Прочетете Магията на три меча - Каташов Павел - Страница 3

  • ЖАНРОВЕ
  • АВТОРИ
  • КНИГИ 564 735
  • СЕРИАЛИ
  • ПОТРЕБИТЕЛИ 511 545

От храстите Ириана видя как хората, отишли ​​за дърва и запалки, се върнаха единият с няколко големи мъртви дърва, другият с вързоп храсти. До този момент техните спътници бяха успели да опънат палатка и да наберат папрати за легла. Решавайки, че сега бракониерите едва ли ще се отдалечат от палатката, Ириана пропълзя по-близо. Петнистите дрехи на принцесата се сливаха с зеленината, дългата й коса беше прибрана назад под шапка и тя сведе лицето си към земята.

След като приключиха с палатката, хората запалиха огън, окачиха гърне над него, в което наляха вода, хвърлиха месо и грудки. Стиснала зъби, Ирен наблюдаваше как пламъците изсъхват и овъгляват мъха и боровинковите храсти. Ще мине малко време и огънят ще изгасне, но дълго време грозното черно плешиво петно ​​ще напомня за нашествието на хората.

Стъмни се. Един от бракониерите се приближил до тенджерата, за да провери готовността на яхнията. Като се прицели внимателно, Ирен хвърли шишарка в главата му. Мъжът потрепна, спъна се и се натъкна на една от прашките. От удара гредата изскочила, а бомбето с манджата паднало право в огъня. Ругаейки, бракониерът се опита да вдигне бомбето, изгори пръстите си и извика от болка.

„Да, Камал, не е нужно да наливаш“, поклати глава тарторът. „Ако вече се спъвате неочаквано...

„Хвърлиха ми нещо!“

- Какво?! – подскочи старши бракониер. Останалите ловци посегнаха към оръжията си. Сухата беше забравена.

„Хвърлиха нещо по мен“, повтори Камал. „Затова се дръпнах и съборих казана.

„Елфи“, прошепна водачът, изправяйки се. „Все още ни проследиха.

– И какво да правя?

- Нищо не можеш да направиш по въпроса. В товагора, можем да играем само по техните правила. Хей елфи! той извика. - Отказваме се.

Ирен се засмя. Ако само човекът, който го е проследил, знаеше.

- Елфи! — повтори водачът объркан.

„Не е ли това, което те хвърлиха по теб, Камал?“ — внезапно попита Ифир, сочейки прясна борова шишарка, лежаща на земята на крачка от нещастния бракониер.

„Да, вероятно“, отвърна той разсеяно.

— Тогава мога да кажа кой те нападна. Погледни натам.

Всички се обърнаха накъдето посочи Ифир и видяха голям бор, растящ малко встрани от паркинга.

„Бяхте нападнат от ужасно и коварно магическо дърво, в което беше въплътена най-ужасната магия на елфическите гори“, каза Ифир с гробовно сериозен глас.

Бракониерите се засмяха не толкова защото шегата беше смешна, а защото елфическата заплаха се разсея като дим. Смутен, Камал се втурна да вземе бомбето. За щастие месото и грудките не бяха повредени, само бульонът се разля. След като добави вода и сол, бракониерът окачи гърнето обратно и хвърли няколко цепеници в огъня.

Скоро супата беше готова. Изваждайки лъжици, ловците започнаха да ядат директно от тенджерата. Когато свършиха, нарязаха хляба и месото на парчета и извадиха глинените чаши. Като ги видя да наливат течност от голяма колба в чаши, Ирен въздъхна тежко. Дългото чакане започваше да й тежи. Сега, ако пият до полунощ...

Противно на очакванията й, ловците пиха доста. След като приключиха с вечерята, тримата старши бракониери се качиха в палатката, а Камал остана да пази край тихо тлеещия огън. Ирен пълзеше бавно към палатката, опитвайки се никой да не чуе и най-малкото шумолене. Приклекнала зад едно дърво само на няколко крачки от Камал, седнал на един пън, принцесата чакашенай-малкото раздвижване ще утихне в палатката. Скоро тя чу някой да хърка. Ирен се изправи, произнесе думите на заклинанието на себе си и докосна с ръка тила на бракониера. Камал отпусна и падна на земята.

