Прочетете Pearl Cove - Елизабет Лоуел - страница 50

ЖАНРОВЕ
АВТОРИ
КНИГИ 565 372
СЕРИАЛИ
ПОТРЕБИТЕЛИ 512 147

„Това едва ли е добра препоръка“, добави Арчър. Сменяше любовниците като ръкавици.

Хана мълчеше. Тя все още не се е справила напълно с миналото си.

„Интересно е, че винаги свързваме ценните перли със солена вода“, продължи той. – Но днес сладководните перли се ценят все повече.

„Така е“, каза Фред, сякаш току-що не беше подредил шумно и ентусиазирано нюансите на историческите събития със съпругата си. „Винаги съм казвал, че сладководните перли ще дадат сто точки на соленоводните перли.

– Ха! — възкликна Беки. Много добре знаеш, че това са глупости. Никоя сладководна перла не може да се сравни със златните перли на Южните морета.

- Глупост! — изрева Фред. „Ами естествената розова перла, която купих миналата година в Тенеси?“

Арчър скри усмивката си. Нищо чудно, че старите хора бяха наречени Бойните Лински. Двойката напълно оправда прозвището си.

Хана погледна двойката и се усмихна въпреки собственото си унило настроение. Ентусиазмът, с който семейство Лински се биеха помежду си, можеше да се сравни само с чувствата им един към друг.

- Беки се занимава с морски перли; — каза Арчър.

— Никога не бих си помислила — каза сухо Хана. Арчър погледна часовника си и въздъхна. Нямаше надежда скоро да се върна у дома. Мълчаливо последва Хана покрай редицата шкафове. Те минаха покрай стена със снимки на най-известните перли, принадлежали на западни крале и кралици и източни императори. Ето снимка на перлата Хоуп. Това е огромна бяла перла с причудлива форма, тежаща хиляда и осемстотин грама. Тук е известният "Перегрин"Елизабет Тейлър, купена за нея от любовник и измамен съпруг Ричард Бъртън.

"Перегрина" е огромна петстотингодишна перла, която някога е принадлежала на кралското семейство. Носеха се слухове, че едно от домашните кучета на Тейлър изяло бижуто, след което перлата, когато била получена обратно, започнала да изглежда малко по-различно. Снимката на стената на Лински е уловила съкровището, очевидно преди да влезе в стомаха на безполезно куче.

„Изключително тъжна история", каза Фред, материализирайки се до лакътя на Хана. „Жалко, че Лиз Тейлър не нахрани животните с един от огромните си диаманти. Нищо нямаше да му се случи. Калциевият карбонат, въпреки че е чувствителен дори към леки киселини в човешката пот, е още по-податлив на киселини в стомаха на бозайниците.

„Чух, че кучето е дъвкало, но не е погълнало перлата“, каза Беки.

„По един или друг начин, легендарната перла беше изгубена. Не мога да си представя как можеш да оставиш куче да яде перла.

„Съмнявам се, че г-ца Тейлър го е направила нарочно“, каза Арчър. След това, като погледна часовника си, добави:

„Кучето вероятно е откраднало перлата от нощното шкафче.

„Барбара Хътън нахрани гъската с перлите на Мария Антоанета“, каза Беки.

- Какво? — попита Хана.

„Казаха й, че това е най-добрият начин да добави блясък към перлите.

- Господи Боже! Хана поклати глава, не вярвайки, че един уникален и ценен предмет може да има толкова безславен край.

„Да“, добави Арчър, „когато Рим изгоря, най-добрите персийски перли загинаха в дима.

— Спрете — нареди Хана. - Не искам да мисля за това.

„Елегантен и красив“, каза Хана. „Но беше същото като да коленичиш върху замразен грах.

стрелецът се засмясъс смях. Ръцете му се протегнаха да я докоснат, само за да докоснат за миг, но той веднага дойде на себе си и се престори, че иска да погледне часовника си.

— Часовникът все още е на мястото си — каза раздразнено Беки. - Закопчалката надеждна ли е? И тогава толкова често поглеждате часовника, сякаш проверявате дали е на мястото си.

