произход на фамилното име Салтиков

Изследването на историята на възникването на фамилното име Салтиков отваря забравените страници от живота и културата на нашите предци и може да разкаже много интересни неща за далечното минало.

Фамилията Салтиков принадлежи към най-стария тип славянски фамилни имена, образувани от светско име или прякор.

В Рус често се случваше името на детето да се дава като второ, допълнително към кръщелното, самостоятелно име. Наличието на второ, светско име беше вид почит към древната славянска традиция на две имена. Целта му беше да скрие основното, църковно име от "зли духове" и "зли духове". Такива светски имена често заместват напълно кръщелните имена, дори действат като официални имена в документите.

Популярността на светските имена е била толкова голяма, че към средата на 19 век, когато е завършен процесът на формиране на българските фамилни имена, се оказва, че фамилните прякори, образувани от нецърковни имена, съставляват значителна част от тях. Така, въпреки вековното влияние на църквата в желанието й да изкорени предхристиянските традиции, много от тях все пак са оцелели и до днес.

Фамилното име на Салтикови се връща към светското име на предшественика Салтик. Според Тълковния речник на живия великобългарски език думата "салтък" в речника на древните български диалекти е означавала "начин, склад или модел". По този начин, назовавайки бебето със светското име Салтик, родителите се надяваха, че името ще помогне на детето да израсне като добър човек, модел за другите.

Според друга версия, фамилното име Салтиков принадлежи към типа фамилни имена от тюркски произход, разпространени в България. В резултат на дългогодишен близък контакт представители на различни народи заемат един от друг не само различни елементиежедневието, но и различни елементи на езика, включително лично назоваване. Възможно е името на предшественика да се формира от тюркската дума "saltyk", което означава "куц". Такъв псевдоним може да се даде както на дете с цел подвеждане на злите духове, така и на възрастен, който се отличава с нестабилна походка.

Още в началото на 17 век повечето фамилни имена се образуват чрез добавяне към основата - името или прякора на бащата - наставките -ов / -ев и -ин, които постепенно се превръщат в типични показатели на българските фамилни имена. По своя произход такива имена са притежателни прилагателни, бащини имена. В същото време наставката -ov / -ev се добавя към основите със съгласна или -o, а фамилните имена с -in се образуват от имена и прякори, завършващи на -а / -я. По този начин потомците на човек, носещ името Салтик, могат да получат наследственото фамилно име на Салтиков.

Кога и къде точно бащиното име "Салтиков син" е утвърдено като фамилно име, предавано по наследство, днес е трудно да се каже недвусмислено, тъй като процесът на формиране на славянски родови имена е продължил векове. Несъмнено собствениците на фамилното име Салтиков могат с гордост да носят фамилното име, което е прекрасен паметник на славянската писменост и култура.

Източници: Баскаков Н.А. Български фамилни имена от тюркски произход, Дал В.И. Тълковен речник на живия великобългарски език, Фасмер М. Етимологичен речник на българския език, в 4 тома, Веселовски С.Б. Onomasticon, Unbegaun B.O. български фамилни имена.

Анализ на произхода на фамилията Салтиков е изготвен от специалисти от Изследователския център за анализ на фамилиите