Прочетете Star uchakhusya - Каплан Виталий Маркович - Страница 1 - четете онлайн
Виелицата свърши, калните кафяви облаци се разпръснаха, плъзнаха се към хоризонта, освобождавайки пронизващо черно небе, осеяно с ледени късове от звезди. В лъчите на фенерите, като остатъци от сърма за коледна елха, искряше току-що падналият сняг. Разбира се, това няма да продължи дълго, скоро кишата ще се върне отново, снегът ще се свие, ще се разпространи в сива каша, но досега сланата набира скорост. Михаил Николаевич потръпна в тънкото си, „рибешко“ яке. Марина повтаряше - облечете кожух, ще настинете. Но не исках да ходя в тежко палто от овча кожа. За себе си той я наричаше „костюм“ и се опитваше всячески да отложи неизбежното.
И едва след причастието, след отпуста, след целуването на кръста, след разговора с многобройни познати, Михаил Николаевич погледна часовника си. Е, трябва! Без петнайсет! Едва се втурвам към метрото. Това е, ако е с добро темпо. А ако сърцето отново напомни за себе си? И така, какво да правя? Той обеща на Марина. В крайна сметка няма да легне, горкият.
Улицата, покрита с пресен сняг, беше пуста. Само редки вериги от стъпки се простираха напред, към площада, където бяха метрото и автобусите. Очевидно най-практичните енориаши, изчислили времето, си тръгнаха веднага след ваканцията. Други живеят наблизо, на пешеходно разстояние.
И тук беше изненадващо тихо. Разбира се, някъде далеч, откъм алеята, се чу нещо машинно направено, но сякаш не беше сериозно. И вятърът, който виеше хищно привечер, вече утихна. Само снегът скърцаше под подметките, предвещавайки макар и кратки, но все пак истински студове.
Разбира се, че закъсня. В два часа светлините на площада едва се появиха. Буквата „М“ горяла с пурпурен пламък – голяма и безполезна. Не можа ли столичният кмет да бъде щедър поне до три и половина? И сега какво!
Сега, добре, захапете лактите си. Ето ви празниканастроение! В крайна сметка всичко ще бъде изчерпано ...
Оставаше само да вървим. Пътят, разбира се, не е кратък, ще отнеме час и половина или дори повече ... Но във всеки случай ще спестите поне няколко часа. Два часа нейни нерви, гълтане на хапчета, скокове на налягането. Може би все пак ще се наспи? Уви, той познаваше жена си твърде добре.
Е, нищо, Господ няма да си тръгне. Особено в нощ като тази. Коледа е! Произнасяйки наум молитва за болните и друга за пътуващите, Михаил Николаевич бавно тръгна напред. Няма нужда да бягате, трябва да пестите енергия. Да, и сланата, ако нещо се случи, ще го изгони, ще го накара да се движи. Вон вече започва да си стиска ушите.
— Хей, Патерица, по-бавно! – нареди Репей от задната седалка. Да изберем луна. Замръзни, съжалявам.
Патерицата се обърна раздразнено. След коняка Репя понякога се увличаше по благородни глупости. Особено след хубав коняк. На Мумрик му беше добре, на Мумрик не му пука. Проверих патерицата, макар и доста свинска мас. Все пак не обичаше шофирането в нетрезво състояние. Човек никога не знае... От ченгетата, да речем, ще се отървете със сто, но определено можете да се разровите. Спечели като зъболекар миналата година. Правилното дете беше Зъб. Земята да почива в мир с него. „Неговият пример за другите е науката“, училищна реплика изпълзя от дълбините на мозъка. Патерицата направи гримаса. Не обичаше да си спомня за училище. Не беше най-добрият момент.
Няма значение, те ще паднат за три дни до дачата на Repeu и там той ще излезе докрай. Кафяви момичета ще ви вдигнат, Repya винаги има ред с hawka и алкохол. Ще има какво да запомните.
