Прочетете книгата Арагац (Есета и разкази), автор Арзуманян Ашот онлайн страница 82 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
От пътните бележки на писателя научаваме за срещите му с А. Араратски, чийто труд на български е издаден в Петербург през 1813 г. с необичайно дълго заглавие: „Животът на Артемий Араратски, родом от село Вагаршапат, близо до планината Арарат, и приключенията, които се случиха с него от дете до зряла възраст, преместването му от отечеството му в Грузия, оттам в България, после в Персия и накрая връщане обратно в България през Каспийско море, с описание на много любопитни обекти, намиращи се в неговата страна и на други места в Персия.
Трябва да се предполага, че Грибоедов е бил запознат с труда на проф. Ш. Джрпетян, който в превод на български от А. Худабашев излиза през 1816 г. и се нарича „Любопитни извадки от древната история на Азия“.
И. Ениколопов в труда си "Грибоедов и Изтокът" (Ереван, Айпетрат, 1954, с. 168) дава пример.
„Самият факт на присъствието в незавършената трагедия на Грибоедов „Радамист и Зенобия“ на думата „орелоносец“, когато се споменават законите на Вагаршак, свидетелства за запознанството на Грибоедов с работата на Ш. Джрпетян „Любопитни откъси ...“. Тази толкова рядко срещана дума се споменава на мястото, където се говори за нахарари, за Арцруни (или Арцвакир, т.е. орелоносец), зад чието фамилно име се наследява „позицията да носиш царския орел пред суверена“. Оттук и семантичното значение на това фамилно име (арцив означава орел). Освен това в превода на книгата на Джрпетян името на царя-законодател, за разлика от други книги, е изписано правилно - Вагаршак.
Архивът на Грибоедов е съхранил скица и план на замислената от него трагедия „Радамист и Зенобия“ от историята на Армения и Грузия през I в. сл. н. е.
След трагичната смъртАмбургер, велик писател, в доклада си до Паскевич, описва подробно как хората срещнаха тялото на Грибоедов по пътя: „Имаше невероятно множество хора (тук става дума за Нахичеван. - А. А.): мъже, жени и деца, всички изглежда взеха живо участие в злощастната съдба на починалия и често се чуваха силни ридания между тях. Жените не излизаха от църквата до вечерта; само трябва да се отбележи, че в по-голямата си част те бяха арменци и такова участие, разбира се, прави чест на целия народ.”[62]
„... Преместих се през реката. Два вола, впрегнати в каруца, се изкачвали по стръмен път. Няколко грузинци придружаваха каруцата. "От къде си?" попитах ги. - От Техеран. - "Какво носиш?" - "Гъба". - Това беше тялото на убития Грибоедов, което беше конвоирано в Тифлис.
Не мислех, че някога ще срещна нашия Грибоедов! Аз се разделих с него миналата година, в Петербург, преди да замине за Персия. Беше тъжен и имаше странни предчувствия.” [63]
Някои епизоди от живота и страниците на творчеството на Пушкин са свързани с Армения.
В известното Пътуване до Арзрум А. С. Пушкин описва тази част от Армения, която успява да види по пътя от Вълчата порта до Арзрум. Той колоритно изобразява особен пейзаж на страната.
Със своите редове за пейзажа на Армения, живота и живота на населението, за действията на българските войски Пушкин създава такива реалистични картини, които разрушават романтичната представа за Кавказ, създадена от Марлински и други. В цялата "литература на пътешествията", натрупана до началото на XIX век, "Пътешествието в Арзрум" на Пушкин е най-доброто постижение и с основание е оценено от литературните критици като блестяща страница от българската реалистична проза.
Още на връщане, когато Пушкин бързаше за Москва и Санкт Петербург, тоймногократно се връщаше към впечатленията, вдъхновени от пътуването до Армения.
Така той стигна до Дон. В едноименната поема („Дон”) на Пушкин четем:
Сияеща сред широките поля, Там се лее. Здравей Дон! От твоите далечни синове ти донесох поклон.
Като славен брат Ривърс познава тихия Дон: От Аракс и Ефрат ти донесох лък
Отпочинали от злата гонитба, Почувствали родината си, Донските коне вече пият потока Арпачай.
Пригответе, скъпи Дон, За смели ездачи Кипящ сок, искрящ Твоите лозя.[65]
По време на пътуване до Арзрум Пушкин попада в арменско семейство, което го пленява с гостоприемството си. Един от членовете на това семейство, младият мъж Артемий, той направи свой спътник и се възхищаваше на неговата войнственост и изобретателност. Обикновеният арменец Артемий е увековечен на страниците на прозата на Пушкин. Това е типично. Пушкин внимателно наблюдава живота на арменския народ, тяхната радост, причинена от пристигането