Прочетете книгата Разузнаването напуска привечер, автор Мелентиев Виталий онлайн страница 35 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
този път се виждаше - и от запад, покрай къщата, и от други пътища. Дробот не можел да ги последва и затова Сашка му докладвала коя кола е минала и къде е спряла. До обяд те знаеха местоположението на германските части: сигналисти, танкисти, зенитни артилеристи и щаб бяха разположени в селото, пехота в Крюков, а пехотинци и артилеристи в трите околни села.
Тъй като основната задача беше изпълнена, вниманието започна да отслабва. И двамата все повече забелязваха странични, ненужни подробности. Дробот забеляза трактори, изоставени близо до моста, отбеляза към коя къща е отишла полицията, а Саша се заинтересува от дългия немски шофьор от къщата косо. Той напусна хижата няколко пъти, изнесе и донесе кофи, проветри и изтърси чаршафите, перото, възглавниците. С лъскави купи той изтича за закуска и отново хукна към кухнята, но този път с купи.
Следобед той излезе на разходка с две големи, тромави кучета на каишки.
Широкогърди, бронзови, черни кучета, здраво опънати каишките, тичаха из безпрепятствения двор, подушваха нещо много важно за тях и седнаха. Германският шофьор стоеше с гръб към Сиренко, но дори гърбът му изразяваше презрение към кучетата и, очевидно, към собствената му съдба.
Когато кучетата се втурнаха отново и повлечеха дългия германец след себе си, на прага на съседна хижа излезе момче с печен картоф в ръце. В филцови подпори на боси крака и огромно ватирано яке, в шапка с „уши“, висящи отстрани, той гледаше невероятни кучета, внимателно обелваше кората от картофи, облиза ги и, като ги разгледа от всички страни, ги изхвърли.
Кучетата забелязаха момчето, станаха нащрек и, хвърляйки сняг със задните си крака, се втурнаха напред, но дългият германец ги задържа. Кучетата не лаеха и не скимтяха. Само тепротестиращо и озадачено погледнаха към водача си и отново се втурнаха към момчето, което най-накрая стигна до истинските картофи и като наведе глава на една страна, започна да яде.
От вратата на къщата излезе висок офицер в топло палто върху бяла козя козина с вълча яка. Той протегна ръка, закопча ръкавицата си и погледна с интерес кучетата, които се втурнаха от каишките, и момчето с картофите. Закопчавайки ръкавицата си, той каза нещо на високия германец, който, все още сдържайки кучетата си, се обърна с лице към офицера. Гърбът и повдигнатите рамене на шофьора изразяваха недоумение и дори страх. Офицерът, очевидно, повтори казаното по-рязко и високият германец бавно започна да издърпва едно от тихо разярените кучета, ровейки с нашийника си. Той бъркаше бавно, взираше се в момчето, без да спира, правейки с ръцете си някакви неразбираеми знаци, скрити от офицера. Момчето не им обърна внимание - дъвчеше картофи и гледаше кучетата.
Германецът не можа да се бави и в момента, когато пусна първото куче от каишката, нечия ръка иззад вратата хвана момчето за яката и го задърпа в колибата. Кучето с ускорение бръкна в затворената врата, издраска я с твърди нокти и дълго душеше следите.
Офицерът говореше нещо раздразнено на високия германец, застанал мирно. Второто куче, което не сваляше каишката, копаеше сняг и дърпаше германеца за ръка. Оп се олюля послушно и офицерът сякаш побесня точно от това. Накрая той си тръгна и дългият германец хвана първото куче за дълго време и когато го хвана, вкара глутницата си в къщата.
Саша пропълзя до Дробот и заговори за германците, кучетата и момчето. Сержантът присви очи и въздъхна.
„Искахте да застреляте онзи есесовец, а?“
„Исках“, призна Сашка и, изглежда, за първи път в живота си скръцна със зъби от неудовлетворен гняв.
— Точно така — не се изненада той.Дробот. „У дома са особено гадни. И много искам да ги снимам. И не можеш. Няма начин — завърши той със съжаление.
Те си шепнеха и пак пълзяха до амбразурите, за да гледат колите, немците и всичко, което хващаше окото им, защото всичко можеше да бъде необходимо и важно.
