Прочетете книгата Карп, автор Баличев Дмитрий онлайн страница 3 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
беше разкрит механизмът на наследяване на природата на люспестата покривка. Гените, отговорни за люспестата покривка, определят четирите му форми:
I)Люспестият шаран има пълно покритие с люспи. В редки случаи може да има екземпляри с неравномерно разпределение на люспите или с празнини в люспестата покривка.
2)Огледалният шаран има редица големи люспи, минаващи по гърба от главата до опашката. Групи люспи също са разположени в основата на чифтните и опашните перки.
3)Линеарно-огледалният шаран често се бърка с огледалния. По страничната линия от главата до опашката има ред едри люспи, понякога прекъсващи, по-рядко два или три реда. Често такъв ред може да се намери по протежение на гърба.
4)Безлюспният шаран, както подсказва името му, е напълно лишен от люспи. Индивидуалните люспи обаче могат да бъдат разположени навсякъде.
Само люспести и огледални шарани могат да бъдат хомозиготни, тоест да дават потомство от същата форма. Всички линейно-огледални и безлюспести шарани, както и някои люспести, дават потомство от четирите форми. Много внимание се обръща на естеството на люспестата покривка на шарана, тъй като изчезването на люспите се счита за признак на дегенерация, която се проявява по други начини. И така, линейно-огледалният и безлюспният шаран имат по-малко фарингеални зъби, лъчи в перките, червени кръвни клетки; те понасят по-зле високата температура на водата и липсата на кислород. Люспестият шаран има значително по-голям брой хрилни нишки от всички други форми. Техният мастен метаболизъм е по-бавен, тоест натрупват мазнини по-бавно през лятото и по-бавно ги изразходват през зимата, а интензивността на хранене при ниски температури на водата е много по-висока, което им позволява по-добревиреят в студени води.
Степента на оцеляване на младите е най-висока при люспестите шарани, малко по-ниска при огледалните шарани, много по-ниска при линейно-огледалните и безлюспестите. Същото важи и за растежа и регенерацията (възстановяването на загубени части от тялото).
Помислете сега за промените в поведението. Шаранджиите отдавна знаят, че домашните шарани са по-малко предпазливи, кълват по-често и се съпротивляват много по-малко от дивите. Това беше потвърдено от тригодишен експеримент, проведен в края на 70-те години. в Холандия. По време на експеримента допълнително се установи, че от опитомените шарани най-устойчиви са люспестите. Хибрид на див шаран с люспест домашен шаран се доближава до дивия шаран по сила и предпазливост, само малко му отстъпва.[10]
По този начин сравнението на всички показатели благоприятно отличава люспестия шаран от неговите колеги с намалено люспесто покритие. Това е достоен противник на шарана. Той е по-добре адаптиран към естествените водоеми и е идеален материал за зарибяването им. Единственият му "недостатък" - това, че трябва да чисти люспите в кухнята - има значение само за онези риболовци, които смятат кулинарната страна на проблема за по-важна от риболовната, но дори и тогава се компенсира повече от по-ниската масленост на месото му.
В допълнение към основните подвидове и опитомени форми с различно люспесто покритие, има многобройни породи шаран, понякога наричани състезания. Например шаранът Aischgrund с висок гръб е известен отдавна в Германия. Сред японските породи могат да се разграничат ямато, синьо и асаги. В резултат на селекционната работа в България, Украйна и Белобългария са получени редица интересни породи: зимоустойчив ропшански шаран, среднобългарски и краснодарски шаран, украински шаран,бял български шаран. Сарбоянският шаран, отгледан в резултат на сложно кръстосване на европейски шаран с амурски шаран и шаран Ропша, не е взискателен към съдържанието на кислород във водата, хвърля хайвера си при температура 14–29 ° C и расте по-бързо от други шарани при неблагоприятни условия.[11] За съжаление, днес в много резервоари цари смесване на породи.
