Прочетете „Чиракът на магьосника“ онлайн от Наталия Владимировна Авербух - RuLit - Страница 73
„Те не знаят как да губят“, каза студено Реф.
Веднага щом хапнахме, в столовата слезе изключително раздразнен учител Реф.
- Мислех, че си вкъщи.
Не, вече сме станали.
- Не ми пречи! Какво прави вчера?!
- Вие! Вие поканихте тези луди елфи при нас с техните празници!
- Но не знаех как ще се държат ... Не можах да не им се обадя! Знаеш ли, ако не беше тяхната помощ... И освен това те оправиха всичко...
„Оправиха го“, имитира горчиво магьосникът. - Оправиха го. Още ли не знаеш нищо?
– За това как със зазоряването вашите приятели елфи се стопиха като мъгла – като взеха със себе си дузина и половина от най-добрите ученици и ученици на Ордена и няколко млади магьосници от двата пола!
Изкикотих се тихо.
- Намираш ли това за смешно? - извика учителят.
„Не, тя не го намира“, намеси се Реф. - Наистина ли ги няма? Аз… изпратихме ги в тъмницата и чак сега ги пуснахме…
— Точно така — прекъсна обяснението магьосникът. - Първо погледнах в подземието, не всички бяха там. Най-добрите изчезнаха. И елфите ги отнесоха! Ето, виж жена си, пак се смее!
Под погледите на двамата черни магьосници се опитах да изглеждам сериозна.
- Лика, какво има? Знаеш ли нещо?
- Със сигурност! Възможно ли е да бъдеш толкова несериозен и да поканиш елфи на гости? Нали ти казах, не знаеш какви са им празниците!
Какви са техните празници? - натрапчиво попитал магьосникът.
„Те търсят красиви момчета и момичета и ги примамват с музика“, обясних аз.
– И какво им трябваше от учениците на Ордена?
— Не знам — вдигнах рамене. - Вероятно са решили да добавят магически способности на своите потомци.
„Замислихте ли се защо отведоха вашите ученици?“ Цветяда подушиш?
- Лика, спри - дръпна ме назад Реф.
„Така те… ги отнесоха… за да… за да…“
„Да създам магически надарено потомство. Те, разбира се, имат своя собствена магия, но нямаше достатъчно черно, защото елфите не са приятели с вас.
— И говориш за това толкова спокойно?
- Какво от това? Елфите са правили това от векове.
Но те трябва да се научат! — изрева магьосникът. Дали елфите някога ще ги върнат у дома?
- Ами... - Сериозно се замислих. - Млади хора, може би ще се върнат. Ако наистина питаш. А момичетата… все пак имат деца да раждат, да възпитават… момичета едва ли. И те не искат да се върнат. Те ще станат елфи, ще живеят в щастие и радост, ще пеят песни и ще се забавляват...
Магьосникът се отпусна на стола изтощен.
Знаехте ли от самото начало? И мълчаха?
- Какво бих могъл да направя? Когато елфите дойдат, не можете да ги прогоните, само да развалят настроението на всички.
– Лика, защо не ми каза по-рано?!
„Няма да промени нищо.
- Така, така - каза магьосникът властно и грубо. - Вземете жена си в една ръка - и така че до вечеря духът ви да изчезне!
- Така! - извика учителят. — Вие двамата излизайте и не се появявайте в замъка, докато шумът не утихне! Просто още не съм успял да те защитя.
„Но защо всичко това? - благоразумно възрази Изх. - Казах ти, че никой друг не може да нарани Лика и мен и...
— Рефер, момчето ми — каза магьосникът с преувеличена обич. „Ако мислиш, че нараняването е удряне или правене на магии, тогава не съм те научил на нищо. Не разбирате ли колко е важно за един магьосник да има добри отношения с колегите си? Или няма да ставаш магьосник?
- Не искам да чувам нищо. Излезте веднага и по-рано от седмица, замъкът не епоказвам се. И дръж жена си далече от тук. Нека не дразним колегите.
– И сега какво? - попитах, когато бяхме в стаите на Реф и се приготвяхме за път.
— Ужасно грешно време! - каза съпругът ми през зъби. - Вземете ми само тези елфи!
„Трябваше да помисля по-рано“, казах упорито.
— Но откъде да знам! – възкликна реф.
- щях да попитам.
— Нямах време — промърмори магьосникът. - Всичко стана твърде бързо.
Не му напомнях, че той лично избързва нещата... може би наистина не е могло да бъде иначе...
- Сега какво? повторих.
Реф се замисли за момент.
„А сега да отидем във вашия свят, да кажем на семейството ви, че сме се оженили.“ Хайде да се мотаем малко.
У дома. На мама и татко, братя и сестри.
Ще разберат ли защо бързахме, защо не им казахме защо не сме поканени на сватбата? У дома. Щеше да е щастие, ако не се разкъсвах между вида на силфида и този на човек. И в това, и в това ми беше неудобно: съпругът ми не харесваше едното, беше твърде трудно да остана в другия от другата страна на бариерата.
Хубаво е, но няма да издържа дълго. Къде отиваме след това?
- Ще видим. Готов ли си? Тогава да тръгваме.