Прокурорският надзор в България - А.Ф. Козлов.
§ 1. Съдържанието на компетентността на прокуратурата.
|
Понятието авторитет е сложно. На първо място, ϶ᴛᴏ са субективни права, предоставени на орган или длъжностно лице за изпълнение на възложените му функции. субективенправото е установената от закона възможност за извършване на конкретни действия (по отношение на прокуратурата - надзор). Но даденото субективно право съдържа необходимостта от неговото прилагане, тъй като то със сигурност трябва да се прилага с цел борба с нарушенията на закона, възстановяване на нарушените права и защитени от закона интереси на различни субекти и привеждане на виновните под отговорност. Целите и задачите пред прокуратурата превръщат субективните права в субективни задължения на прокурорите. Струва си да се каже - правомощия - ϶ᴛᴏ не е просто връзка на права и задължения, а тяхното единство. Обърнете внимание, че всяко право ще бъде задължение и, обратно, всяко задължение е право. Например в ϲᴏᴏᴛʙᴇᴛϲᴛʙii от чл. 10 от Закона за прокуратурата на Българската федерация, прокурорите не само имат право да разглеждат жалби и становища, съдържащи данни за закононарушения, но и са длъжни да правят това, за да вземат мерки за тяхното отстраняване.
В правния статут на органите на прокуратурата (както и на другите държавни органи) няма разграничаване на права и задължения, както ϶ᴛᴏ се случва с гражданите. Служебното задължение на прокурорите ги обединява в понятието "правомощия".
Това задължение ще бъде особено ярко изразено по отношение на лицата, чиито права и защитени от закона интереси са нарушени. В този случай прокурорът взема мерки за тяхното възстановяване и защита. Да предположим, че гражданин се обръща към прокуратурата с изявление за грабеж. Според закона прокурорът трябва да приеме заявлението, да го регистрира, да провери дали има основания за това, да образува наказателно дело и да го прехвърли на следователя. В тази ситуация той носи отговорност не само пред държавата, но и пред жертвата, чиито интереси трябва да бъдат защитени.
В литературата е изказано мнение, според коетоКомпетентността на прокурора вече е съвкупността от всички негови права и задължения. Например установеното с чл. 289 от Гражданския процесуален кодекс, правото на запознаване в съда с материалите по делото и постъпилите жалби не може да бъде отнесено към компетентността на прокурора. Но тази разпоредба не е аргументирана по никакъв начин и не е ясно на какво основание е необходимо да се разделят правомощията от правата и задълженията. Ако сте съгласни с горната гледна точка, тогава ще трябва да изключите всички права и задължения на прокурора да наблюдава прилагането на законите от органите за разследване и предварително разследване, правата и задълженията, свързани с участието в разглеждането на наказателни и граждански дела от съдилищата, осъществяването на общ надзор, надзор върху спазването на закона в местата за лишаване от ϲʙᴏboda. При това положение компетентността на прокуратурата се оказва безсмислена и ненужна за характеризиране на правния им статус.
Въпреки това определението за компетентност, дадено в науката за конституционното право, не може да се използва пълноценно за характеризиране на правния статут на органите на прокуратурата поради трансформацията и сложността на изпълняваните от тях функции. Кръгът от субекти, прилагането на законите, по които се осъществява прокурорският надзор, е много широк. В зависимост от правния им статут надзорът се осъществява по различни начини.
По отношение на съдилищата той не може да бъде властен, което означава, че правомощията не трябва да бъдат такива. Съдиите са независими и се подчиняват само на закона. Властта на прокурорите би представлявала посегателство върху тази независимост. Така ϶ᴛᴏ е първият тип власт, в която властта няма да остане.
Прокурорите имат и други правомощия в отношенията с органите на дознаването и предварителното следствие. Тук прокурорската власт ще остане в активна форма. Прокурорите могат не само да установяват нарушения на закона, но иелиминирайте ги директно. Например, съгласно действащото наказателно-процесуално законодателство, прокурорът има право да отмени всяко незаконосъобразно решение на следователя, инспектора по дознанието; да им дава задължителни инструкции за разследване на престъпления. Активната форма на власт в донякъде стеснен обхват ще бъде и при осъществяването на надзор върху спазването на закона в местата за ограничаване и лишаване от ϲʙᴏбода. В ϲᴏᴏᴛʙᴇᴛϲᴛʙii с параграф 2 на чл. 33 от Закона за прокуратурата на Република България, прокурорът със свое постановление може да освободи всяко лице, държано без законно основание в поправителните домове. Това е вторият тип власт, при която властта ще остане в особено активна форма.
Третият вид са правомощия с ограничена власт, характерни за отношенията с публичните органи. Субектите са многобройни и по отношение на тях прокурорите не могат да изпълняват ръководни функции. Само правомощията на прокурора да установява нарушения на закона имат правомощия. Що се отнася до правомощията за отстраняване на последните, прокурорът може само да сезира с искания компетентните органи за предприемане на необходимите мерки.
По естеството на правомощията на прокуратурата се делят на два вида: основни и допълнителни. Заслужава да се отбележи, че основните правомощия са пряко свързани с упражняването на надзор; допълнителните са свързани с организацията на работата на органите на прокуратурата и от своя страна според предназначението си се делят на предметни и функционални.
Предмет (и ϶ᴛᴏ е ясно от името) са свързани с предмета на надзор, т.е. правни действия и действия на субекти, изпълнението на законите, което се контролира от прокуратурата. С други думи субектните правомощия предопределят кръга на тези субекти.
Функционални правомощиярегламентира действията на прокурорите за установяване на нарушения на закона и за реагиране при тях.
Всички правомощия, както предметни, така и функционални, са отраслови. Заслужава да се отбележи, че те се определят със закон по отношение на всеки отрасъл поотделно, като се вземат предвид неговите специфики. Няма общи правомощия за всички сектори, тъй като надзорът се осъществява не общо, а в отделни области.
Освен горепосоченото, в системата на органите на прокуратурата съществуват организационни отношения, наличието на които също води до предоставяне на допълнителни правомощия: права и задължения за управление на работата, планиране, разпределяне на задачи между служителите, наблюдение на качеството на тяхната работа и др.
Трябва да се разграничат три вида компетентност.
Общата компетентност се отнася за прокуратурата като цяло. Заслужава да се отбележи, че се определя от чл. 1, 2, 9 и др. от Закона за прокуратурата на Руската федерация и съдържа целия набор от правомощия, които са й предоставени.
Компетентността на някои видове прокуратури: териториални, военни, транспортни, екологични и прокуратури в затворите.
(С) Правно хранилище Zachetka.rf 2011-2016