Нека да преминем към разпределението на шарана. В Централна Европа шаранът вероятно се е появил още в следледниковия период, първо в Дунавския басейн. Според Аристотел и Плиний шаранът е бил познат на древните гърци и римляни, които дори са го отглеждали във водоеми. За по-нататъшното заселване на шаран в Европа допринесе разпространението на християнството. Така в Англия, където първото споменаване на шарана датира от 1248 г. [12], той очевидно е бил донесен от континента за манастирски езера.
Днес шаранът живее в Европа почти навсякъде, с изключение на северните райони. Говорим обаче главно за популации от опитомени шарани, които, след като попаднат в естествени резервоари, водят там „див“ начин на живот. Освен това не навсякъде в Европа климатичните условия позволяват естественото размножаване на тези шарани. Може би животновъдите все пак ще си кажат думата тук.[13]
Сред страните от Централна и Източна Европа с дълга традиция в развъждането на шаран на първо място трябва да се споменат Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Смята се, че на територията на страни с немскоезично население езерата започват да се създават през 11-12 век. В Бавария, Чехия, Силезия и Лотарингия развъждането на шаран процъфтява в края на 15-ти - началото на 16-ти век, а последвалият упадък е заменен от нов възход през 80-те години. XIX век. Оттогава значението на шарана непрекъснато нараства, като през последните години фокусът се измести към отглеждането на шаран за нуждите на спортариболов.[14]
В Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария шараните хвърлят хайвера си и в природата, с изключение на периоди с екстремни климатични условия и особено студени водоеми с изворна вода. В Австрия преди много векове имаше огромни езерни ферми, където се отглеждаха шарани. Днес това са езерата във Валдфиртел, Дунав, Дунавските стари езера, Нойзидъл и някои други езера.
Унгария с право може да бъде наречена „страната на шараните“. В допълнение към многобройните езера, има такива добре познати шарански резервоари като Балатон, Дунав и Тиса. За съжаление, потомството на шаран вече не оцелява в Балатон и за да поддържа популацията, унгарците трябва да пускат все повече и повече партиди шаран в езерото.
В южната част на Европа шаранът намира по-благоприятни климатични условия за него. Широко известни на риболовците са езерото Касиен в южната част на Франция, река Ебро в Испания, езерото Вранско в Хърватия и, разбира се, река Дунав с многобройните си дъбови езера и обширна делта.
Колко добре се чувства шаранът на юг, колко неудобно трябва да му е на север. В северните райони на Европа шаранът не е придобил голямо значение и не се размножава тук самостоятелно. Въпреки това шаранът в Скандинавия не е изключение. Известни са много големи екземпляри, уловени с въдица, например от Швеция.
В България принципите за развъждане и отглеждане на шаран във водоеми (спрямо условията на средна зона на Централна България) са разработени и внедрени за първи път през 18 век. Български учен А. Т. Болотов. Успехите, които постигна в шаранджийството в родината си в Тулска губерния, „допринесоха за разпространението на шаранджийството в България“.[15] Но по това време в България несъмнено главна роля играехаогромни популации на диви шарани в басейните на Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море, обитаващи както солените води на самите морета, така и долните течения на Днепър, Дон и Волга.
За съжаление към днешна дата броят на тези популации значително е намалял поради редица причини. Но днес опитомените шарани обитават безброй водоеми, особено в Украйна, в Ставрополския край, в Краснодарския край, в Долна Волга, където шаранът се е превърнал в основен обект на рибовъдството. Въпреки това, за разлика от редица други страни, интересите на спортния риболов тук традиционно не бяха взети предвид дълго време и до днес малко се е променило в това отношение.
Вярно е, че недостатъчното зарибяване на естествените водоеми до известна степен се компенсира от възможността, особено за местните любители, да ловят риба в регулируеми водоеми. В стари водоеми, които не са разпуснати и трудни за риболов с мрежа, такъв риболов може да бъде доста интересен. На много места