Прочетете книгата Затвор и мир, автор Аксенов Василий онлайн страница 37 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Какво говорят тези глупаци, помисли си слушателят старши сержант Полухариев, който наскоро беше настанен на тавана на къщата на маршала. Той вече има тъпанчета от оперетата „Мадмоазел Нитуш“, през които абсолютно нищо не чува, когато изведнъж ръждясалата от войната апаратура започва оглушително да предава любовен шепот в ушите му. Е, какво носят, изръмжа сержантът, сякаш просто не можеха да се чукат.
Не ме е страх от тях, все по-често си мислеше Борис. Трябва ли да се страхувам от тях? Е, в крайна сметка ще го направят. Веднага ще избягам, няма да ми е трудно. Е, ще бъдат разстреляни при бягство или разстреляни със съдебна присъда, но все пак толкова пъти съм рискувал живота си за четири години служба, трябва ли да се страхувам от такова елементарно нещо като куршума. Но мъченията, това е друг въпрос, не съм сигурен, че и аз не се страхувам от мъченията. Бяхме психологически подготвени да устоим на мъченията, но не съм сигурен, че не ме е страх от тях. Бяхме запознати и с това как да провеждаме „активен“ разпит. Слава богу, не ми се наложи да разпитвам никого „активно“, но не забравяйте: все пак видяхте как Смугляни, Гроздев и Зубков разпитваха пленения капитан Балансиага, искаха да знаят истинското му име. Не, не съм сигурен, че съм психически подготвен за мъчение.
Защо се бия така? Защо се събудих посред нощ до красотата си и вместо да я обичам, лежа и мисля за тях? Защо досега не ми беше хрумвало, че тя им е роднина? Живея сякаш ги няма, но те са, те са навсякъде. Даже ми опетниха любовта, въпреки че не е виновна за нищо. В какво да я обвиняваш, като ти самият си целият смазан, ловец от полските гори? Те вероятно пълзят до всяка красива жена в Москва за всеки случай, защоточе красивата жена винаги може да бъде примамка. Изядоха всичко наоколо като плъхове.
Е, аз вече потънах в директен антисъветизъм, още минута - и ще изсъскам като наречения ми братовчед Митка Сапунов: "Мразя червената гад". Ето парадокс, мразеше чекистите и комунистите, но умря за родината, ето ви прост парадокс на нашия луд век. Трудно е да се повярва на леля Нинка, че е видяла лицето на Митка в колона от предатели, които са били довършени там в дерето, най-вероятно тя просто си го е въобразявала: на война често изглежда, че виждаш познати лица наоколо. В крайна сметка разликата между индивидите е много малка, това е особено ясно, когато гледате труповете. За извънземните може би всички ще изглеждаме еднакви, нито красиви, нито грозни, онази Вера Горда, онази гардеробна леля Клаш, всички еднакви. Жалко за Митка, колко ужасен беше краткият му живот! Все още имах късмет, не видях през какво е минал той, през какво са минали родителите ми. Баба Мери и дядо Бо успяха да спасят крепостта Серебрьобор сред целия този бедлам. Просто ги нямаше. Чакай, чакай, как да не са били те? Забравихте ли най-страшната си нощ, когато отведоха майка ви, а вие гледахте като идиот как се слага восък? Е, да, може би понякога са ходили там, но никога не са могли да живеят там, защото там Маричкин Шопен, книгите на дядо, баничките на Агаш, но не могат да го понасят и ако не могат веднага да го унищожат или да го заменят с менте, тогава се изпаряват.
Така трябва да се прави – да живеят все едно ги няма, да им се създаде среда, в която да се задушават. Живейте с апетит, със страст, измъчвайте Вера Горда с любов, карайте мотоциклет с максимална скорост, преодолявайте медицината, бъдете приятели с този проклет еднокрак супермен, въпреки всичките им предупреждения, танцувайте на джаз, пийтеводка, когато е весело, а не когато е болно! Накрая всичко тук, при нас, в България, ще се оформи, защото все още имаме начело не друг, а Сталин, личност с изключителни параметри! Така че не ме е страх от тях!
След като се убеди, че е възможно да се живее само така, без страх, Борис се опита да не се страхува, но от време на време се улавяше, че някак си твърде упорито не се страхува, твърде много се опитва да не мисли за тях, но всъщност почти винаги мисли и не се страхува наистина, но в голяма компания почти винаги и почти несъзнателно преценява кой чука тук и как в конкретния случай може да изглежда информацията за поведението на Борис Никитич Градов.
