Пръстен за кънки
Един прекрасен ден в нашия град се появиха ролкови кънки - чужда новост - за която все още нямахме представа.
Видях ги за първи път, когато по асфалтовия тротоар покрай портите ни шумно мина непознат реалист, който ми се стори много по-висок от реалния си ръст. На краката му видях метални ролкови кънки, здраво закрепени за ботушите с ремъци с лъскави катарами.
Всяка кънка имаше четири напомпани колела - две отпред, две отзад и тези колела се търкаляха по асфалта с необичаен звук - шумно, желязно шумолене, придобиващо цветовете на самия асфалт.
Какво божествено изобретение: да караш кънки през лятото!
Сякаш по магия ролковите кънки започнаха да се продават във всички магазини за играчки и спортни играчки, допълвайки асортимента от летни играчки: зелени марлеви мрежи за улов на пеперуди, овални ламаринени маниаци, крокет, бамбукови въдици със сини и червени плувки във формата на пура, хамаци от здрав кокосов канап и, разбира се, фойерверки.
Ролковите кънки бяха на различни цени - от скъпи никелирани до сравнително евтини, с кафяви колела от пресован картон.
Навсякъде, където имаше асфалтови тротоари, момчета и момичета се втурнаха с шум и звън, опиянени от възможността да се пързалят през лятото през града, където навсякъде се виждаха димящи котли на асфалт, придавайки на и без това задушното южно лято нещо адско в града.
Така започна ерата на ролковите кънки.
… Но се оказа, че не е само детска игра. Почти едновременно с децата го завладяха възрастни господа и дами, които превърнаха ролковите кънки в някакво вечерно, дори нощно забавление като кафене. Появи се нова, най-модерна дума„кънки за пързаляне“, според нашето разбиране, момчета и момичета, което звучеше някак дори не съвсем прилично, дори злобно.
Пръстенът беше асфалтова пързалка в специално затворено помещение, на входа на което вечер светеха хелиотропни електрически светлини и приканващите звуци на мача, в които нещо злобно сякаш излиташе към горещата улица.
Млади богати господа и дами ходеха там с ролери в ръце, други се качваха на безразсъдни коли, а ние, момчетата, смътно се досещахме, че не става дума само за ролери.
Разбира се, никога през живота си не съм бил на пързалка и не съм виждал какво се случва там. Според слуховете, там мъже и жени танцуваха валс на ролки, прилепвайки един към друг, а по-късно, по-близо до полунощ, откъсвайки „о-ра, о-ра!“ и cakewalk, а около асфалтовата площадка, зад дървени прегради с кадифен валяк, се издигаха маси, покрити с колосани покривки, край които на специални поставки блестяха мъгливи сребърни кофи с натрошен лед, от които надничаха златните гърла на шампанско Rederer.
Думата „rederer“ беше изненадващо добре свързана с думата „пързалка за пързаляне“ и предизвикваше желание да се пее шумно скитнишка песен на peresyp на мотива на oira, където рингът беше презрително и отровно превърнат в пазар за добитък.
"Вчера бях на пазар за добитък и си скъсах обувките",
Виждам глуха тъмна уличка с изглед към кръглия Гръцки площад, а на портата, под газена лампа, женска фигура с ролкови кънки в ръка. Лицето е наполовина скрито от сянката на шапката и наполовина зелено от газовата светлина. Тя прави колебливо движение и прошепва уж встрани:
- Млади човече, ако искаш, хайде да се повозим на ринга.