Процесът на развитие на логически методи на мислене, сравнение, класификация и серия при по-големи деца

Социокултурните, икономическите и други трансформации, протичащи в съвременното общество, изискват актуализиране на съдържанието на образованието за деца от различни възрасти, включително образователната система за деца в предучилищна възраст. Търсенето на нови възможности за обучение, насочено към развитието на умствените способности, актуализира вниманието на учените и практиците към процесите на развитие на логическото мислене. Развитото логическо мислене позволява на човек свободно да се ориентира в света около себе си, да извършва дейности продуктивно и ефективно.

Основните показатели за умственото развитие на по-възрастните деца в предучилищна възраст са: усвояването на система от знания, натрупването на техния фонд, развитието на творческото мислене и овладяването на методите на познавателна дейност, необходими за придобиване на нови знания.

Най-важното е развитието на способността да се наблюдават, сравняват, подчертават съществените характеристики на обекти и явления, класифицират, правят най-прости изводи и обобщения. Придобитите в резултат на това логически методи на мислене като начини на познавателна дейност са необходими за решаване на широк кръг от умствени проблеми и са предназначени да служат като основа на интелекта на детето.

Формирането на елементарни методи на логическо мислене у децата е условие за успешно обучение в началното училище. Всъщност по-голямата част от учебното съдържание в 1-3 клас се основава на използването на такива логически техники като прилагането на най-простите видове анализ и синтез, сравнение, установяване на връзка между обикновени и специфични понятия. Способността за активно обработване на информация в ума, използвайки техниките на логическото мислене, позволява на детето да се задълбочипознаване и разбиране на учебния материал, за разлика от тези, които имат ниско ниво на развитие на логиката, разбират учебния курс, разчитайки само на паметта.

По този начин недостатъчното формиране на умствени техники намалява ефективността на ученето, забавя развитието на когнитивните процеси. Ето защо е важно да се обърне специално внимание на развитието на техниките за логическо мислене при децата още в периода на подготовка за училище.

Изследванията на учените (Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев, А. З. Зак, Н. Н. Поддяков и др.) убедително доказват, че основните логически структури на мисленето се формират приблизително на възраст от пет до единадесет години. Тези данни подчертават значението на по-старото предучилищно детство, подкрепата и цялостното развитие на специфичните за възрастта мисловни качества, тъй като създадените от него уникални условия няма да се повторят отново, а това, което ще "липсва" тук, ще бъде трудно или дори невъзможно да се навакса в бъдеще. Закъснялото формиране на тези структури протича много трудно и често остава незавършено.

Важно е да се отбележи, че в проучванията на Н.Н. Поддяков, беше разкрито, че старшата предучилищна възраст е чувствителна към формирането на основните методи на логическото мислене, които са сравнение, серия, класификация.

Възможността за усвояване на някои логически знания и техники от деца в предучилищна възраст е показана в психологическите изследвания на L.F. Обухова, А.Ф. Говоркова, И.Л. Матасова, Е. Агаева и др.. Тези изследвания доказаха възможността за формиране на отделни логически методи на мислене (серия, класификация, преходност на отношенията между количествата) при по-възрастни деца в предучилищна възраст с методика на обучение, подходяща за възрастта.

В момента домашна психология и педагогикапрактиката, като се има предвид този модел, направи голяма крачка в посоката на умственото развитие на дете в по-стара предучилищна възраст.

В резултат на дълбоки теоретични изследвания се появиха програми, които са насочени към развитието на мисленето на детето, неговите умствени способности. Това са програмите за развиващо обучение „Развитие“, „Детство“.

Прилагането на тези програми в предучилищната практика доказва, че когато развитието на мисленето стане обект на специално педагогическо ръководство, се наблюдава рязко повишаване на нивото на умствено развитие на всички деца, значителен напредък в развитието на логическите методи на мислене.

Широки възможности за развитие на логически методи на мислене на по-възрастните деца в предучилищна възраст се предоставят чрез преподаване на основите на математиката в детската градина. Резултати от изследвания Z.A. Михайлова, А. Савенков, А.В. За това убедително свидетелстват Белошистова и др. Особено учените подчертават ролята на дейността по броене в развитието на логическите методи на мислене като сравнение, класификация, серия, т.к. дейността по броене е пряко свързана с логиката.

Но практическата работа показва, че в предучилищното образование не се обръща достатъчно внимание на целенасоченото формиране на логически методи на мислене на деца в предучилищна възраст в процеса на техните дейности по броене. Възможностите на играта не се използват достатъчно често, а именно играта като водещ вид дейност стимулира умственото развитие на детето в предучилищна възраст, създава условия за развитие на логическото мислене.