Срещайки се със Саша Шереметьев и неговите Достоевски приятели, сред които и Николай Болшушчий - той се оказа доста свестен човек, добър волейболист, макар и малко отблъснат от мъжката си неустоимост - Борис охотно се включи в разговорите им за българския гений, който в онези дни беше изхвърлен от училищните програми и изчистен от библиотечните рафтове като "писател, пропит с реакционен песимизъм и мистицизъм, несъвместими с морала на социалистическото общество. И все пак, срещайки се и присъединявайки се, Борис неведнъж се улавяше, че не одобрява приятелите си за играта им в някакво подобие на някаква свободомислеща организация. Е, те щяха да се съберат, както всички сега се събират, под „буркана“, под херингата, под краставиците, защо да се наричат „кръгът Достоевски“, защо да им дават възможност да готвят мръсна варка от това?
Е, моля, както се изисква за доказване! Веднъж Саша дойде при него и каза, че е уволнен от работа. Борис удари дланта си с юмрук:
- Е, свършихме да играем с нашия "кръг Достоевски"!
- Какво общо има "кръгът на Достоевски"? — студено попита Шереметьев. Борис изведнъжРазбрах, че в този момент някак си се разкрих пред моя приятел по лош начин, показах му, че въпреки че присъствах на срещи, винаги имах някакви двойни мисли за кръга.
- Е, изобщо, Саша, понякога си мислех, че има някакъв риск в това, така се нарича - "кръгът на Достоевски" - измърмори той. - Някои идиоти могат да шият ъндърграунда.
Шереметиев закуцука нервно из стаята. Той отново започна да пуска брада и вече, с две седмици наболи бузи, заприлича на известната профилна снимка на младия бунтар Коко Джугашвили.
- Риск? той се засмя. - Е, разбира се, рискът! Никак не е лошо, между другото думата е риск!
Оказа се, че „кръгът на Достоевски” има само косвено отношение към случая с уволнението му от библиотеката. Случи се така, че, възползвайки се от служебното си положение, Саша Шереметьев извади от специалния хранилище книгата на реакционния философ Константин Леонтиев „Изтокът, България и славяните“. Разбира се, това не беше първият път, когато той се радваше на благоволението на момичетата от спецхрановските, които наистина видяха определен байроновски тип в накуцващия млад спортист и направо умряха, когато Александър, по полски маниер, целуна „паненките рончи“. Обикновено книгата изчезваше от специалното хранилище за една седмица и през това време позната машинописка я отпечатваше в три екземпляра, които след това отиваха в кръга. На никого не му хрумна да пропусне някой „реакционер“, забравен от всички по света, и изведнъж имаше проверка от ЦК или от други съответни органи, беше открито опасно незакриване на корените на специалните полкове, провериха каталозите, започна извънредна ситуация, извикаха момичетата и те, под натиск, признаха, че това е само Саша Шереметьев, който го е взел - да погледне за бъдеща мечта. Е, всичко приключи с изгонването от рая, та дори и с таковахарактеристика, с която няма да си намерите работа дори в подземния свят и това, както разбирате, заплашва с проблеми с районния полицай.
„Гадно“, каза Борис и също започна да се разхожда из стаята, само че по различен диагонал. В този момент Вера, в яркосиния пеньоар с дълги пискюли, останал от Вероника, донесе в трапезарията тенджера с димящи колбаси. След като отряза хипотенузата, Борис се качи до бюфета по късия крак и извади гарафа с питие.
„Няма да пия глупости с него“, помисли си Шереметьев. И защо му казах всичко това тук, та дори и почти пред очите на тази аристократична мръсница с четки?
Саша, имам идея! Борис изведнъж скочи. - Ще ти дам работа! Бъди мой личен треньор!
Той бързо разработи пред смаяния Шереметьев най-простия и гениален план. В "Медик" той е единственият майстор на спорта в автомобилния спорт. Третират го като филмова звезда. Наближават зимни мотосъстезания на лед, спортното дружество за първи път има шанс за медал. Имам нужда от треньор, а в Медика няма треньор. Изведнъж случайно попадам на брилянтен треньор на мотоциклети, който току-що загуби крака си в този случай и натрупа много опит. Известен Александър Шереметиев. Всъщност Александър Шереметиев е единственият шанс за един долнопробен "медик"! В пълна наслада съветът подписва договор с вас и поставя заплата, за която можете само да мечтаете в хранилището си на знания, 1200 рубли