Провокативна терапия или грубост
В този и не само в този сайт често се отварят теми: „Защо услугите на психолог са толкова скъпи?“, „Какъв трябва да е добрият психолог?“, „Адекватен ли е психологът?“, „Защо психологът не отговаря за нищо?“, „Провокативна терапия или грубост“? и т.н.
Оценяването на ефективността на психотерапията/психологическото консултиране е изключително трудно. Как да оценим качеството на работа на психотерапевт / психолог-консултант? Изглежда много просто - според преценката на клиента дали е решил проблема си или не, т.е.по резултат!
И тогава едно нещо идва на ум, но много важно"НО"! За съжаление резултатът от психотерапевтичната интервенция често закъснява!
Как така специалистът, който е напълно обединен в тънкостите на процеса на психотерапия и психокорекция, не може да разбере дали специалистът с префикса „пси“ или интрига вреди на психиката му (да, това е тази фраза: „Обърнах се/липсваше ми помощ, а специалистът се оказа груб и невъзпитан и ми нанесе психологическа травма!“ С В резултат на психотерапевтичните ефекти."
Факт е, че психотерапията е двупосочен процес, в който както терапевтът, така и клиентът са отговорни за своята част от работата.
Когато клиент каже: „ПСИХОЛОГЪТ е виновен за всичко, опитах, но той пак не реши проблема ми!“ Това резонира ли с вас?
Чувам го така: „Дойдох при вас като специалист, който има готови решения на склад! Платих ви, но нищо не се случи. Вие сте лош специалист, лошо са ви научили, не можахте да ми помогнете! Загубих парите и времето си за вас!“
Самата фраза „той не ереши проблема ми" сочи към факта, че клиентът не е положил никакви усилия!
Много клиенти са сигурни, че са платили пари и терапевтът ще ги "погали" по главата, ще ги утеши и ще им даде полезни съвети. В действителност обаче те често срещат методи на работа, които водят до гняв и отвращение у клиента.
Задачата на терапевта е да повдигне възпалена тема в удобен момент и да не позволи на пациента да избяга от проблема. Не всички клиенти са готови за това, в резултат на това се появява темата: "Провокативна терапия или грубост?"
Като пример ще дам тук една любима притча.
Притчата за императора
. Императорът се разболя. Свитата се ужаси, свитата се зарадва. Болестта го прикова на легло. Лекарите започнаха да го лекуват. От ден на ден се опитваха да направят нещо, но не ставаше по-добре!
Минавали дни, минавали месеци, минавали години, а той все още лежал парализиран. Толкова много държави завладя, какви народи постави на колене.Покорил половината свят, той беше безсилен пред болестта. Един ден от безпомощност той изпадна в ярост:
- Отсечете главите на всички лечители, които не можаха да ме излекуват и ги поставете на градската стена.
Мина време. И километри стени побеляха от изсъхналите черепи на пандити. Един ден императорът повика своя главен везир;
- Везир! Къде са вашите лечители?
- О Боже мой! Вече ги няма. Вие самият наредихте екзекуцията им.
- Не остана ли един?
-да В цялата държава няма нито един лекар, достоен за вашите очи.
И отново се проточиха дълги мрачни дни. Един ден императорът отново попитал:
- Везир, помниш ли, каза, че не е останал лекар, достоен за очите ми? Обяснете какво означава.
- Моямилорд, в нашия щат е останал само един лекар. Той живее наблизо.
- Може ли да лекува?
- Да той може. Тогава го посетих, но той е толкова невъзпитан, некултурен, толкова е груб човек! Както се отваря устата, така се чуват избирателни ругатни. И наскоро той каза, че знае тайната на лечението на самия император.
— Тогава защо не ми каза?
- Но ако го доведа, вие, милорд, ще ме екзекутирате за поведението му.
- Обещавам, че няма да го направя. Доведете го тук! След известно време везирът довел доктора.
- Казват, че знаете как да лекувате? В отговор мълчание.
- Защо мълчиш? Отговор! - заповядал императорът.
- Господарю, аз му забраних да си отваря устата - каза везирът.
- Говорете, разрешавам! Какво? Способностите ти достатъчни ли са, за да ме излекуваш?!
- Не е твоя шибана работа! Може да се съмнявате в способността ми да управлявам държавата, защото вие сте крал. Но защо се катериш в медицината с държавническата си мъдрост? Как можете да разберете там? Ти си велик в работата си, но в медицината не си по-добър от обущар.
- Пазач!! — изрева яростно императорът. - Отрежете му главата. Не. Първо се слагат на кол, после се заливат с врящо олио и след това се нарязват на ситно.
През целия си живот никой не се е осмелил, дори и с намек, да признае нещо, което надхвърля границите на дворцовия етикет, и още повече да отговори на самия император!
Охранителите сграбчиха доктора, извиха му ръцете и го помъкнаха към изхода, а той, поглеждайки през рамо, каза насмешливо:
- Хей! „Аз съм последната ти надежда! Можеш да ме убиеш, но освен мен няма кой да те излекува. И мога да те изправя на крака днес.
