Рецензии за What’s Next, Little Man
Ханс Фалада
Романът "Какво следва, малък човече?" - най-добрата творба на Ханс Фалада (1893 - 1947), - без съмнение е издържала изпитанието на времето. Написан през 1932 г., той веднага печели широко признание: преведен е на много езици и е филмиран два пъти. Сега, както и преди, той продължава да вълнува читателя и да предизвиква чувство на съжаление и състрадание към своите герои - обикновени, незабележителни хора, изгубени в катакомбите на капиталистическата цивилизация.
Рецензия за най-добра книга
Винаги съм смятал, че Фалада пише в жанра на "критическия реализъм", страхувах се и треперех предварително.
Мислех, че е нещо мрачно, скучно, смесица от американска депресивна проза и училищно писане.
Колко изненадан бях, когато, след като прочетох буквално жадно цялата книга, открих нещо много мило, много благоговейно и много човечно.
Двама, млад мъж и момиче, очакват дете. Той, като честен човек, й предлага брак. Какво може да бъде по-скучно? Какво по-интересно!
Оказва се, че те изобщо не са нужни на никого. Нито родители, нито работодатели, нито държава.
Техният свят е свят, подобен на българските 90-те. Бандитизъм, гуляй, разврат, безработица и прочее.
Но (спойлер!) те не губят любовта и устояват на всички обстоятелства.
Получава се смесица от Драйзер и съвременна българска проза. Езикът е много вълнуващ!
Винаги съм смятал, че Фалада пише в жанра на "критическия реализъм", страхувах се и треперех предварително.
Мислех, че е нещо мрачно, скучно, смесица от американска депресивна проза и училищно писане.
Колко изненадан бях, когато след като буквално ненаситно прочетох цялата книга, открих нещо много добро, многотрепетно и много човешко.
Двама, млад мъж и момиче, очакват бебе. Той, като честен човек, й предлага брак. Какво може да бъде по-скучно? Какво по-интересно!
Оказва се, че те изобщо не са нужни на никого. Нито родители, нито работодатели, нито държава.
Техният свят е свят, подобен на българските 90-те. Бандитизъм, гуляй, разврат, безработица и прочее.
Но (спойлер!) те не губят любовта и устояват на всички обстоятелства.
Има много живи, разпознаваеми герои, хумор, натурализъм (доста... Разширете
Твърди корици, прахово яке, 360 страници Тираж: 100 000 бр. Формат: 84x108/32 (130x200mm)
Германия, 1930-1932 г. Счетоводителят Йоханес Пинеберг и неговата приятелка, продавачката Ема „Агнето“ Мьоршел, разбират, че тя е бременна във втория месец. След мимолетен брак те се преместват в малък апартамент в град Дючер, Северна Германия. Там Йоханес си намира работа, но заради интригите на момиче, с което някога е имал връзка, Пинеберг е уволнен и той остава безработен. Започва Голямата депресия.
Спасението идва от неговата нелюбима майка Миа, светска дама от Берлин, чийто приятел Яхман намира на Пинеберг работа като продавач в магазин за мъжки дрехи. Двойката се мести в Берлин. Първо живеят с майката на Пинеберг, след което незаконно наемат две стаи в Моабит от дърводелеца Путбрейз. В магазина Pinneberg е под натиск, тъй като новият собственик, Herr Spannfuss, изисква нова квота за продажби от търговците, което води до измама и конкурентна конфронтация между търговците. Приятел и колега на Пинеберг не може да му помогне, тъй като самият той е обвинен в непочтено поведение (продава пощенски картички с голото си тяло).
» Fallada war einer, der nichts zu verschweigenhatte [. ]. « Списание Bücher, февруари 2017 г
Споделете вашето мнение за тази книга, напишете отзив!
Читателски отзиви
Каквото и да правиш, няма да стане по-добре. Борис Виан пише по-ясно за преминатата точка на бифуркация от другите в „Пяната на дните“: ако искате, загрейте пушките си с тялото си, ако искате, изтръгнете сърцето на признат писател със специално устройство, ако искате, легнете и чакайте смъртта, заобиколени от цветя, като Офелия на Милес. Смъртта така или иначе ще дойде, апартаментът ще се свие, а цветята ще изсъхнат. Идеята за "дори легни и умри" противоречи на природата, в която, както знаете, всичко е борба за оцеляване. Но тя е много съзвучна с литературата и няма значение дали говорим за френския маниерист Виан или немския сатиричен реалист Фалад.
Винаги и навсякъде една самота
Не чакайте писма, новини или срещи.Защото процесът на деградация, веднъж започнал, е неудържим.
Дълга разходка. Септември. Основна задача. Книга от издателската поредица "Чуждестранният роман на ХХ век".
Екип "Кокарди и бельо"
Каквото и да правиш, няма да стане по-добре. Борис Виан пише по-ясно за преминатата точка на бифуркация от другите в „Пяната на дните“: ако искате, загрейте пушките си с тялото си, ако искате, изтръгнете сърцето на признат писател със специално устройство, ако искате, легнете и чакайте смъртта, заобиколени от цветя, като Офелия на Милес. Смъртта така или иначе ще дойде, апартаментът ще се свие, а цветята ще изсъхнат. Идеята за "дори легни и умри" противоречи на природата, в която, както знаете, всичко е борба за оцеляване. Но тя е много съзвучна с литературата и няма значение дали говорим за френския маниерист Виан или немския сатиричен реалист Фалад.
И нека самият Фалада да завърши романа „Каквокакво следва, малко човече?" с нотка оптимизъм, щедро подправен с любов към хората (каквото и да се криеше зад този очукан… Разшири
Като част от игрите "Lampomob 2018" и "Collect them all"
ДП 2018 ОКГ "Знак на четиримата"
Тогава това е просто живот. Романът започва с факта, че млад мъж, Йоханес, води приятелката си Ема на скъп лекар, за да може да предпише контрацептив, не знам какви средства са били известни там през 30-те години. Но се оказа, че вече е твърде късно. Момичето е бременно. И като честен човек, нашият герой решава да се ожени. Обичайната история. Много от нас, сравнявайки датата на раждане и датата на сватбата на нашите родители, откриват, че именно тяхното раждане е послужило като катализатор за значимото събитие на законния съюз на две любящи сърца, което по някаква причина се нарича брак. Веднага възникват много въпроси от чисто практически ежедневен характер, които нямат много общо с възвишените чувства на влюбените. Прекрасно си представям, че ако такава изненада се случи в живота ми, бъдещият ми баща и аз щяхме да бъдем същите ... Разширяване