Прочетете Рокосовски Трънен венец на славата - Карчмит Анатолий Андреевич - Страница 133
- Костя, младите хора сега са различни и това трябва да се вземе предвид.
- Обади ли се на Ада? — попита приглушено Рокосовски.
- Старши лейтенант от химическите войски Кубасов Вил - отговори съпругата, продължавайки да се усмихва. - Син на генерал, началник на химическата служба на въоръжените сили.
Не разбирам защо си толкова щастлив?
- Костя, защо да не се зарадваш? Дъщеря се жени, внуци ще ходят, знаете ли какво ще бъде щастието за нас в нашите години?
- Брак по любов или удобство?, не можеше да се успокои Рокосовски.
- Ада казва, че е за любов.
- Е, аз ще се погрижа за списъка на моите гости - по-примирително каза маршалът, - а вие се пригответе за път. Младите хора имат нужда от помощ.
След този разговор бяха минали само десет дни и нататък
Вилата на Рокосовски вече имаше сватба. Природата, сякаш по поръчка, даде летен топъл ден за този празник. Имаше мирис на свежа слама, дим от изгорени на огньове картофи и зрели билки. Силният аромат на борови иглички и хвойна се носеше във въздуха.
В чувствителна гора се чуха възклицанията на разхождащи се гости. Оставаха около два часа до началото на тържествата и Рокосовски с Батов, Чуйков, Малинин, Казаков и други негови колеги обмениха мнения за съвременния живот, за състоянието на нещата в армията и, разбира се, за отминалата война.
Когато стана дума за операция „Багратион“, Батов каза с присъщата си ярост:
- Все още не мога да разбера защо членовете на Главната квартира и Генералния щаб така единодушно отхвърлиха плана на Константин Константинович за два удара.
„Те имаха свои собствени идеи и ги защитаваха“, каза Рокосовски. - Тук вече започнаха амбициите.
- Ако бяхме нанесли основния удар от плацдарма на Днепър, както беше предложено по-рано, но силно укрепенБорисовски район, - разсъждаваше на глас Батов, - пак щяхме да се чешем по тила.
- Защо така? — попита Чуйков.
„Само защото ще ни коства големи жертви“, яростно отговори Батов.
„Той мисли така, защото е голям специалист по операции в блатата“, засмя се Чуйков. - Павел Иванович нанесе втория основен удар около Борисов от юг. Казаха ми, че немците го взели за блатен дявол.
- Вие не жилете, Василий Иванович - ухили се Батов. - Благодаря на Сталин, че успя да оцени стратегическата изобретателност на нашия фронтов командир. Иначе щяхме да имаме първите Seelow Heights. - Батов убоде Чуйков за тежките загуби при щурма на Берлин.
- Приятели, няма защо да се караме, прегърна за раменете бившите си командири на армията Рокосовски. - Както винаги и двамата сте прави. Да не разваляме настроението преди сватбата..
Междувременно в къщата продължаваше предсватбената суматоха - шум, глъч, суета. Миришеше на пайове, хрян, пушена риба, салати. Съдовете дрънчаха, ножовете и вилиците падаха от ръцете. За щастие чиниите биеха.
Майката на булката едва се държеше на краката си. Със своите помощници тя подреди масата, опъната в най-голямата стая от прага до самия противоположен ъгъл. В кухнята се носеше ароматен дим. Нещо изсъска, изпука, изстреля в тавите, в тавите за печене.
В друга стая нейни приятелки се въртяха около булката - ту къдреха и оформяха косата й, ту пробваха златни обеци, подарени от родителите й на ушите й, или закачиха на врата й златна верижка, която получи от родителите на съпруга си. Отначало Ада послушно се довери на приятелите си, облече бяла булчинска рокля с бухнала яка, доставена й от Варшава, но когато се видя в огледалото, показа характера си - на нея, комсомолка,не е редно да разсмиваш хората със старите сватбени обреди. Въпреки факта, че разплака майка си с постъпката си, тя все пак го направи по свой начин. Тя носеше лилава рокля с бяла яка и обу краката си в светли обувки на висок ток.
— Това е различно — каза тя и се погледна в огледалото. - Сега съм това, което хората ме познават.
„Ада, скъпа, ти си булката“, убеждаваше я майка й със сълзи на очи. - Облечете сватбената си рокля.