Императорът веднага се охлади:
- Везир! Върни го. Лекарят беше върнат.
- Започнете да лекувате. Ти каза, че ще ме изправиш на крака днес.
- Но първо трябва да приемете моите три условия, едва след това ще започна лечение.
Потискайки поредния пристъп на гняв в себе си, стискайки зъби от гняв, императорът измърмори:
- Поръчайте най-бързият кон във вашия щат и малка торба със злато да бъдат поставени пред портите на двореца.
- Това е подарък, много обичам конете.
- Ако ме излекувате, ще ви дам стадо от четиридесет коня, натоварени с торби злато.
- И тогава, по-късно. Изпратете следващия. Второто ми условие е да не остава никой в двореца по време на лечението.
- И защо е това?
-По време на лечението може да ви боли, ще крещите, за да не ви види някой слаб.
- Трето, така че вашите слуги, пеещи от страх от смъртта, да не дойдат на повикването и само час по-късно да започнат да изпълняват вашите заповеди.
- Могат да ми пречат и лечението няма да бъде завършено.
Императорът приел условията на лекаря и наредил всички да напуснат двореца. Те останаха заедно.
- Какво да започна, магаре старо? Кой ти каза, че мога да лекувам? Ти падна в моя капан. Имам час. Толкова дълго чаках подходящия момент, за да те накажа, кръвопийце мръсен! Имам три стари мечти, три съкровени желания. Първото е да плюеш на царственото си лице!
И лекарят от все сърце изплю наслада в лицето на императора. Владетелят побелял от възмущение и безсилие, осъзнавайки в какво положение се намира. Той започна да движи главата си, за да устои някак на такава нечувана изтънчена грубост!
- О, скапана дънера, старо миризливо куче, още ли мърдаш?! Майната ти пак! Втората ми мечта беше Ооо! От колко време исках да пикаяна императорското ти лице!
И той започна изпълнението на второто заветно желание.
- Пазач!! На мен!! - изрева императорът, но се задави от урина. Той започна да извръща главата си от струята, започна да се протяга с рамене, за да се вкопчи в краката на нарушителя си със зъби. Пазачът чу призива на господаря, но не посмя да наруши заповедта му,
- О, ти, мъртъв звяр - каза докторът и го ритна с крак.
Императорът бил ударен и изпитал болка. Изведнъж си спомни, че до възглавницата има стелаж с оръжие. Сега той ще грабне камата си и ще го насече по краката. Воден от единственото желание да накаже нарушителя, той започна да посяга към бара.
- Все още ли можете да се движите? — отбеляза презрително докторът. - Третата ми мечта.
Но когато императорът чу третия сън на този измамник, той изрева като ранен звяр и скърцаше със зъби! С титанично усилие той се отмести от мястото си, плъзна се от леглото и, опрял лакти на пода, гърчейки се, започна да се издърпва до стелажа с оръжия.
- Ще го нарежа - изръмжа императорът, - аз лично ще го нарежа на малки парчета.
Изправен на колебливи крака, държейки се за стените, той успя да стигне до бара. С треперещи ръце той извади меча си и когато се обърна, в двореца нямаше никого. Едва стигна до верандата.
О, колко съжаляваше, че попадна в капана на този негодник и му даде най-бързия кон. Осъзнавайки цялата безнадеждност на състоянието си, той едва се приближи до първия срещнат кон, опита се да се качи на седлото. Но силите не са същите! Силите не са еднакви! Хвана се със зъби за гривата, изправи се на слаби ръце и седна на седлото.
Духът на великия воин се събуди, духът на великия владетел се събуди, духът на великия командир се събуди.
- Къде е той? — извика императорът на близките слуги.
Но тези се страхуватпроизнесоха дума, с кимване на глава посочиха пътя, по който бе препуснал беглецът.
Императорът тръгва в преследване. С всяка минута усещаше как силите стават все повече и повече. Той изскочи от градските порти и се втурна / по-нататък, летейки миля след миля.
И изведнъж си спомни: "Боже! От двадесет години не съм сядал на седлото! От двадесет години не съм виждал конска грива пред себе си! От двадесет години не съм държал меч в ръцете си! От двадесет години не съм усещал пориви на вятъра по лицето си!"
Изведнъж той чу отдавна забравени звуци зад себе си. Тропотът на копитата и възторжените викове се приближаваха. Стотици негови генерали яздеха след него на коне, изваждайки мечовете си и викайки:
Да живее императорът!
Когато стигнаха до него, видяха, че се въргаля в прахоляка на пътя, рита ръце и крака, едва диша от неудържим смях:
- О, ти си лекар, майка ти. О, кучи сине! Спечелихте своя керван от злато!
За какво е отговорен терапевтът?
Психотерапевтът носи собствената си отговорност: за собствените си чувства, преживявания, действия, приноса си към взаимодействието със събеседника, за методите, които използва в работата с клиента, тяхната ефективност и навременност, т. за да може клиентът да разшири своето разбиране и осъзнаване на проблема и, въз основа на нова визия, да вземе решение и да направи нещо с проблема си, отговаря за подпомагането на откриването на ресурса на клиента, необходим за решаване на проблема.