Психолого-педагогическа корекция на конфликти в играта
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС
EE "МОГИЛЕВСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ НА ИМЕТО НА A.A. КУЛЕШОВ"
КУРСОВА РАБОТА ПО ПСИХОЛОГИЯ
Тема: ПСИХОЛОГИЧЕСКА И ПЕДАГОГИЧЕСКА КОРЕКЦИЯ НА КОНФЛИКТИТЕ В ИГРАТА
ГЛАВА I. РАЗВИТИЕ НА ИГРАТА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
1.1 Проблеми на психологията на играта в домашната психологическа наука
1.2 Игра и умствено развитие на децата
1.3 Детски конфликти: възникване, предотвратяване и разрешаване
ГЛАВА II. КОРЕГИОННО-ПЕДАГОГИЧЕСКА РАБОТА: МЕТОДИЧЕСКИ МОДЕЛ
2.1 Начини за психологическа и педагогическа корекция на нарушенията на отношенията с връстници сред децата в предучилищна възраст в играта
2.2 Експериментална работа по предотвратяване на конфликти. Анализ на извършената работа
Предучилищната възраст е особено отговорен период в образованието, тъй като това е възрастта на първоначалното формиране на личността на детето. По това време в общуването на детето с връстниците възникват доста сложни взаимоотношения, които значително влияят върху развитието на неговата личност. Познаването на характеристиките на отношенията между децата в групата на детската градина и трудностите, които имат в този случай, може да бъде от голяма полза за възрастните при организирането на образователна работа с деца в предучилищна възраст.
В предучилищна възраст светът на детето вече е неразривно свързан с други деца. И колкото по-голямо става детето, толкова по-важни стават за него контактите с връстниците.
Очевидно комуникацията на детето с връстниците е специална област от живота му, която се различава значително от комуникацията с възрастните. Близките възрастни обикновено са внимателни и приятелски настроени към бебето, обграждат го с топлина и грижа, учат го на определениумения и способности. При връстниците нещата са различни. Децата са по-малко внимателни и приятелски настроени, обикновено не са твърде нетърпеливи да си помагат, подкрепят и разбират връстниците си. Те могат да отнемат играчка, да обидят, без да обръщат внимание на сълзите. И все пак общуването с други деца носи на дете в предучилищна възраст несравнимо удоволствие.
На способността за установяване на положителни взаимоотношения с другите и нейната роля в развитието на личността винаги се е отдавало голямо значение. В тази връзка трудностите във взаимоотношенията между хората и начините за преодоляването им са обект на специално внимание на учители и психолози, особено когато става въпрос за деца.
Изследването на комуникацията между деца в предучилищна възраст и връстници показа, че тя се характеризира с голям брой конфликти между децата (E.O. Smirnova). В същото време някои деца рядко влизат в конфликт с връстниците си, в конфликтна ситуация те са в състояние да се поддадат и да се съгласят с партньора, като правило те са въвлечени в конфликта. Други почти непрекъснато са в конфликт с връстниците си, в сблъсък с тях по всякакъв начин, често със сила, постигат целта си, сами инициират конфликта, създават конфликтни ситуации в почти всички случаи на взаимодействие с връстници. Тези деца са наречени от нас „конфликтни“, а склонността им към конфликт с връстниците им е „конфликтна“. Такива деца носят много трудности в живота на детската група в предучилищна институция и самите те изпитват много трудности.
Проблемът за конфликта и конфликтното взаимодействие е добре застъпен в педагогиката и психологията. Много местни и чуждестранни изследователи се занимават с проблема за конфликта в предучилищна възраст: L.S. Виготски, Д.Б. Елконин, Я.Л. Коломински, В.Н. Мясищев, В.С. Мухина, М.И. Лисина и други [10, 52.19, 27, 31, 25]
Въпреки това, модеренУсловията за обучение на деца в предучилищна възраст изискват разработването на методи за предотвратяване на конфликти, като се вземат предвид всички фактори, педагогически условия и характеристики на децата в предучилищна възраст.
Уместността на изследването се определя от практическото отсъствие на методи за предотвратяване на конфликти сред предучилищните деца в игрови дейности и от факта, че възникването на конфликт обикновено се разглежда като симптом на неблагоприятни взаимоотношения, а педагогическата работа е насочена към потискане на конфликти. Обикновено не се извършва предварителен анализ на причините за противоречията, водещи до конфликт при деца в предучилищна възраст, така че работата на учителите за предотвратяване на конфликти сред децата в предучилищна възраст е неефективна.
