Прочетете книга, том 1
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
И събуждайки се, и променяйки тайната влага в тях, Ще светнеш с ален карамфил, Ще шепнеш като пухкав клас, Ще се протегнеш като пияна лоза. Ти, като искра, издигаш се от глухия мрак, дълго чакаш, пазиш. кой дойде Ти си! В миг ще умреш, Но докато си жив, Няма по-силна, няма чужда, няма по-ярка красота!
Няма да се уморя да те възхвалявам, о внезапно, о ужасно, о внушително! Металът се топи върху теб. Създават и коват край теб, Много тежки подкови, Много фриволни плитки, Да косят, да косят, Много пръстени, за лилии пръсти, Много пръстени, за да коват живота, Да бъдеш в тях, като във вериги, дълги години, И с изстиналите устни думата "любов" Повтори. Можете да създадете много странни неща, Пълната сложност на инструментите, за да смажете планини, За да получите ценно злато в бездната, И заточен нож, за да убиете!
Вездесъщ огън, посветих всичките си мечти на теб, аз съм същият като теб. О, ти светиш, ти топлиш, ти гориш, Ти живееш, ти живееш! В стари времена ти, като змия, летеше безкрайно и отвличаше булки от короната. И като огнен гост много пъти, в стари времена, Ти утеши чужда жена. О, блестящо, о, изгарящо, о, яростно! Има няколко различни слоя в ярък пламък. Ти гориш като пурпурен, като тъмен, като жълт, Цял стоплен от променливо злато, празник на есенните листа. Ти блестиш като диамант в дванадесет цвята, Като галене на котка в любящите очи на жена, Като насладата на изумрудена вълна на Океана, В момента, в който се разбива, Като пролетно листо, върху което капчица роса трепти и се люлее, Като трептящ зелен сън на светулки, Като трептене на разсеяни светлини, Като ръбове на облаци, осветени от светлината на вечерта, Разпръскващи скръбта им над лицето на тези изгорени и угаснали дни!
Помня, Огън, Как ме изгори, Между магьосници и вещици,треперещи от милувката на Огъня. Бяхме измъчвани, защото видяхме тайната, Бяхме изгорени от радостта на среднощния шабат, Но тези, които видяха това, което ние видяхме, не се страхуваха от Огъня. Все още помня, О, помня още нещо, горящи сгради, Където се изгорихме доброволно, всред мрака, Между неверниците, незрящите, верните, ние. И под звука на молитвите, с неистови викове, Ние съчинихме хвалебствия към Дарителя на силата. Помня, Огън, обичах те!
Знам. Огън, И има друго сияние за нас, Което гори пред погледа на завинаги угаснали очи. Има внезапно знание в него, ужас, наслада в него Пред необятността на нови дълбоки пространства. За какво, от какво? Ще отида за отговор! О, душа на възходящата стихия, стремяща се към небесния свод, искам бяла неувяхваща светлина да ме огрее – Смърт!