Прочетете Третата страна на силата онлайн от Avadhut - RuLit - Страница 121
Опитът ми да сканирам мъглата и да разбера природата й се провали, защото черната мъгла буквално погълна Силата. Дадох команда и милиарди аракшит започнаха да атакуват черното кълбо, което беше източникът на мъглата. Това беше сфера, достойна за името на луната. Диаметърът му беше най-малко хиляда километра.
Войските ми използваха лъчите на унищожението и неизвестният враг не го хареса. Повърхността на кълбото кипеше и бълваше потоци тъмнина, които можеха да се изгубят на фона на черното пространство, ако не беше поглъщането на Силата. Аз и всичките ми войски усетихме нейното отсъствие особено остро, така че нямаше нужда да се страхуваме от неочаквано нападение.
Кичурите мъгла се разпадаха и отново се събираха, опитвайки се да се доближат до нас. На моменти тъмнината се събираше на плътни бучки, от които ни обстрелваха лазерни лъчи. Но какво може да направи лазерният лъч на някой, който е в състояние да превърне тялото си в перфектно огледало? Самата мъгла беше най-опасна, защото приближаването й нарушаваше работата на Силата. Най-лошото от всичко е, че способността за телепортиране е деактивирана, така че Аракши не може да избегне физическия контакт и неизбежната смърт.
Веднага започнах да изграждам бойна стратегия, като се съсредоточих върху стрелба с разрушителни лъчи от максимално разстояние. Мъглата, както се оказа, също не е всесилна. Очевидно се състоеше от някаква материя, която имаше ограничено количество. Така че го напоихме от разстояние, телепортирайки се при най-малкия признак на околността.
Тази тактика се оказа успешна. Най-малкото, мъглата около планетата се е преместила в нашата посока, показвайки променящите се приоритети на врага. След още десет минути, когато стана ясно, че моята армия не е толкова тъпа като обикновените аракшитци, усетих нарастващите вибрации в хиперпространството, идващи от чернототопка. Той се канеше да избяга, като задейства двигателите и не можех да го пусна.
Дадох команда да ме защитят на всяка цена, докато самият аз се телепортирах на вражеския космически кораб. Мъглата се опита да атакува, но заобикалящата ме аура на нищото успешно я унищожи и секунда по-късно до мен се появиха моите подчинени, които буквално заляха околното пространство с различни видове атаки. Концентрирах се върху сфера с диаметър хиляда километра.
Сега силите ми бяха огромни и затова реших да унищожа трико врага с една Сфера на нищото. Най-силният аракшит може да създаде сфера с диаметър десетки километри. Ракшасите можеха да замахнат на сто. Концентрирах се и създадох сфера с диаметър хиляда километра. Създадох го и секунда по-късно разбрах, че не мога да сдъвча отхапаното парче.
Черната сфера унищожи Силата. Потопих я в пространство, където нямаше нищо, но тя упорито не искаше да изчезне. Трябваше да насочвам все повече енергия, за да поддържам „заклинанието“, но все още нямаше резултат. Извънземният кораб, какъвто и да беше той, се разтваряше в празнотата бавно и тъжно, като близалка в топъл чай. И с всяка секунда усещах как Силата ме напуска.
Минута по-късно диаметърът на топката намаля до стотици километри. Намалих и диаметъра на Сферата на нищото, но това не помогна много - бях на предела. Проклетата тъмнина ме беше изсмукала и сега трябваше да напрегна всичките си сили, за да попреча на врага да избяга. Усещах как кълбото многократно се опитва да активира хиперпространствения двигател, но не успява да се „закачи“ в нормалното пространство. Второ прекъсване беше равносилно на загуба и затова не можех да си позволя да се отпусна.
Скоростта на унищожаване на неразбираема формация е още по-високазабавен. Отдавна съм спрял да възприемам света около мен. За мен всичко беше ограничено до границите на Сферата на нищото, вътре в която не можеше да изчезне непонятна топка, която унищожава Силата. Не можех да допусна подобно явление да съществува в моята галактика.
След известно време почувствах, че черната сфера престана да бъде идеално кръгла. На повърхността му се появи странен рисунък, който стана по-изпъкнал и накрая стана ясно, че това е някаква плетеница от тръбни канали, в които протичат електричество и материя. Вътрешността на тази топка продължаваше да се разтваря, но самите канали упорито се съпротивляваха.
Концентрирах се върху открития феномен и успях да разбера същността му. Точно както Силата превръща обикновената материя в променена, така и обикновената материя може да превърне Силата в „нормално“ състояние. Само самият метод беше необичаен, защото в този дизайн нямаше нито капка променена материя. Разбирането на принципите на този механизъм обаче не направи живота ми по-лесен.