Разплащания с длъжници и кредитори

1. Същността на споразуменията с длъжници и кредитори

2. Анализ на вземанията и задълженията (съгласно формуляр № 5)

Една съвременна система за счетоводство и управленско счетоводство трябва да включва и набор от методи за анализ и оценка на вземанията и задълженията. С тяхна помощ те намират оптималното съотношение между задълженията на длъжници и кредитори, постигат по-висока ефективност при използването на средствата.

Съмнителните вземания и просрочените задължения показват нарушения на финансовата и платежна дисциплина от доставчици и клиенти, което налага незабавни действия за отстраняване на негативните последици. Навременното приемане на тези мерки е възможно само ако предприятието прилага систематичен контрол.

Развитието на пазарните отношения повишава отговорността и независимостта на предприятията при разработването и приемането на управленски решения за осигуряване на ефективността на разплащанията с длъжници и кредитори.

Увеличаването или намаляването на вземанията и задълженията води до промяна във финансовото състояние на предприятието.

Така например значителното превишение на вземанията над задълженията може да доведе до така наречения технически фалит. Това се дължи на значителното отклоняване на средствата на предприятието от обращение и невъзможността да се изплатят навреме задълженията към кредиторите.

Управлението на вземания се отличава с формулирането и прилагането на политики за ценообразуване и търговски кредити, насочени към ускоряване на събирането на дългове и намаляване на риска от неплащане. Въз основа на това е необходимо да се наблюдава и анализира състоянието на населените места.

За анализа се използват счетоводни данни.счетоводство и отчитане, следователно важна роля играе правилната организация на отчитането на сетълмент операциите в предприятието, което изисква своевременно и пълно отразяване на стопанските операции за сетълменти в първични документи и счетоводни регистри.

1. Същността на споразуменията с длъжници и кредитори

Длъжник, длъжник (от латинската дума debitum - дълг, задължение) е една от страните по гражданскоправно задължение на имуществено отношение между две или повече лица.

Вземания е сумата на дълга, дължим на предприятието от други юридически или физически лица.

Според характера на образованието вземанията се делят на нормални и неоснователни.

Нормалният дълг на предприятието включва този, който се дължи на напредъка на производствената програма на предприятието, както и текущите форми на плащане (дълг по искове, дълг към отговорни лица, за изпратени стоки, крайният срок за плащане за които не е настъпил).

Неоправдани вземания се считат за вземания, възникнали в резултат на нарушение на сетълмент и финансова дисциплина, съществуващи недостатъци в счетоводството, отслабване на контрола върху освобождаването на материални активи, възникване на липси и кражби (стоки, изпратени, но неплатени навреме, дългове за липси и кражби и др.).

Вземанията са важен компонент на оборотния капитал. Когато една компания продава стоки на друга компания, това изобщо не означава, че цената на продадените стоки ще бъде изплатена веднага.

В страните с развита пазарна икономика вземанията се записват в баланса по нетна реализируема стойност, т.е. въз основа на размера на паричните средства, който се очаква да бъдеполучени при погасяване на този дълг. Нетната реализируема стойност означава, че несъбираемите разписки и различни отстъпки се вземат предвид при регистриране на вземания.

Несъбираемите постъпления по вземанията са загуби или разходи поради факта, че част от вземанията не са платени от купувачите. Към момента на продажбата на продуктите фирмата не разполага с информация коя част от фактурите няма да бъдат платени. Следователно при оценката на вземанията се начислява определена отстъпка за тези приходи.[1]

Паричните средства и ценните книжа - най-ликвидната част от текущите активи - също са компонент на оборотния капитал.

Паричните средства включват пари в каса, по разплащателни и депозитни сметки.

Винаги има предимства, свързани с изграждането на голям паричен резерв - те намаляват риска от изчерпване на пари и правят възможно изпълнението на изискването за плащане на тарифата преди законовия краен срок.[2]

Текущите пасиви включват краткосрочни задължения, предимно банкови заеми и непогасени сметки на други предприятия. В условията на пазарна икономика търговските банки са основният източник на кредити. По правило банките изискват документално потвърждение за обезпечението на исканите заеми с инвентара на кредитополучателя. Алтернатива е предприятието да продаде част от своите вземания на финансова институция, за да може да събере дълга. Следователно някои предприятия могат да решат проблемите си с краткосрочното финансиране чрез залог на текущите си активи, други - чрез частичнопродажби.

Увеличаването на вземанията води до допълнителни разходи за предприятието за:

- увеличаване на обема на работа с длъжници (комуникация, командировки и др.);

- увеличаване на периода на обръщаемост на вземанията (увеличаване на периода на събираемост);

-нарастване на загубите от несъбираеми вземания.

Оборотният капитал включва вземания, чийто падеж не надвишава една година.

В най-общ вид структурата на оборотните средства и техните източници е показана в счетоводния баланс.[3]

В процеса на извършване на дейността на предприятието става необходимо да се отчитат взаимни разплащания с длъжници и кредитори. Възникването на вземания в системата на безналичните плащания е обективен процес на стопанската дейност на предприятието.

Основните задачи на отчитането на разплащанията с длъжници и кредитори включват:

− точно, пълно и своевременно осчетоводяване на паричния поток и паричните потоци операции;

− контрол за спазване на касовата и платежно-разчетната дисциплина;

− определяне на структурата на задълженията и вземанията по падеж, по вид дълг, по степен на оправданост на дълга;

− определяне на състава и структурата на просрочените вземания и задължения, техния дял в общия обем на вземанията и задълженията;

− идентифициране на структурата на данните за доставчици по неплатени сетълмент документи, доставчици по просрочени сметки, доставчици по получен търговски заем, установяване на тяхната целесъобразност и законосъобразност.[4]

2. Анализ на вземанията и задълженията (съгласно формуляр № 5)

Състояние на вземанията и задължениятадълг, техният размер и качество оказват силно влияние върху финансовото състояние на предприятието.

Вземанията и задълженията се отразяват в баланса на предприятието. Размерът на вземанията с разбивка по видове се отразява в раздел II на актива на баланса.

Ред 230 отразява вземанията, плащанията по които се очакват повече от 12 месеца след датата на отчета.

Ред 240 отразява вземанията, плащанията по които се очакват в рамките на 12 месеца след датата на отчета. (Примерна форма за отразяване на вземанията е Таблица 1).

Размерът на задълженията на предприятието по видове е отразен в раздел V на пасива на баланса на страница 620. (Пример за съставяне - Таблица 2).[5]

Таблица 1. Отразяване на вземанията на Orion plus LLC съгласно формуляр № 1