Развъждане на ловни кучета - оцеляване на диви животни и екстремни ситуации Оцеляване на диви животни
Основното поголовие от ловни кучета е предимно за лична употреба от любители развъдчици на кучета и ловци. Само незначителна част от чистокръвните кучета се отглеждат в държавни развъдници.
Малцина от развъдчиците и ловците отглеждат по 2-3 кучета, повечето - по едно. Ето защо работата по развъждането на ловни кучета и подобряването на техните породи се извършва съвместно в независими клубове, както и в секции на развъдчици на кучета към ловни дружества.
Основният документ, регламентиращ тази дейност е "Правилник за развъдна работа с породи ловни кучета", разработен от Общобългарския съвет по ловно куче през 1990 г.
"Наредба" премахна монопола на ловните дружества върху подбора на двойки за разплод и изваждането на родословия за кученцата. Сега собственикът на ловно куче сам решава въпроса за неговото разплодно използване, а надеждността на произхода е основата за издаване на документи за родени кученца.
Секциите на развъдчиците на кучета в ловните дружества и независимите клубове избират двойки производители, координират го със собствениците на кучета и изготвят план за чифтосване.
Двойките се избират, като се вземе предвид липсата на общи недостатъци. Производителите не могат да бъдат близки роднини, освен ако не го правят съзнателно. Има по-високи изисквания към племенните кучета, отколкото към женските, като за чифтосване се избират преди всичко подобрители на породата.
Поради инертността на ръководството на ловните дружества по въпроса за развъждането на ловни кучета, много развъдчици на кучета започнаха да напускат секциите си и да създават свои собствени общества и клубове на любителите на различни породи. Бързото им разрастване от началото на 90-те години е съпроводено с липса на координация и отчетност в работата,непрофесионално ръководство.
Във връзка с тази ситуация през 1992 г. с указ на България е създадена Българска киноложка федерация (РКФ) със задачата да обедини всички киноложки в страната, да създаде централизиран отчет на добитъка, да осигури правилното водене на родословия, да организира киноложки изложби и състезания, както и да поддържа връзки с чуждестранни киноложки организации.
RKF съчетава три направления на развъждането на кучета: служебно, ловно и спортно-любителско.
В момента развъждането на ловни кучета е под юрисдикцията на Българското ловно куче (РЛОС), което е част от РФК, както и на самоиздръжката на киноложката служба на Росохотриболовсоюз. Последният поддържа регистър на ловните кучета по породи на федерално ниво, участва в обучението и лицензирането на експерти кинолози, както и в разработването на документи за развъждане на ловни кучета.
RFOS се превърна в своеобразен притегателен център за различни преди това разпокъсани клубове, които се интересуват от координирана работа по отглеждане на отделни ловни породи.
На около 4 седмична възраст родените кученца се преглеждат от социален специалист или щатен кинолог. След това се съставя акт за проверка на котилото, в който се посочват следните данни: датата на раждане на кученцата, техният полов състав и брой, наличието или липсата на дефекти, ако има такива, специални признаци. Освен това за тези кученца в клуба или секцията за развъждане на кучета се издава сертификат за произход. Ако в котилото има поне един метис, тогава всичките му кученца остават без родословия. За кученца със съществуващ дефект се издава удостоверение с бележка "родословен брак" и указание в скоби какъв.
Секциите или клубовете, занимаващи се с развъждане на породи ловни кучета, започват обща карта на котилото вдва екземпляра, където е отбелязан произходът на котилото и е посочено разпределението на кученцата. Едната карта се съхранява в секцията или клуба, а втората - в киноложката служба на РФОС, където се съставя и поддържа Общобългарската родословна книга на ловните кучета.
Общите карти на котилото помагат да се проследи автентичността на произхода на ловното куче и да се възстанови родословието му в случай на загуба на оригинала.