Прочетете Елфът онлайн от Unspoken Elena - RuLit - Страница 27
- Горш, разбираш ли какво говорят тези рошави хора? - Дори махнах с ръка, за да разбере за кого говоря.
- да А ти - не? - "предположи" той.
- Бихте ли ми обяснили какво искат от мен? Половин час те се разхождаха из квартала, гледайки ги толкова нежно в очите. Какво означава.
Сивокожият изграчи и изскърца, събра сили и отговори:
- Взеха ви за превъзходство. Spirit of the Mountains, който скашна така. Тук започнаха да те дразнят. Приехте ли всичките им подаръци?
- Д. Да, - честно признах, едва сега си спомням народната мъдрост: безплатното сирене е само в капана за мишки и само за втората мишка! - И какво означава това?
- Ще изпълниш молбата им - изскърца Грей, някак увиснал веднага. - И сега мога да позная в какво е била замесена.
- В какво? Избързах го. Е, колко можеш да дърпаш котка за опашката? Знаеш ли, кажи ми!
- Сега ще обясня. Факт е, че нашите народи се движат по червените страни на планинската верига. Ние, ггшари, сме на южния склон, а те са тилянви, както се наричат, на северния. Живееха във внису, в горите, но нещо ги изгони оттам. Сега те се опитват да намерят проход през планинската верига. Но няма проход - светът е разделен на две по някаква причина, а ние, ggsharri, пазим тази граница. И само ние знаем как да отворим проходи в скалите - Пътеки, водещи през самите недра на планините. Сивокожият мъж дълго мълча. Аз също мълчах, опитвайки се да разбера защо ми каза всичко това - в крайна сметка вероятно това е класифицирана информация и не подлежи на разкриване? Горш каза нещо на шамана, който стоеше наблизо, изслуша отговора и продължи: - Хванаха ме случайно, не мислех, че Тилянви се издигнаха толкова високо. Но никой от пленените гшари не им е разкрил тайната на проходите и те няма да я научат от мен. Помолиха теотвори им проход от другата страна на планината - и ако не го направиш, те ще те убият, защото си се преструвал на техен началник, а Дашше прие подаръци. - По дяволите. И тук ще ме убият. Е, какъв живот е отишъл?! - Можете ли да отворите Тъмните пътеки?
Едва осъзнавайки, че това е въпрос и че е зададен на мен, измърморих:
- Няма да се измъкнеш сам. по-болен съм. Мошшет, може ли да спестяваме заедно?
Избягал? По този начин, вземете и се махнете от тези малки рошави малки, оставяйки ги с нос? Примамлив, много примамлив. Но нещо ме спира да го направя. Добре, да видим как ще стане.
- Имате ли план?
- Не. - увехнал сивокож.
И така, бум-дум. Искам да кажа, нека помислим! Можете ли да отворите пътека навсякъде?
- Не. Пътеките спят вътре в планините, усещам само къде е най-близо до повърхността и там отварям проход към нея.
- Има ли пътека наблизо?
- да И тук, и малко встрани.
— Защо не избяга сам, направо от пещерата?
- Стените на пещерата са от вечен камък, няма да ме чуе и няма да се отвори. Да, и за да влезеш в Пътя, ти трябва време. Не можех да се безпокоя сам.
- Умгум. Отнема време и е необходимо наоколо да няма рошави хора. М-да. Мисля, че е по-лесно просто да избягаш. Крака!
Достигнал до тази мисъл, въздъхнах тъжно и се огледах. Всички рошави хора се занимаваха с работата си, без да ни обръщат внимание. Освен ако шаманът не седеше наблизо, явно считайки за свой дълг да слуша какво говорим, без дори да разбира дума. Е, нека слуша, ако няма какво друго да прави.
- Ти знаеш. - започнах развълнуван. - Първо ще кажа, че мога да им отворя преминаването през планините само в. Е, да кажем, че е пълнолуние. Скоро ли?
- Не. Имаме почти цял цикъл.
- Страхотен! Освен това аз,като Духът на планините мога и искам да живея изключително в пещера! И то не от вечен камък, а от някой друг. Можеш ли да копаеш пещера?
- Тук има пещери, недалеч. Ще трябва само да влезете.
- По-добре! По-нататък. Ще кажа, че имам нужда от време да се подготвя и вие ще ми помогнете. не, не вярват. Е, ще ми помогнеш по принуда! Така че - и когато ни оставят на мира, ще отворите Пътя направо от пещерата! Е, там някак по бърз начин. - Честно казано, изказвайки тази реч, аз, меко казано, се почувствах като идиот. Но трябваше да измисля нещо - и тази опция не е по-лоша от останалите!
