Реферат Етика на взаимоотношенията в медицинския екип - Банка с резюмета, есета, доклади,
Етика на взаимоотношенията в медицинския екип
Извлечение от кодекса на медицинската етика
Връзката лекар-медицинска сестра
Етика на взаимоотношенията в медицинския екип.
В хода на работата си лекарят постоянно контактува с колеги - със своите старши и младши другари, специалисти от други профили, лекари от параклиничните служби (рентгенолози, ендоскописти, клинични лаборанти, имунолози), както и с фармацевти, средни и младши медицински работници. В тази връзка в медицинската професия специална роля придобива създаването на правилни взаимоотношения между медицинските работници, приемствеността и съгласуваността в работата на всички звена на медицинската служба, от които зависи навременността и качеството на медицинската помощ.
Ето защо още в писанията на Хипократ се препоръчва в трудни случаи да се поканят други лекари за консултация. “Българската лекарска клетва” и “Лекарската клетва”, приети като “федерален закон”, призовават лекарите да търсят съвет от колеги и никога сами да не отказват безкористна помощ. В „Етичния кодекс на българския лекар” се посочва, че „в отношенията с колегите лекарят трябва да бъде честен, справедлив, добронамерен, порядъчен...” В „Международния кодекс на медицинската етика” допълнително се отбелязва, че „лекарят... трябва да се бори с онези негови колеги, които показват некомпетентност или са забелязани в измама”.
По този начин правилната връзка на лекарите помежду им в хода на тяхната дейност се постига при две основни условия:
1) уважително отношение към колегата, избягване на тормоза на лекаря в присъствието на пациента, тъй като такива нарушения подкопават вяратапациента в неговия лекар и следователно да навреди на пациента;
2) обръщение на лекаря към негов колега за съвет във всички случаи, които са трудни за диагностициране и лечение.
В самата медицинска професия е заложен принципът на колективизма, необходимостта от най-тясно сътрудничество в интерес на пациента. Важно е да се съобразите с мнението на всеки лекар, независимо от неговия опит и възраст. Всички членове на медицинския екип трябва да бъдат жизнено заинтересовани от необходимостта от нормални взаимоотношения. Освен това, за да завършат успешно тежката си работа, лекарите трябва да се подкрепят морално, да се предпазват взаимно от тревоги и душевни тревоги. Междувременно в практическата работа все още често се срещат случаи, когато лекарите говорят нелюбезно за своите колеги в присъствието на пациенти.
Един от вариантите за неправилно отношение към колегите е разпространението на клеветнически слухове за тях, например техните „лекарски грешки“, неправилно лечение. Понякога подобни клевети се оправдават с борбата на различни клинични школи и имат за цел да дискредитират не толкова конкретен лекар, колкото един или друг медицински екип.
Успешната дейност на медицинския екип също до голяма степен зависи от добре координираната работа на лекарите със средния и младши медицински персонал. Сестрите и медицинските сестри са постоянно до леглото на пациента и могат да забележат такива прояви на болестта, които лекарят не е наблюдавал. Огромен брой пациенти бяха спасени само поради факта, че медицинските сестри забелязаха влошаването на състоянието на пациента навреме, което направи възможно предоставянето на спешна помощ своевременно. Ето защо лекарят трябва да създаде и укрепи бизнеса и уважението към своите помощници и никога да не се отнася към тях от позицията на собственото си превъзходство.
Безценна услуга оказват медицинските сестри и медицинските сестри в грижите за болните и кърменето на болните. Липсата на подходяща грижа често обезсмисля всички усилия на лекарите, включително резултатите от отлично извършените хирургични интервенции.
Във всички трудни случаи лекарят е длъжен да потърси съвет от по-опитен колега. Търсенето на помощ от друг лекар не означава слаба професионална подготовка на самия лекар, а напротив, сериозен и внимателен подход към изпълнението на медицинските му задължения, отговорността на лекаря към пациентите. Ако лекарят не потърси съвет от по-опитния си колега в трудни за диагностициране и лечение случаи е сериозно деонтологично нарушение. Такова нарушение може да бъде сериозно, понякога фатално за пациента.
Извлечение от Кодекса на медицинската етика
РАЗДЕЛ IV.Взаимоотношения с колеги
ЧЛЕН 28. В отношенията с колегите от лекаря се изисква коректност, коректност, добронамереност, почтеност, уважение към знанията и опита на колегите, готовност да им предаде безкористно своя опит и знания.
ЧЛЕН 31. За защита на честта и достойнството лекарят може да сезира Комисията по медицинска етика и правоприлагащите органи.
