референдум (събиране на граждани).
Българското гражданско право дели общинските правни актове на нормативни и ненормативни.
1. Регулаторни правни актове
Нормативен правен акт е писмен официален документ, приет (издаден) в определена форма от законодателен орган в рамките на неговата компетентност и насочен към установяване, промяна или отмяна на правни норми. От своя страна правната норма обикновено се разбира като общообвързващо предписание с постоянен или временен характер, предназначено за многократно прилагане по отношение на неопределен брой лица.
Процедурата за обжалване на нормативни правни актове е залегнала в Гражданския процесуален кодекс на България и Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация.
Жалби за оспорване на нормативни правни актове се подават по реда на чл. 24 от Гражданския процесуален кодекс на Република България до първоинстанционния съд до окръжния съд. Подава се молба до районния съд по местоместоположението на органа на местното самоуправление или длъжностното лице, приело нормативния правен акт.
Заявлението за оспорване на нормативен правен акт трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 131 от Гражданския процесуален кодекс на България (изисквания за формата и съдържанието на исковата молба) и допълнително да съдържа данни за името на местната власт или длъжностното лице, приело оспорения нормативен правен акт, неговото наименование и дата на приемане; посочване на това какви права и свободи на гражданин или неопределен кръг лица са нарушени от този акт или част от него.
Заявлението за оспорване на нормативен правен акт се разглежда от съда в рамките на един месец
В същото време трябва да се има предвид, че отказът на лицето, което се е обърнало към съда с искането си, не води до прекратяване на производството.
Въз основа на резултатите от разглеждането на молбата съдът взема решение:
- след като установи, че оспореният нормативен правен акт не противоречи на федералния закон или друг нормативен правен акт с по-голяма правна сила, взема решение да откаже да удовлетвори съответното заявление;
- след като установи, че оспореният нормативен правен акт или част от него противоречи на федералния закон или друг нормативен правен акт с по-голяма правна сила, съдът признава нормативния правен акт за невалиден изцяло или отчасти от датата на приемането му или друг момент, посочен от съда.
Ако е подадена касационна жалба, съдебното решение, ако не бъде отменено, влиза в сила след разглеждане от касационния съд.
Също така дела за оспорване на нормативни правни актове, засягащи права и законни интереси на лица в областта на предприемаческата и друга икономическадейностите се разглеждат от арбитражния съд съгласно общите правила за производство по делото, посочени в раздел II от Арбитражния процесуален кодекс на България и по начина, предписан от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация. Случаи за оспорване на нормативни правни актове се разглеждат в арбитражен съд, ако тяхното разглеждане в съответствие с федералния закон е отнесено към компетентността на арбитражните съдилища.
Дело за оспорване на нормативен правен акт се разглежда от колегиален състав от съдии в срок не по-дълъг от два месеца от датата на постъпване на заявлението в съда, включително периода за подготовка на делото за разглеждане и вземане на решение по делото.
Арбитражният съд уведомява жалбоподателя, органа, който е приел спорния нормативен правен акт, както и други заинтересовани лица за времето и мястото на съдебното заседание. Неявяването на посочените лица, надлежно уведомени за часа и мястото на съдебното заседание, не е пречка за разглеждането на делото, освен ако съдът е признал присъствието им за задължително.
Отказът на заинтересованото лице, което се е обърнало към арбитражния съд с молба за оспорване на нормативен правен акт, от неговия иск, признаването на иска от органа или лицето, приело оспорвания акт, не пречи на арбитражния съд да разгледа делото по същество.
Въз основа на резултатите от разглеждането на дело за оспорване на нормативен правен акт, арбитражният съд взема едно от следните решения:
- за признаване на оспорения акт или отделни негови разпоредби за съответстващи на друг нормативен правен акт с по-голяма правна сила;
- признаване на оспорения нормативен правен акт или негови отделни разпоредби за несъответстващи на друг нормативен правен акт с по-голяма правна сила и невалидниизцяло или частично.
Решението на арбитражния съд по дело за оспорване на нормативен правен акт влиза в сила незабавно след приемането му.
Нормативен правен акт или някои от неговите разпоредби, признати за невалидни от арбитражен съд, не подлежат на прилагане от момента на влизане в сила на съдебното решение и трябва да бъдат приведени в съответствие със закона или друг нормативен правен акт с по-голяма правна сила от органа или лицето, приело обжалвания акт.
Решението на арбитражен съд по дело за оспорване на нормативен правен акт, с изключение на решението на Върховния арбитражен съд на България, може да се обжалва пред арбитражния съд на касационната инстанция в едномесечен срок от датата на влизане в сила.
2. Ненормативни правни актове.
Ненормативните правни актове се делят на:
- решения на местните власти;
- действия на местните власти;
- бездействие на местните власти;
- решения, действия, бездействие на длъжностни лица от органите на местното самоуправление.
Решенията на органа на местното самоуправление включват актове на общински служители и приравнени към тях лица, приети индивидуално или колективно, съдържащи властно волеизявление, което поражда правни последици за определени граждани и организации.