- Мамо, не ме тормози, така или иначе няма да го сложа.
Когато Юлия Петровна се оплака за това на баща си, той отговори:
- Млада госпожице, оставете я. Забравихте, че тя вече е доста възрастна.
Те мъркаха под прозорците на колата, а Ада и нейните приятели изтичаха до прозореца.
„Младоженецът пристигна“, суетяха се те.
От колата излезе едра жена, облечена в официална морскозелена рокля. Тази строга жена, подобна на южняка от Закавказието, беше майката на младоженеца. Зад нея стоеше млад мъж със среден ръст, слаб, с рус палав чел, в елегантен черен костюм. Той остави гостите в къщата, които слязоха от колата и веднага се запознаха с бъдещи роднини и техни приятели * и влязоха в къщата. На вратата той се забави малко, целуна ръката на Юлия Петровна, която се приближи първа към него, и влезе в стаята на булката и нейните приятелки.
Зачервената Ада стоеше на прозореца и се правеше, че се интересува от гостите, но всъщност чакаше младоженеца да се приближи до нея - чудеше се какво ще направи той в този случай.
— Ето ме, скъпа моя Ада — каза той, заеквайки малко от вълнение. Той я целуна плахо по бузата.
- Запознайте се с моите приятели - Ада се усмихна с бащинска усмивка.
Скоро гостите седнаха по масите. Виля и Ада бяха седнали в един ъгъл, където имаше пищни букети от рози,с които се е занимавал лично Рокосовски. От дясната страна на булката седяха нейните роднини: майка, баща, приятели, отляво - роднините на младоженеца - баща, майка, брат й, мъж с обиден голям нос, почиващ на смачкани мустаци. Приятелите седяха навсякъде, произволно, само многобройни колеги на маршала се държаха заедно.
На отделна маса в съседната стая седяха музиканти: акордеонист, цигулар, китарист, барабанист и рядък специалист, който свиреше на английски валдхорн. Последният, очевидно, е пил твърде много за вдъхновение и продължава да се опитва да играе.
Гостите вдигнаха чаши, поздравиха младоженците. След третия тост, от името на тамадата, Малинин избухна:
Малко по малко сватбата се сля за младите в един непрекъснат тътен, звън и весел разговор. Ставаха, целуваха се, изчервяваха се, смееха се - накратко, всичко беше като при хората.
Празникът премина шумно и весело, опияняващите напитки свършиха работата си - гостите станаха по-спокойни, по-меки и по-добри. Когато Рокосовски поздрави младите, той външно изглеждаше точно както винаги: висок, строен, със син и мил блясък в очите. Тъмносиният костюм му стоеше безупречно. Само сивата коса и бръчките около очите издаваха възрастта му и му напомняха, че жизненият му път не е положен по равен път.
Ада наблюдаваше баща си и вниманието й беше насочено не само към факта, че иска единствената му дъщеря, но и към изражението на лицето му, интонацията.
(След тоста, към който беше привлечено вниманието на гостите, маршалът напусна масата и, обръщайки се към музикантите, каза:
- Моля ви да изпълните полския народен танц Krakowiak. Той се приближи до дъщеря си като истинска танцьорка, поклони се и като я хвана под ръка, застана в средата на стаята.
Когато музикантите започнаха да свирят, той намигна на дъщеря си иза няколко минути се отдаде на танца на младостта си. Той галантно, с млада страст водеше партньорката си в кръг, а буйната й черна коса се люлееше, сякаш беше разрошена от силен вятър. Весел и провокативен танц завладя и двамата. Тогава Рокосовски, след като изпълни зрелищно па, разпери ръце като криле, плува грациозно, пеейки заедно:
Kra-ko-wia-a-a-a-czek je-e-den Mud ko-ni-ikow sie-e-dem*. Ha-a war-y-yo-rode,
Boot беше пот-е-ха.
Танцът свърши. Гостите наградиха музикантите и танцовата двойка с аплодисменти и възгласи.
И когато оркестърът затанцува и във всеки звук прозвуча безразсъдна, неотразима мощ, Батов и Чуйков влязоха в кръга. Темпото на танца им се ускори. Те танцуваха по-надалеч и по-силно, докато, хванати за сърцата си, столовете паднаха.