ЧЛЕН 33.Лекарят трябва постоянно да поддържа благодарност и уважение към своите учители и колеги, които са го научили на изкуството на медицината.
ЧЛ. 34.Лекарят е длъжен да прави всичко по силите си за създаване на благоприятен морален и психологически климат в трудовия колектив, да участва активно в работата на лекарската асоциация, да защитава честта и достойнството на своите колеги и да предотвратява медицинската практика на нечестни и некомпетентни колеги, непрофесионалисти, които причиняват вреди.здравето на пациентите.
ЧЛЕН 35.Лекарят е длъжен да се отнася с уважение към средния и младши медицински персонал, както и да допринася за усъвършенстване на професионалните му знания и умения.
Връзка лекар-медицинска сестра
Психиатричната практика зависи до голяма степен от доброто разбирателство между медицинските сестри и лекарите. Когато няма взаимно разбирателство или то е застрашено, качеството на медицинската помощ се влошава. В исторически план отношенията между лекари и медицински сестри са придобили статут на специални отношения. Това е особено вярно в рамките на стационарните условия и при грижите за хора с тежки психични разстройства, където лекарят и медицинската сестра стават доминиращата двойка, оказвайки влияние върху други мултидисциплинарни взаимодействия и особено върху естеството на комуникацията с пациентите.
Днес съвременната психиатрия присъства в много заведения в допълнение към спешните стационарни отделения, като обществени центрове за психично здраве, домове за пациенти и множество отделения в институции и интернати, които се грижат за хора с психични разстройства. Тези разнообразни типове човешка среда оказват влияние върху естеството на взаимоотношенията просто защото оформят различни стилове на работни договорености и определят различни роли за участниците.
Промените на работното място се отразяват в професионални и институционални (организационни) норми (напр. медико-правни задължения и работни смени), които определят характера на взаимодействието чрез определяне на очаквания и изисквания.
Естеството на сестринските грижи и обучението на лекарите претърпява много промени, а именно границите между лекарите като диагностици и предписващи лекари и медицинските сестри катоизпълнителите на поръчки и раздавачите на лекарства стават по-малко ясни и по-проницаеми.
Връзката между лекар и медицинска сестра е частично повлияна от това какво мислят пациентите за тях. Радклиф (2000) твърди, че властта във взаимоотношенията се медиира от пациента: „Когато се съмнявате, попитайте пациента кой контролира. Хората може да обичат своите ангели, но изпитват благоговение пред своите лекари.“ Това отразява традиционното, популярно виждане за ролята на лекарите и медицинските сестри. Въпреки това очакванията на пациентите за това какво правят и какво не правят медицинските сестри и лекари се променят бързо. Нарастващата публичност относно медицинските и медицинските грешки и използването на Интернет премахнаха част от магическата аура и блясъка на тези професии (Stein et al, 1990).
Независимо от това, лекарят в психиатрията все още запазва значителна власт и отговорност, които влияят на взаимозависимостта: например, той е този, който решава, формално или неофициално, кой пациент да хоспитализира и кой да изпише. Лекарите имат специфични отговорности съгласно раздел 12 от Закона за психичното здраве от 1983 г., които не могат да се споделят с други професионални групи.
Традиционно лекарите се разглеждат като хранилище на клинични знания и като отговорни за поддържането на най-новите постижения в науката, за предаването на това знание не само на собствените си ученици, но и на медицинските сестри, работещи в техния екип. От гледна точка на обществото, университетското образование, за разлика от болничния опит, се разглежда като показател, че лекарите са „образовани, докато медицинските сестри са само професионално обучени“ (Warelow, 1996). Следователно подразбиращото се знание еизточник на различия във властта, които укрепват връзката лекар-медицинска сестра. Част от разликата е намалена чрез разширяването на университетското обучение за медицински сестри, както е предвидено в проекта от 2000 г. на Централния съвет на Обединеното кралство за медицински сестри, акушерки и здравни посещения, 1986 г. Въпреки това, някои критици отбелязват пропастта между теорията и практиката и липсата на обучение по време на обучението, тъй като не съответства на истинската природа на нуждата от грижи (Министерство по здравеопазване, 1997 г.). Съвместното обучение (с лекари и други професионални групи) започва да се провежда в области като прилагане на закона за психичното здраве, прилагането на националните скали за оценка на здравето (HoNOS) и етични въпроси.
1. Саперов В. Н. - "Медицинска етика от Хипократ до наши дни", - Чебоксари, 2001 г.
2. Петровски Б.В. - "Деонтология в медицината" - М.: Медицина, 1988