Действията на органите на местното самоуправление, техните длъжностни лица или общински служители включват властна воля на посочените органи и лица, която не е облечена под формата на решение, но е довела до нарушаване на правата и свободите на гражданите и организациите или е създала пречки за тяхното изпълнение. действията включват по-специално устни искания на длъжностни лица от упражняващите органидържавен надзор и контрол.
Бездействието на орган на местно самоуправление включва неизпълнение от страна на орган на местно самоуправление, длъжностно лице или общински служител на задължението, възложено им от нормативни правни актове, които определят правомощията на тези лица. Бездействието по-специално включва неразглеждане на жалбата на заявителя от упълномощено лице.
Процедурата за обжалване на ненормативни правни актове е залегнала в Закона на България „За обжалване пред съда на действия и решения, нарушаващи правата и свободите на гражданите“, Гражданския процесуален кодекс на България и Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация.
Предмет на обжалване в съда могат да бъдат общински правни актове с ненормативен характер, които нарушават правата и свободите на гражданите. Общинските правни актове с ненормативно естество могат да бъдат обжалвани пред съда, включително ако в резултат на тяхното приемане:
- нарушени правата и свободите на гражданите;
- създадени са пречки пред гражданите да упражняват своите права и свободи;
- на гражданин е възложено незаконно каквото и да е задължение или той е бил незаконно привлечен към каквато и да е отговорност.
Гражданинът има право да подаде жалба срещу приет общински правен акт с ненормативен характер, който нарушава неговите права и свободи, директно до съда или до по-високостоящ орган на местното самоуправление, длъжностно лице.
Установени са следните срокове за подаване на жалба до съда:
- 3 месеца от деня, в който гражданинът е узнал за нарушението на правата му;
- 1 месец от датата на получаване от гражданин на писмено известие за отказа на по-висш орган, сдружение, длъжностно лице да удовлетвори жалбата или от датата на изтичане на един месец след подаването на жалбата, ако гражданинът не е билполучи писмен отговор.
Заявлението може да бъде подадено от гражданин в съда по местоживеене или по местонахождението на органа или длъжностното лице на местното самоуправление.
Жалбата се разглежда от съда по реда на гражданското производство. Заявлението се разглежда от съда в рамките на 10 дни с участието на гражданин, ръководител или представител на орган на местното самоуправление, длъжностно лице, общински служител.
Неявяването на някое от посочените лица, надлежно уведомени за часа и мястото на съдебното заседание, не е пречка за разглеждане на молбата.
На органите на местното самоуправление е възложено процесуално задължение да документират законосъобразността на оспорения общински акт с ненормативен характер; гражданинът е освободен от задължението да докаже незаконността, но е длъжен да докаже факта на нарушаване на неговите права и свободи.
Въз основа на резултатите от разглеждането на жалбата съдът взема решение:
- след като установи основателността на жалбата, съдът признава оспорения общински правен акт с ненормативен характер за незаконосъобразен, задължава да удовлетвори искането на гражданина, отменя приложените към него мерки за отговорност или по друг начин възстановява нарушените му права и свободи.
- след като установи основателността на жалбата, съдът определя отговорността на органа или длъжностното лице на местното самоуправление за приемането на общински правен акт с ненормативен характер, който е довел до нарушаване на правата и свободите на гражданина.
Ако обжалваният общински правен акт с ненормативен характер бъде признат от съда за законосъобразен, който не нарушава правата и свободите на гражданите, той отказва да удовлетвори жалбата.
Влязлото в сила решение на съда е задължително за всички местни власти.самоуправление, длъжностни лица и граждани, както и е приложимо на цялата територия на България.
Съдебното решение се изпраща на съответния орган или длъжностно лице, както и на гражданина не по-късно от 10 дни след влизане в сила на решението.
Съдът и гражданинът трябва да бъдат уведомени за изпълнението на решението не по-късно от един месец от датата на получаване на съдебното решение. При неизпълнение на решението съдът предприема мерки, предвидени в българското законодателство.
Загубите, както и моралните вреди, причинени на гражданин от признат за незаконосъобразен общински правен акт с ненормативен характер, както и от представянето на изкривена информация, се обезщетяват по реда на исковото производство.
Някои общински правни актове с ненормативен характер, органи и длъжностни лица на местното самоуправление се обжалват не в граждански, а в арбитражни производства. В съответствие с чл. 29 от Арбитражно-процесуалния кодекс на България арбитражните съдилища разглеждат в хода на административните производства, произтичащи от административни и други обществени правоотношения, икономически спорове и други дела, свързани с осъществяването на предприемаческа и друга стопанска дейност от организации и граждани, включително:
за оспорване на ненормативни правни актове на местните власти, засягащи правата и законните интереси на жалбоподателя в областта на предприемаческите и други икономически дейности.
Случаите за оспорване на общински правни актове с ненормативен характер, засягащи правата и законните интереси на лица в областта на предприемаческата и друга икономическа дейност, се разглеждат от арбитражен съд съгласно общите правила за производство, предвидени в АПК на Руската федерация.
Производствата по тези дела са образувани на оснизявления на заинтересовани лица, които са подали заявление за признаване на такъв акт за невалиден.
Случаи за оспорване на нормативни правни актове се разглеждат в арбитражен съд, ако тяхното разглеждане в съответствие с федералния закон е отнесено към компетентността на арбитражните съдилища.