Убедена, че нещастният пазач спи, Ирен се шмугна в палатката и хвърли заклинание за сън на онези бракониери, които вече спяха като предпазна мрежа. Тогава принцесата кръстоса дебелия плат, за да пропусне лунната светлина в палатката. Сега тя можеше ясно да види къде лежат лъковете и брадвичката. Ловците не се разделиха с ножовете дори насън. Но сега те спяха много по-спокойно от обикновено. Действайки сръчно, като професионален джебчия, елфът извади ножовете им и като замахна, ги хвърли в тъмнината. Следваше и брадвичката. На лъковете Ирен преряза струните.

Намирайки глинена колба в една от торбите, от която се носеше характерна миризма, елфът изля по-голямата част от течността на земята. Тя изпръска останалото върху дрехите на Камал. Ирен хвърли празната си бутилка до себе си.

Връщайки се в палатката, тя направи ново заклинание. Тежкият плат отначало пушеше, после пламна. Елфът избяга настрани и се скри зад едно дърво. Нямаше вятър и затова дебелият плат не изгасна, въпреки че изобщо не изгоря толкова бързо, колкото искаше Ирен. За изненада на принцесата, упоените ловци дори не помръднаха. Когато огънят се разпространил към раниците, Ирен решила да се намеси.

Една след друга три шишарки кацнаха на главата на най-близкия бракониер. Мъжът вдигна глава и се огледа.

- Каква е вонята? – измърмори събуден лидерът. Горим, нали?

„Точно това, което горим“, извика събудилият се ловец, като с ритник на крака захвърли едната раница настрани и трескаво тъпчеше другата. "Фарих, ако не искаш да убия Камал... направи го сам." Ким, ако тине мърдай, гащите ти ще изгорят точно върху теб.

Накрая всички освен Камал се събудиха. Огънят бил потушен и тримата ловци се приближили до нещастния пазач.

- Ставай! - каза Фарих, ритвайки Камал. После погледът му попадна на празната колба. - О, ти си звяр! Той се напи на поста и дори успя да изгори палатката.

Камал протегна ръка, за да се предпази от удара.

— Не съм пил — промърмори той. - Не съм пил...

Хей, кой ми взе ножа? – чух възклицанието на Ифир. - Когато си легнах, го бях на колана.

Фарих посегна към колана си. И той нямаше нож.

Кой има ножове? — попита рязко той. - Отговори бързо.

„М-аз“, отвърна Камал. Устните му трепереха. Въпреки че Фарих спря да го бие, младият бракониер не бързаше да стане. — Но не съм ти взел ножовете. И не пих. Не пиех. Не пие!

„Това са елфи“, каза Фарих, когато разбра, че само Камал има ножа. - Все пак ни проследиха, но по някаква причина не бързат да обявят ултиматум. Страхувам се, че ще трябва да отвърнем на удара. Вземаме лъкове.

- Съпротивлявам се? Камал изпищя. „Да, ще ни напълнят със стрели, преди някой от нас да успее да опъне тетива.“

„Не спорете“, каза Ифир. „Някой е нахлул в палатката и е срязал тетивата на всички лъкове. Ние сме невъоръжени.

– И какво да правя? - Камал беше близо до паника, останалите не се чувстваха по-добре.

„Изчакайте сутринта“, отговори Фарих.

Ами елфите? – попита Ким. Не трябва ли да бягаме веднага?

- Безсмислено е. Елфите могат да бъдат отдясно и отляво, отпред и отзад. Ние няма да можем да ги видим в тъмното, докато за тях е лесно да ни застрелят.

Ирен се намръщи недоволно. Изглежда хората няма да избягат веднага. Е, трябва да ги избързате. От оръжиетотя имаше само нож, малък лък и пет стрели. Не много, но трябва да е достатъчно за банда уплашени хора.

Като се прицели внимателно, Ирен стреля по Камал. Стрелата е улучила бракониера в дясната длан, между палеца и показалеца. Камал виеше от болка, останалите бракониери се свиха в очакване на нови изстрели. Но елфът не бързаше да стреля.

Най-накрая Фарих се изправи и се приближи до Камал. Младият мъж седна на земята с протегната пред себе си дясна ръка. От опакото на ръката му стърчеше окървавен връх на стрела. Без да мисли, Фарих счупи дръжката и извади парче стрела от раната.

- Стегнете дланта си с парцал.

Обръщайки се към останалите бракониери, той каза:

- Стрелата явно е елфическа. Никой вече не прави върхове на копия от кост. Но, което е още по-интересно, това е детска стрела!

- Как можете да говорите за бакшиши, когато всеки момент може да ни застрелят! — възкликна Ким.