Преди вечеря един войник изтича косо в къщата. Двамата с дългия немец взеха бидоните и си тръгнаха. След това високият германец налял гориво в колата, регулирал я дълго и я загрял, а накрая започнал да изнася нещата от къщата, като ги слагал в багажника и на задната седалка.
— Къде отива, дяволът? - помисли си Сашка и като не издържа, допълзя до Дробот. Той дълго мисли, след което предложи:
- Гледайте колите. Ако този твой познат започне да спира коли и да си драска с шофьорите, със сигурност ще тръгне на запад.
И то точно. Когато колата била натоварена, шофьорът излязъл на пътя и спрял първия камион, влизащ в селото. Той проведе дълъг разговор с шофьора и войниците, придружаващи камиона.
Денят бързо намаляваше, небето се спускаше и разстоянието сякаш се отдалечаваше. Офицерът се върна с топла дреха и пусна кучетата на разходка. Те обикаляха двора, играеха, понякога, тичайки до прага, на който стоеше момчето, подушваха дъските. Полицаят каза нещо на шофьора и влезе в къщата. Шофьорът повика кучетата и започна да ги разресва.
И точно в това време на прага излезе момче в ватирано палто, зад него се появи голямо рошаво куче - слабо, с отпуснат корем, с мощни, тежки лапи. Момчето го хвана за яката и предизвикателно погледна към къщата, в която влезе офицерът.
Високият германец видял момчето твърде късно - кучетата първи го надушили. Те се вдигнаха нащрек, напрегнаха се и за секунда застанаха като бронзови статуи - черните им муцуни се сляха с чернотата на изсечени трупи и изглеждаше, че товаповредени статуи. Тогава и двамата, като по даден знак, станаха от местата си и, изпъвайки се в скокове, тихо се втурнаха към прага.
Рошавото куче оголи зъби и седна на задните си крака, подготвяйки се за бой. Но битката не се случи. Бронзови кучета с черни намордници бяха обучени за хора.
Без да обръщат внимание на рошавото куче, те се нахвърлиха върху момчето от нападението, опитвайки се да го хванат за гърлото, но, намесвайки се един в друг, нямаха време да направят това. Отчаян детски плач се разнесе над пътя.
Дробот допълзя до Сиренко, когато той разкъсваше затвора на картечницата, и едва успя да удържи подчинения си.
Дългият германец се втурна към кучетата, но в този момент един офицер изскочи и като разкопча кобура си, докато вървеше, каза нещо на дългото. Той спря и като се наведе покорно, отиде до колата, легна по корем на капака й и запуши ушите си с ръце.
На верандата рошаво куче сграбчи едно от кучетата за врата, разтърси го и без да го откъсва от момчето, започна да стяга челюстите си. Бронзовото куче пусна момчето, писукайки пронизително.
Полицаят вдигна пистолета.
Къдрокосото куче ловко обърна противника си по гръб, като се хвана за светлото, почти бяло гърло. На Саша му се стори, че чу пукането на прешлените. Изведнъж отново се чу детски плач - второто куче оживено търкаляше момчето по верандата, късаше парчета вата от юргана, опитвайки се да стигне до гърлото му.
Рошавото куче най-накрая затвори челюстите си, разтърси врага си и като го хвърли настрани, се втурна към второто куче. Но той нямаше време да я хване за врата - офицерът стреля и кучето с къдрава коса, сякаш изненадано, се огледа. Офицерът стреля отново и отново и кучето падна настрани.
Свикнало с изстрелите, кучето напусна момчето - челото й бързо потъмня: очевидно кучето успя да я ухапе правилно. Полицаят вдигна кучето на ръце иоглеждайки раната, тупна на място. Плъстена опора падна под краката му, офицерът ядосано изрита с крак малко тяло в ватирано яке.
- Това е, братко - каза Дробот, като свали ръката си от автомата на Сиренков. - Това са нещата...
Оголена, ужасена и безпомощна, Сашка гледаше към верандата, на която лежаха момчето и трупът на кучето, към заминаващия полицай.
Какво се случи след това, Сашка не видя - Дробот с остър шепот нареди да се свържат. Този път Сашка не можа да разбере какво се иска от него, как да настрои радиото, докато сержантът не се ядоса:
- Престани с избухването! Сещате се какво и кой ни чака.
Съзнанието бавно смила думите и когато ги научи, Сашка спря да скърца със зъби,