Прочетете безплатно онлайн книгата Някои проблеми при изучаването на романа Какво да правя - с Racer
Автор на книгата: S Racer
Публицистика
Текуща страница: 4 (общата книга има 5 страници)
Не може да се каже, че представеното тук разбиране е било единственото възприето в нашата литература. Справедливо е да се отбележи, че както мемоаристи, така и изследователи понякога се съмняваха в правилността на обичайната интерпретация, но гласовете им се удавяха в хор на привърженици на традиционната интерпретация и не привличаха внимание към себе си.
През 1905 г. Л. Ф. Пантелеев в първия том на своите спомени „Из спомените от миналото“, в главата, посветена на историята на „Земя и свобода“, в бележка под линия посочи пълната неправдоподобност на хипотезата на Боков-Лопухов. Цялата глава е пропита с остро иронично и дори враждебно отношение към Боков (кодиран е като „господин а ла Вирхов“) и може би поради тази причина мнението на Пантелеев не е възприето от никого.
Би било погрешно да се премахнат и семейните традиции. Синът на писателя М. Н. Чернишевски (в предаването на дъщеря му Н. М. Чернишевски) и братовчедка Екатерина Николаевна Пипина (според сестра й Евгения Николаевна) са склонни да отричат прототипните герои.
И тази индикация на съвременник не принуди изследователите да преразгледат старата гледна точка.
Междувременно установяването на истината в този случай не изглежда особено трудна или старателна задача.
Ето защо е необходимо преди всичко да се установи какво точно се отнася за това време от романа на Оббручева. Да предположим, макар и това да не е безспорно, че всички интимни преживявания на нашите герои веднага стават широко известни в Петербург и веднага достигат до Чернишевски.
По-нататък: от биографията на М. А. Обручева-Бокова знаем, че този фиктивен брак след известно време станадействителен брак. И едва след още известно време М. А. стана съпруга на Сеченов.
Вече тази информация трябва да ни накара да се отнасяме към традиционната хипотеза с голямо съмнение.
Тези дати съответстват на данни, които могат да бъдат извлечени от писма и автобиографични бележки на Сеченов, които са много сдържани във всичко, което се отнася до личния му живот.
В писмата от първите години Сеченов систематично изпраща поздрави на Боков („Пьотр Иванович“ или официално: „вашият съпруг“).
Споменавайки познанството си с В. О. Ковалевски, Сеченов пише: „Срещнах го, когато _моята бъдеща съпруга_ - моят постоянен приятел до смърт - и аз започнахме да превеждаме, това започна през 1863 г.“
Ако в разказа за 1863 г. М.А. се нарича "бъдеща съпруга", тогава, описвайки бъдещия си живот, Сеченов пише по различен начин: "В празниците на следващата 1865 година _моята жена и аз отидохме в чужбина."
Трудно е, ако не и невъзможно и едва ли е необходимо сега да разберем как е създадена легендата, която разкрихме.
Подобно на други ненадеждни съобщения за революционни демократи, най-вероятно възниква като устно (според условията на съдбата на Чернишевски) предположение на някои или някои не много добре информирани съвременници, които виждат поразително сходство на ситуацията, но не знаят точни дати на всички събития.
За изследователя е много трудно да се раздели с това доста наивно предположение, че с прототипа трябва да се е разделил. И така, В. Свирски, тъй като не е в състояние да опровергае моите хронологични изчисления, неохотно признава само част: ситуацията Боков-Обручев уж е послужила като отправна точка. От много други подобни факти този „потъна в душата му повече от други“. Едва след това В. Свирски се съгласява да признае "творческото въображение" на художника и "общотостратегически план".
Друг, също пресилен, аргумент е предположението, че Сеченов заминава през пролетта на 1862 г., в края на учебната година, на научна командировка в чужбина (до май 1863 г.), за да потисне чувствата си към Обручева и да не разруши брака й с Боков. Но това предположение категорично противоречи на всичко, което знаем за научните интереси и търсения на Сеченов, и по никакъв начин не е в съгласие с цитираните по-горе данни.
По този начин новите аргументи, представени от П. Ф. Ковалева, нямат никаква доказателствена сила, те са вътрешно противоречиви и нейният опит да спаси традиционното тълкуване трябва да бъде признат за неуспешен.
Фактите и отношенията, описани в романа, бяха почти масово явление по това време: такива са фиктивните бракове, възникнали в борбата за свободата на жената; и т. нар. (по терминологията на епохата) „консерви“, „братя“ и „доктори“ привлякоха вниманието на всички. На устните на всички беше например бракът на С. В. Корвин-Круковская с В. О. Ковалевски; в обществото се водеха непрекъснати разговори за семейните отношения на Л. П. и Н. В. Шелгунов и М. Л. Михайлов, А. Я. и И. И. Панаев и Некрасов и др. - друга история, при това свързана с името на напреднал учен и една от първите български жени лекари, лесно включена в същата поредица. Достатъчно беше леко изместване (в края на краищата съвременниците не са имали документите, които имаме в ръцете си), за да бъде прикрепен житейският епизод към забранения роман, който развива именно тази тема. Хронологическата контаминация е явление, добре известно на всеки историк.
В тази връзка е много любопитно да се отбележи, че в тайно издадения през 1865 г. в Петербург „Сборник материалов по посоката на различните направления на българската литература през последното десетилетие” четем: „Романът на Чернишевски оказа голямо влияние дори върхувъншният живот на някои тесногръди и нестабилни в понятията за морал хора, както в столиците, така и в провинцията. Имаше примери, че дъщерите напускаха бащите и майките си, съпругите - съпрузите, някои дори отиваха до всички крайности, които следват оттук, се появи опит за установяване на комунистическа общност на практика под формата на някакви общности и занаятчийски артели "(стр. 194).