— Съжалявам — каза Арчър. „Хана и аз имаме проблеми с времето.

Младите винаги тичат от едно място на друго. Те бързат. Нямат достатъчно време да оценят мястото, на което се намират в момента.

– Никога няма достатъчно време, за да се насладите на колекцията си.

- Ха Вашата колекция...

— Това е само началото — тросна се Арчър.

— Все още настоявам, че ако ни продадете златен екземпляр от Южните морета за нашия…

— Престани да дразниш момчето, Беки — прекъсна я Фред. Дръпна вратовръзката си с всичка сила. Бялата му риза беше добре носена, но винаги чиста като перла. - Той не иска да загуби такава красота и аз не го обвинявам за това. Нека му покажем нови неща. Искам да се посъветвам с него за нещо.

— Ти ме ласкаеш — каза Арчър.

— Това не бива да те ласкае — отвърна Фред. Стар съм, но не съм глупав. Очите ми не са това, което бяха. Хлапето, което наехме да сортира бисери, не е толкова добро, колкото си мисли. Той не е толкова добър, колкото теб.

— Добре — промърмори Беки. Да отидем в стаята за сортиране.

Нямаше нужда Хана да бъде канена два пъти. Тя вървеше уверено в посочената посока.

Какво събирате тук? — попита Арчър, сочейки подносите с перли на масата за сортиране.

Тавите имаха жлебове с различни размери, за да поддържат перлите в успоредни линии.хоризонтални редове отгоре надолу.

На всяка бяха събрани перли от определен цвят: черни, златни, бели. На съседната маса имаше още перли от всеки цвят. Малки кутии за транспортиране бяха подредени в средата.

Това е началото на една огърлица за стар клиент. Фред въздъхна и продължи.

„Или ще стане, ако някога съберем достатъчно от правилните перли.“ Очите вече започват да ме болят само като си помисля.

- Колко ти трябва?

- Петдесет от всеки цвят. минимум. Сто би било по-добре. За предпочитане сферична.

Хана отиде до масата, разгледа сортираните перли и погледна към масата до себе си.

Сортиран ли е по цвят?

— Да — кимна Беки.

- Мога ли? — попита Хана. Беки погледна Арчър.

— Казват, че тя е една от най-добрите — каза простичко той.

— Тогава давай — каза Беки, жестикулирайки трескаво.

Хана кимна разсеяно. Вече беше напълно съсредоточена върху перлите. Тя светна горната лампа и спря за секунда. И веднага се залови за работа, като реши да започне със сортиране на сребристо-бели перли. Нюансите на цвета бяха в същото време деликатни, фини, плитки. Въпреки това Хана ясно усети разликата в цвета.

Мърморейки тихо на себе си, Хана се наслади на хладната коприна на перлите. Струваше й се, че решава увлекателен пъзел. Хана беше толкова увлечена, че не обърна внимание на ръкавите на сакото, които й пречеха в работата. Арчър забеляза това и свали якето си, но тя сякаш дори не го усети.

Когато свърши, тя се отдръпна и погледна критично резултатите от работата си. Само седем от стоте перли са оцелели. Тя ги подреди на най-горния ред в тавата. Почивкаперли заеха места в долните редове, в ред на намаляване на цвета.

— Боже мой — каза Фред, втренчен в подноса.

— Невероятно — съгласи се Беки. Пристъпи напред и се наведе над подноса. „Ти си гений, скъпа.

„Перлите в следващия ред също са доста близки по цвят“, каза Хана. – Особено подходящ за комплект гривна или брошка с колие. Но горният ред е на огърлицата. Това винаги е най-трудното.

Тя погледна замислено към масата, където другите перли чакаха своето време.

— Хайде — каза Арчър спокойно. „Не мисля, че семейство Лински ще имат нещо против.

- Против? Беки се засмя невярващо. „Вие сте направили повече за няколко минути, отколкото всеки от нас би могъл да направи за няколко часа.

„Вече избрахте перлите за това парти“, отбеляза Хана.