- Оригване, за какво ни е този клошар? — кисело попита Шуряк. Той смърди целия салон.
Шуряк също беше отнесен, но в съвсем различна посока от бригадира. Ако Репей имаше желание да направи добро, тогава Шуряк, напротив, беше обиден от целия свят и потърси някойразхлабвам се. Не винаги се намираше и само момичетата спасиха ситуацията. Ако бяха под ръка.
„Той не прилича на бездомник“, възрази Репей. - Типична глупост. Виж, чист, обръснат. Очилата. Доцент без съмнение.
- Доценти да мачкаш! Шуряк твърдо заяви. Той не прости на академичния свят, че беше изгонен от втората си година. Въпреки че, помисли си изведнъж Костил, може би е имал късмет. Е, добре, добре, две години в kirzachs, но разбрах живота и след това се вписах в него, в живота. Иначе какво би било? Щях да седя на компютъра, да извайвам програми, да развалям очите си. И за колко? Двеста, триста? Детска градина, панталон с презрамки.
Но сега Костил беше солидарен с Шуряк. Няма нужда да избирате мъж. Нека си тъпче мъжката работа и стои далеч от сериозните хора. Но Репей, който беше доведен до добро, настоя и е по-добре да не започваме с бригадира. Патерица знаеше, че понякога топките могат да се закачат за ролките и тогава всичко се случва. Добре, куче с него.
Забави джипа на два метра пред скучния тип. Репей веднага отвори вратата и размаха подканващо ръце:
- Хей, татко, далече ли е да тропаш?
Чичо се обърна. Бър беше прав - не приличаше на бездомник. Облеклото, разбира се, е смешно и очевидно не е ново. Но не смърди. Или изглежда, че е студено?
„Преди Преображенка“ заедно с думите от селянина излитаха потоци пара. - И какво?
„Дълъг път“, засмя се Репей. - Добре, хайде да го повърнем. Само по пътя.
Човекът се замисли известно време - или не вярваше в неочакваното щастие, или беше уплашен. Какво ставаше зад очилата, Кръчч не видя. И тогава, след като взе решение, издънката дръпна вратата към себе си и се качи на задната седалка. Тук, на топло, окулярите му моментално се замъглиха и за известно време той загуби ориентация.
- Настанете се удобно - добродушно— изгърмя Репей. - По цялото дупе. Хайде, Патерица, мръдни.
Той с готовност настъпи педала и черна мразовита тъмнина, оцветена от произволни светлини, потече покрай тях. Да, селянинът имаше късмет, че Репя имаше дача покрай Ярославка. Куката със сигурност нямаше да бъде направена. За малко глупости...
- Отдалеч ли тропаш? – попита Репей. Шуряк, принуден да се премести на предната седалка, погледна мрачно надолу. Имаше чувството, че не е добре. Не бих повърнал, помисли си предпазливо Кръч. По някакъв начин той се напи много бързо ...
„Да, прибирам се след нощната служба“, отговори селянинът, като се стопли малко в горещия салон.
- А каква услуга имате? Репей присви очи. Патерицата го видя да се ухили в огледалото за обратно виждане. „Като опасно и трудно?“
„Ами…“ мъжът изглеждаше изненадан. - Църковна служба. Коледа днес е Христова. Между другото, Весели празници.
„Взаимно“, каза Репей. Ние също празнуваме. Страхотен празник. Хайде, вземи го! Той извади плоска сребърна колба и я подаде на посетителя. - Хайде, за Коледа!
Човекът някак не беше доволен.
— Благодаря — въздъхна той, — но не мога. Язва, за съжаление. Три месеца след операцията.
„Е, както знаете“, засмя се Репей. Самият той си наля чаша от колба в дълга, почти стъклена капачка и потрепна умно. - Пипер, по дяволите! Най-висок клас. Ти, чичо, прелетя покрай щастието си.