- Няма да е бързо. Ще ми трябва време.
- Колкото и да говорим сега.
- да ДОБРЕ. Така че ще трябва да разсейвам рошавите хора. Нищо, ще ги занимавам половин час.
Превръщането на лудия ми план в реалност беше доста лесно. Казахме на рошавите, че ако Пътеката не се отвори на пълнолуние, тя няма да издържи дълго и няма да издържи голям брой хора. Подходяща за нашите цели пещера беше открита на километър от селото, малко по-нагоре по склона. Редовно се преструвах на заклинателски дух, за което вървях по далечната стена на пещерата, правейки пасове с ръце и мърморейки стихове и ругатни под носа си. Горш беше наоколо, понякога не правеше нищо, понякога се преструваше на морална подкрепа. Някои от нас никога не са останали. Около дузина от най-силните и високи рошави винаги бяха наблизо и ни държаха в полезрението. Шаманът или вождът също беше постоянно наблизо. В моята спалня (отделна малка стая на пещерата) имаше почетен караул, заради който наистина не можех да спя (знаете как нечие тежко дишане в тъмното, скърцане на патрони и писъци при смяната на караула?!).
Но същопразникът най-накрая дойде и на нашата улица. Веднъж, когато през деня отново усърдно се правех на гадателка, на улицата се разнесе шум и писъци. Аз, който вече малко разбирах речта на рошавите, чух само „Ела!“ и името на лидера, в смисъл - главният. Началникът, който ме пазеше по това време, се поколеба малко, след което нареди да спрат магьосниците и да го изчакат да се върне. После се втурна на улицата.
Аз демонстративно се отдръпнах от стената и започнах да обикалям пещерата в кръг. Минавайки през изхода два пъти, разбрах, че останалата част от племето е дошла в селото, което преди това е живяло някъде другаде. Имаше много повече жени и деца; мъжете обаче също.
Тогава се обадих на Горш и отидох с него в моята „стая“. В това нямаше нищо необичайно. Пристигайки там, казах, опитвайки се да не се усмихна от ухо до ухо:
- И сега имаме време!
- Да отворя ли прохода към Пътеката? Горш беше изненадан.
- Не. Вижте - виждате ли, стаята ми е отделена от останалата част на пещерата със стена с тесен проход? Доколкото видях, с обикновен камък се справяте лесно и бързо. Така че, ако блокираме този проход сега, те няма да стигнат до дъното ни скоро. И ще имате време не само да отворите Пътя, но и да го затворите!
- Страх ли те е? - протегна сиво.
- Само две са! Не можем ли ние с теб да ги преодолеем? Освен това те не очакват нападение.
- Може да проработи. — помисли си Горш.
- Спри да мислиш! И сега шаманът ще дойде или водачът ще се върне - и ще премине към плана!
— Защото знаят елфически, но не си го признават! - Улових изненадания поглед на Горш, изсъсках раздразнено: - Да, ще обясня по-късно, но сега да действаме.
- Добре - кимна той и предложи: - ти се прави, че говориш на мен, а аз ще слепя стената.
- Глоба,– съгласих се и измърморих монотонно: – На теб говоря, на теб говоря, на теб говоря. - Бързо обаче ми стана ясно, че мънкането ми едва ли е като нормален разговор и смених записа: - Е, как си, ще дойдеш ли скоро? Вече полудявам! „И денят продължава повече от век. „И дори не поглеждай назад! U.
- Това е - въздъхна доволен Горш. - Време е. Само вие внимавайте, копията им са намазани с отрова.
- Какво. Преди не можеше да се каже.
Ом мани падме хум, ом мани падме хум. Добре, вече е твърде късно за отстъпление!
- Напред! Спирачките са измислени от страхливци! Давай и тогава ще го разберем. Извиках, обърнах се и се хвърлих към рошавия тип, който беше най-близо до мен. Почти се строполих на пода от смях! Моят почетен караул стоеше мирно, пазейки девствено гладката стена на мястото на предишната врата. Рошавите, които не очакваха подобна атака, ококориха изненадано очи, което обаче не попречи на един от тях да ме хване под мишниците, за да не падна. С истерично ридание увиснах на врата му, коленичила пред него (колкото и абсурдно да звучи). Горш, който бавно се приближи, внимателно извади второто копие с отровен връх от ръцете си, остави го настрана и събра объркания воин в ръкав, очевидно имитирайки мен. Риданията ми преминаха във вой.