Обект на изследването е игровата дейност на децата в предучилищна възраст.
Предмет на изследването са конфликтите при деца от предучилищна възраст.
Целта на изследването: да се намерят ефективни методи за предотвратяване на конфликти сред децата в предучилищна възраст чрез теоретично и практическо изследване на конфликтите между децата в предучилищна възраст в игрови дейности.
1) да проведе теоретичен анализ на психологическа и педагогическа литература по проблема с конфликтите между предучилищните деца в игрови дейности с цел;
2) да се даде концепцията за конфликти между предучилищните деца в игрови дейности;
3) идентифициране на причините за конфликти между децата в предучилищна възраст в игрови дейности;
4) да се разработи и внедри система от класове за предотвратяване на конфликти между предучилищните деца в игрови дейности;
Хипотеза на изследването: предотвратяването на конфликти сред децата в предучилищна възраст ще бъде ефективно, ако с активното участие на учители и родители:
1) вземат предвид педагогическите и психологическите характеристики на децата в предучилищна възраст;
2) вземат предвид факторите, влияещи върху възникването на конфликти;
3) причините за конфликтите между децата в предучилищна възраст в игралната заладейности;
4) да прилагат ефективни методи и начини за предотвратяване на конфликти между предучилищните деца в игрови дейности, насочени към изграждане на екип, при разработване на класове.
ГЛАВА 1. РАЗВИТИЕ НА ИГРИ В ПРЕДУЧИЛИЩНА ДЕТАЛСТВО
1.1 Проблеми на психологията на играта в домашната психологическа наука
В дореволюционната българска психология най-значимите твърдения за играта принадлежат на К.Д. Ушински и А.И. Сикорски. К.Д. Ушински, според традицията от онова време, разглежда играта във връзка с работата на въображението, въпреки че смята погрешните възгледи за детското въображение като силно, богато и мощно.
Интересното е, че К.Д. Ушински в средата на миналия век отбеляза тази особеност на детската игра, която по-късно стана основа за използването на играта като проективна техника. Оценявайки високо значението на играта за развитието, той отбелязва, че "в играта детето живее и следите от този живот остават по-дълбоки в него от следите на реалния живот, в който той все още не може да влезе поради сложността на неговите явления и интереси. В реалния живот детето не е нищо повече от дете - същество, което все още няма никаква независимост, сляпо и небрежно увлечено от хода на живота; в играта детето, вече зряло личен човек, опитва силите си и самостоятелно управлява собствените си творения."
Няма да намерим К.Д. Собствената теория на играта на Ушински, той само посочи голямото й значение за развитието и възпитанието на детето.
ИИ Сикорски разглежда играта главно от страна на умственото развитие.
Ако К.Д. Ушински подчерта значението на играта за цялостното развитие на душата - както бихме казали днес, за развитието на личността и нейната морална страна - тогава А.И. Сикорски отбеляза ролята на играта в умственото развитие и умственото образование.
Появата на произведенията на К.Гроос оказва влияние и върху българските психолози.
Друг представител на българската педагогическа психология е Н.Д. Виноградов (1916), приемайки теорията на Groos като цяло и я оценява много високо, прави няколко допълнения към нея, свързани с детските игри.
Всички съветски психолози, които по един или друг начин се занимават с проблемите на психологията на играта (М. Я. Басов, П. П. Блонски, Л. С. Виготски, С. Л. Рубинштейн, Д. Н. Узнадзе), работят почти едновременно. Всички те бяха предимно психолози, които разработваха общи проблеми на психологията, а детската психология, психологията на детската игра, бяха за повечето от тях частни въпроси, към които бяха свързани техните общи понятия.
За първи път в съветската психология М.Я. бас.
Служителите М.Я. Басова - Е.О. Zeiliger и M.A. Левина проведе структурен анализ на игровата дейност на децата в предучилищна възраст. Този анализ показа, че през предучилищния период на развитие има значителни промени както в естеството на стимулацията на игровите процеси, така и в естеството на организацията или структурните форми на игровия процес [10, с. 56].