Прочетете Къща в Черемушки - Михаил КоршуновПавлович - стр. 5
- ЖАНРОВЕ 358
- АВТОРИ 249 689
- КНИГИ 566 900
- СЕРИЯ 20 841
- ПОТРЕБИТЕЛИ 514 413
Леонид Аркадиевич все повече се увличаше от свободния, независим живот в Черемушки.
Вратовръзка, еластични ленти за ръкавите и дори кости от яките лежаха непокътнати в куфара: Леонид Аркадиевич се разхождаше в риза с разкопчана яка и с обърнати ръкави.
Арабските и персийските книги бяха оставени сами.
Леонид Аркадиевич с любопитство научи мъдростта на готвенето на юфка или зеле, приготвянето на салата от домати и краставици и грижата за печка с керосин.
Хубаво беше да дърводелствам, да рисувам, да цепя дърва.
Общуването с Гарка събуди в Леонид Аркадиевич най-доброто, което самият той някога е имал в детството.
И сега често смяташе, че всеки човек до старост трябва да държи в душата си частица от детството, частица от тази поезия и щастие, което в детството се случва във всичко: в твърдо разположено парче от изцяло сърдечен хляб, в игра на басти обувки или чизхик, в ходене бос на росата сутрешна трева, в кисела, все още зеленикава ябълки, в подслушване в гората в гората ...
Веднъж Леонид Аркадиевич донесе ятаган от Яков Данилович и съобщи на Гарка:
- Е, младежо, да вървим на коситба.
Леонид Аркадиевич само видя как косят, но го опита за първи път.
Веднъж! Широк наклонен замах.
две! Ятаганът се блъска в земята със сила.
Три! Леонид Аркадиевич с мъка вади коса от земята.
Още веднъж - замах!
Две - w-w-zhik в земята!
Гарка се смее, Леонид Аркадиевич се смее.
Ушастик, докато косата е неактивна, внимателно я подушва.
Внезапно цветна гумена топка прелита над оградата от съседна зона и след неямежду летвите на оградата се появява глава на момиче.
Всички мълчаливо се споглеждат.
„Казвам се Диля“, казва момичето. - Това е моята топка. Дай ми моля!
Гарка взима топката и я дава на момичето.
— Благодаря ви — кимна момичето. - Откога живееш тук?
„От много време“, отговаря Гарка. - А ти?
„Току-що пристигнах с баба ми. Много скучно... Това вашата котка ли е?
- Аз също имам. Донесохме от града. Искаш ли да ти покажа?
Момичето се скри сред храстите с орлови нокти.
„Ами твоето прасе, Гарка?“ — Леонид Аркадиевич се замисли.
„Вече минаха три седмици.
Но не се приближавайте твърде много до оградата.
Скоро момичето се върна. В ръцете й, прихванати през стомаха й, голяма котка се мяташе.
- Нашият - Ушастик - отговори Гарка.
Ушастик клепна уши, вдигна опашка и тихо изсумтя.
- Диля! — обади се от двора.
- Тук съм, бабо.
Леонид Аркадиевич намести очилата си, сложи ятагана зад гърба си и се поклони.
Когато се поклони, дръжката на ятагана все още стърчеше зад гърба му.
„Значи вие сте наши съседи“, каза баба. - Много добре! Правите ли бизнес?
„Да, малко по малко“, отговори Леонид Аркадиевич, продължавайки да крие ятагана зад гърба си.
- Бабо - каза Диля и хвърли Мамай на земята, който веднага обърна лице към Ушастик, - мога ли да отида при тях?
- Ще позволиш ли? - обърна се бабата към Леонид Аркадиевич.
— Извинете — припряно каза Леонид Аркадиевич. - Но, виждате ли, Игор претърпя заушка преди три седмици ...
- Свиня? Диля вече беше болна. Да, и три седмици е достатъчно време за карантина.
Беше ясно, че няма да станат приятели.
Диля намери по-широка дупка в оградата и се измъкна през нея.него.
- Диля - каза бабата, - тъкмо когато викам за вечеря, върви, не се бави.
Диля беше лека, подвижна, с пухкава руса коса, която блестеше на слънцето като сив дим.
Роклята й също беше лека, широка, с крилца вместо ръкави.
Въпреки това Леонид Аркадиевич всяка минута престана да забива косата си в земята и успя да накоси трева за два матрака.
Диля и Гърка разпръснаха тревата на тънък слой да изсъхне, избрани цветя от нея и ги сложиха в букет.
Беше неделя.
Леонид Аркадиевич и Гарка завършваха упражненията си: тичаха из къщата един към друг, когато видяха Женя.
Тя стоеше пред портата и гледаше оградата с някакво особено внимание. В ръцете на Женя имаше голяма диня.
Гарка се втурна да посрещне майка си.
- Ето, почакай - каза Женя, подаде динята на Гарка и все още не откъсваше очи от оградата. - Ще го донесеш ли?
- Ще го донеса! - отговори Гарка, опитвайки се да не покаже, че динята е тежка. Мамо, откъде го купи?
– На гарата... А какво стана с оградата?
- С ограда? Нищо. Просто го боядисахме и не го завършихме. В магазина свърши боята.
Защо е оранжев?
Нямаше друг цвят.
- Така. Ами в косата ти?
- Багрило. Още не са измити...
Близо до портата седеше Ушастик, примижаваше към слънцето и хапеше стръкче трева. Освен това имаше оранжева боя на челото и на върховете на мустаците си.
- Чия е тази? Вашето, разбира се, ако е оранжево.
Да, нашите. Хваната под корито.
Леонид Аркадиевич се приближи.
- Боже мой! – възкликна Женя.
- Какво стана? Леонид Аркадиевич се развълнува.
- Портокал. Еха!
Женя успя да се успокои и омекне едва след товакак Леонид Аркадиевич и Гарка й казаха, че Матрьона Ивановна се е разболяла и че живеят сами, сами си приготвят храната и чистят къщата, и че освен всичко друго са поправили верандата, изравнили и разчистили пътеките в района и косили сено за дюшеци.
Тогава Женя ги похвали и влезе в къщата да огледа кухнята.
- Чиниите са мазни: не миете добре. Ножовете са потъмнели - трябва да се почистят. И какво е това? – попита Женя, отваряйки тигана.
— Йерки — въздъхна Гарка.
Женя попадна в онзи злощастен ден, когато Леонид Аркадиевич приготви кисело мляко.
Женя погледна в друг тиган:
- И този? И тя повдигна капака на чайника.
- И това също. останки.
Но въпреки излишъка от изварено мляко, мазни чинии и потъмнели ножове, Женя беше доволен от ревизията: Леонид Аркадиевич и Гарка бяха здрави, весели и макар и оранжеви, но напълно независими хора във всичко.
Динята Леонид Аркадиевич предложи да се охлади в кладенеца. Той обясни, че по подобен начин са действали и древните араби, които са хвърляли дини и въобще разни плодове в кладенци, за да се охладят.
Гарка веднага подкрепи чичо си:
- Към кладенеца! Към кладенеца! Древните араби!
— Твоята воля — каза Женя. - Дойдох на гости, пази ме - нахрани ме с подквасено мляко, намажи го с оранжева боя, хвърли диня в кладенеца, прави каквото искаш!
Когато Леонид Аркадиевич носеше диня към кладенеца, Гарка попита:
— Няма ли да се счупи?
— Всъщност не би трябвало — отговори Леонид Аркадиевич.
— Как ще го върнем?
- Как? Сигурно ще го вземем с кофа.
Динята се хвърляла точно в центъра на кладенеца, за да не се закачи за стената и да се спука.