Речта е огледало на личността (Етичен аспект в речта на съвременната младеж), Времето на Изтока
Един от неотложните проблеми на лингвистичната наука на съвременния етап е състоянието на българския език в новите независими републики. Много научни трудове са посветени на изследването на функционирането на българския език в условията на взаимодействие с различна езикова картина, обучението по български език и културата на българската реч.
Българският език като система е много разнообразен и многостранен, неговото богатство, изразителност, както и други значими качества на речта определят многостранността на неговото изследване. Особено място във функционирането на езика като система заема културата на речта. Както знаете културата на речта включва три аспекта: нормативен, комуникативен и етичен. Нормативният аспект е основният, той определя такова важно качество на речта като правилността. Но според Л. И. Скворцов правилността е основният, но само първи етап в овладяването на българския книжовен език. Ученият говори за два етапа на овладяване на литературния език и два начина за неговото овладяване: първият етап е правилността на речта, вторият е действителната култура на речта [1, 95–96].
Разбира се, без коректност е невъзможно да се говори като цяло за културата на речта. Спазването на правилата и нормите на всички нива на езиковата система е необходимо условие за преминаване към друго, по-високо ниво на овладяване на книжовния език, характеризиращо се с такива качества като точност, яснота, достъпност, уместност и др. Според Л. И. Скворцов „вторият, най-висок етап в овладяването на книжовния език е културата на речта в собствения смисъл на думата. За култура на речта може да се говори по отношение на овладяването на книжовната реч, по отношение на правилността (т.е. овладяването на литературните норми)” [1, 95–96]. другиС други думи, културата на речта е речево умение, което включва подбора на езикови инструменти, които са най-подходящи за ефективна комуникация, като важна роля тук, наред с коректността, играят комуникативните и етичните аспекти.
И класическите писатели, и лингвистите, основателите на различни концепции за ораторско изкуство, реторика и красноречие, говориха много за факта, че културата на речта не е само нейната коректност. И така, С. И. Ожегов пише: „Какво е висока култура на речта? Високата култура на речта е способността за правилно, точно и изразително предаване на мислите с помощта на езика. Правилната реч е тази, в която се спазват нормите на съвременния книжовен език ... Но високата култура на речта се състои не само в спазването на нормите на езика. Тя се състои и в способността да се намират не само точните средства за изразяване на мислите, но и най-разбираемите (т.е. най-изразителните) и най-подходящите (т.е. най-подходящите за даден случай и следователно стилистично оправдани)” [2, 285–291].
Владеенето на литературния език, не само на ниво коректност, но и на ниво култура на речта, е важно за носителя на всеки език, особено в научната и професионалната област. Културата на речта е неразделна част от личностните характеристики, а за хората, чиято дейност е пряко свързана с речевата комуникация, тя е и важно условие за професионалното им израстване. Недостатъчната речева култура значително намалява рейтинга на деловия човек и неговите речеви грешки често стават цел за подигравки (това е особено изпълнено с обществени, обществени и политически фигури, както и телевизионни говорители, чиято реч винаги е била възприемана като примерна).
Преходът от административно-командната система къмдемократичните принципи на държавността се превърна в забележителен етап в живота на нашето общество. Придобиването на действителни права и свободи, в частност свободата на словото, закрепени на законодателно ниво, се превърна в голямо постижение за хората, които някога бяха затворени зад желязната завеса. И така, ако в съветските времена хората не само живееха, но и изразяваха мислите си по схема, предварително определена от властите (например във всяка научна работа беше задължително изискване да се цитират класиците на марксизма-ленинизма), то с настъпването на демокрацията пред хората се разкриха широки творчески възможности и по-специално в избора на езикови форми за изразяване на мислите им, формулирането им както в писмени, така и в устни текстове.
Процесът на формиране на нова държавност обаче е съпроводен не само от положителни, но и от отрицателни тенденции. И това е особено очевидно на речево ниво. Художествените произведения, медийните материали, речта на водещите и участниците в телевизионни програми бяха пълни с думи и изрази, които преди (и дори сега) се смятаха за неприлични, а понякога дори свързани с нецензурна лексика. Еуфорията от свободата, от безнаказаността изигра жестока шега с нашето общество: буквално само за 5-10 години речта и общата култура на населението значително намаляха, моралните и етични норми бяха игнорирани, което съответно доведе до деградация на обществото.
Както знаете, съвременният български книжовен език има набор от норми на всички нива на езиковата система, разработени с цел по-ефективно общуване и носителите на българския език трябва да се стремят да се съобразяват с тези норми, като по този начин допринасят за запазването на самата езикова система, която по-специално служи като средство за предаване на информация от поколение на поколение. ОТНОСНОЗа богатството и изразителността на българския език са говорили и писали много класици на българската и чуждестранната литература, видни общественици и с право можем да се гордеем, че българският език е наш роден.