Съществува противоречие между необходимостта от развитие на логическите методи на мислене на децата в предучилищна възраст в процеса на формиране на броене, от една страна, и недостатъчното развитие на съдържанието на педагогическата работа, основано на използването на възможностите на играта при решаването на този проблем вУсловията на DOW, от друга страна.

От това противоречие възниква проблемът на изследването: как да се изгради система от педагогическа работа за развитие на логическите методи на мислене на по-възрастните деца в предучилищна възраст въз основа на използването на играта в процеса на формиране на тяхната дейност по броене.

Целта на работата: да се определи съдържанието на комплекса от игри и условията за тяхната организация за развитието на логически методи на мислене, сравнение, класификация, серия при деца от предучилищна възраст при формирането на тяхната дейност по броене.

Обект на работа: процесът на развитие на логически методи на мислене за сравнение, класификация и серия при деца от предучилищна възраст.

Хипотеза на изследването: развитието на логическите методи на мислене за сравнение, класификация и серия при деца от предучилищна възраст ще се характеризира с динамика с целенасочена и систематична организация на комплекс от игри в процеса на формиране на дейността по броене в предучилищна възраст.

Целта на работата и хипотезата на изследването определят решаването на следните проблеми:

1. Да се ​​разкрият теоретичните аспекти на развитието на логическите методи на мислене на по-възрастните деца в предучилищна възраст.

3. Да се ​​анализира съдържанието на работата по развитието на логическите методи на мислене в процеса на формиране на дейността по броене на по-възрастните деца в предучилищна възраст в образователните програми на предучилищните образователни институции.

4. Направете подбор на комплекс от игри за развитие на логическите методи на мислене на по-възрастните деца в предучилищна възраст в процеса на техните дейности по броене, определете условията за тяхната организация.

5. Експериментално тествайте педагогическите възможности на комплекс от игри, насочени към развиване на логически методи на мислене в процеса на броене на дейности в образователния процес на предучилищна образователна институция.

За изпълнение на задачите и проверка на хипотезата бяха използвани следните методи:

-теоретично ниво: анализ на психологическа и педагогическа литература;

- емпирично ниво: констатиращ, формиращ и контролен експеримент, статистически методи за обработка на резултатите от изследването.

Теоретичните основи на изследването са:

- разпоредбите и заключенията на психологията и педагогиката относно възможността и необходимостта от развитие на логическите операции на мисленето при деца в предучилищна възраст (L.S. Виготски, V.V. Давидов, A.N. Леонтиев, Z.A. Zak, N.N. Poddyakov и др.);

- резултатите от изследванията върху развитието на логическите методи на мислене на по-възрастните деца в предучилищна възраст в процеса на формиране на тяхната дейност по броене (З.А. Михайлова, Л.М. Фридман, В.В. Данилова, Т.Д. Рихтерман, Е. Агаева, А.В. Белошистая и др.);

- принципите на подхода към развитието на логическите методи на мислене на деца в предучилищна възраст чрез включване на децата в игрови дейности (като водещ вид дейност на деца в предучилищна възраст), когато решават проблеми от умствен характер (Л.А. Венгер, Л.Ф. Тихомирова, Н.И. Чуприкова, А. Савенков, М.Н. Перова и др.).

Базата на изследването е предучилищна образователна институция № 406 в Новоуралск. В проучването са участвали 15 деца от по-голямата група на възраст 5-6 години.

В тази статия е синтезиран и обобщен фактическият материал по проблема за развитието на логическите методи на мислене при деца от по-стара предучилищна възраст. В това виждаме теоретичното значение на работата. Изглежда, че резултатите от емпирично изследване относно тестването на комплекс от игри за развитие на логически методи на мислене на по-възрастни деца в предучилищна възраст в предучилищна образователна институция определят практическото значение на работата и могат да бъдат използвани в практическата работа.

Работна структура. Работата се състои от увод, три глави, заключение, библиография и приложение.

Глава 1 Теоретични аспектиразвитие на логическото мислене на по-възрастните деца в предучилищна възраст

В съвременната психология мисленето се разбира като „процес на човешка познавателна дейност, характеризиращ се с обобщено и косвено отражение на действителността; висша форма на творческа дейност” [42]. Мисленето, като процес на познавателна дейност, се характеризира с обобщено и непряко отражение на реалността.

В психологията се приемат различни класификации на видовете мислене. Една от основите на класификацията е тази, с помощта на която се решава възникналият проблем [37]. Може да се реши с помощта на практическо действие – нагледно-действено мислене; с помощта на изображения - визуално-образно мислене; използване на понятия, логически конструкции, базирани на езикови средства - словесно-логическо или абстрактно-логическо мислене.