Нуждата от общуване е отличителна черта на индивида и тъй като основното средство за общуване, както знаете, е езикът, нашата задача е да го запазим, да го запазим като основен инструмент на културата, приемствеността на поколенията.
Съвременната езикова картина принуди лингвистите да обърнат внимание на нивото на речевата култура на съвременната младеж. Мнозина се питат дали е необходимо да се вземат бързи мерки за запазване и развитие на българския книжовен език или негативните явления в съвременния български език са преходни? Според нас не трябва да се чака, докато всичко се оправи, бездействието само ще изостри негативните процеси и тенденции; наложително е да се вземат мерки за възстановяване, обновяване и подобряване на речевата култура на всички говорещи български език. Да, в началото на 90-те години разхвърляхме камъни, време е да ги съберем. Освен това е невъзможно да се отхвърли и изостави всичко, което се отнася до съветския период - всяка епоха има свои собствени положителни аспекти, които могат да бъдат ценни за бъдещите поколения (по-специално, значително внимание беше обърнато на моралното възпитание на младите хора в съветско време).
Наблюдавайки съвременните младежи в различни речеви ситуации, трябва да се каже, че когато общуват помежду си, както момчетата, така и момичетата, както студентите, така и учениците, често използват нецензурни думи и изрази в речта си. И целта на използването на такива езикови средства не е да се обиди или унижи събеседника, а в повечето случаи те се използват само като куп думи.В същото време студенти, хора, които са достатъчно възрастни, за да разберат какво е добро и какво е лошо, стоящи между часовете близо до университета, без да обръщат внимание на хората около тях и хората, които минават, често собствените си учители, без да мислят дали не обиждат слуха на някого, общуват без смущение в израза. Какво е това? Пренебрежение към другите? неразбиране на истинското значение на псувните? предизвикателно поведение? Най-вероятно нито едното, нито другото, нито третото. Очевидно, разреждайки речта си с нецензурен език, младите хора смятат, че му придават образност и изразителност. Или може би искат да изглеждат „готини“, независими в лицето на своите другари, да си придадат значимост в очите на приятели и съученици.
Връщайки се две-три десетилетия назад и сравнявайки речта на младите хора тогава и сега, можем с увереност да кажем, че речта на представителите на днешното младо поколение е в по-голямата си част деградивна. Това, което преди беше табу, днес можете да чуете свободно както на улицата, така и в стените на учебните заведения. В речта на младите хора, които общуват помежду си, и още повече, ако те са само млади мъже, със сигурност ще чуете не една или две, а с редовно постоянство думи от набор от нецензурна лексика.
Разбира се, за родителите е доста трудно да определят дали детето им псува, това се случва предимно извън дома и семейството. А свидетелите са непознати, случайно озовали се наблизо. И това, което е особено учудващо и още по-обезсърчаващо и тревожно е, че когато говорят нецензурни думи, младите хора изобщо не се стесняват, не се опитват да понижават гласа си, за тях това е напълно обичайно явление в живота им. И ви кара да се замислите: какво ще се случи след това? В края на краищата, ако не се направи нищо, ситуацията ще стане самода се влоши.
Невъзможно е да премълчаваме този проблем, да се преструваме, че нищо особено не се случва. Случва се. Съвременните младежи са хора, които в близко бъдеще ще управляват държавата, ще решават важни въпроси във всички сфери на живота. И за това какво ще бъде, това светло бъдеще, трябва да се тревожите сега.
Всеки народ има езика, който заслужава и който му е необходим, за да задоволи нуждите си в различни сфери на живота. И колкото по-богата е националната култура, толкова по-високо е нивото на развитие на обществото, толкова повече уважение има към един от основните компоненти на своята нация - езика.
Казват, че очите са прозорец към душата. Но тогава речта е огледало на личността. По начина, по който човек говори, какви думи и изрази използва в речта си, можете да говорите за него като личност, да си съставите мнение за него, да определите какво е нивото на неговия интелект, образование, кръг от контакти и интереси. И следователно, ако човек се интересува от подобряване на своя рейтинг, имидж, професионално израстване, уважение към другите, той трябва да подобри културата на речта си, да подобри уменията си за литературен език, като цяло да се стреми да се усъвършенства като личност.
[1]. Скворцов Л. И. Теоретични основи на културата на речта. – М.: Наука, 1980.
[2]. Ожегов С. И. Лексикология. Лексикография. Култура на речта. - М., 1974.