Регионална икономика
Министерство на образованието и науката на България
Федерална агенция за образование
Български ДЪРЖАВЕН СОЦИАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ
Клон в Азов
Студенти от 5-ти курс
Мишина Кристина Евгениевна
Записна книга №23693
Регионален
икономика и управление»
Въпрос 1.Регионалната икономика като част от икономиката на страната
1.1.Мястото на регионалната икономика във възпроизводствения процес на страната
1.2.Териториалното разделение на труда като основа на регионалния възпроизводствен процес
1.3.Показатели, характеризиращи междурегионалните връзки на страната
1.4.Особености на икономиката на отделните райони на България
2.1.Програмиране на регионалното развитие
2.2 Опитът на развитите страни в областта на програмирането на регионалното развитие
Въпрос 1. Регионалната икономика като част от икономиката на страната
При изучаването на региона като част от единния национален икономически комплекс на страната възникват проблемите за определяне на мястото му в системата на разделение на труда в териториален контекст, изучаване на възпроизводствените цикли и определяне на тази основа на териториалните връзки и пропорции в националната икономика на страната.
1.1.Мястото на регионалната икономика във възпроизводствения процес на страната
Структурата на регионалния блок "икономика" зависи от организацията на националната икономическа система[1] .
В административно-плановата икономическа система на СССР отделен регион (административно-териториална единица) беше част от националното стопанство (единен народностопански комплекс) и в много по-малка степен -икономическа подсистема (регионален стопански комплекс). Вътрешните материални и финансови връзки на региона бяха значително по-слаби от външните връзки, регулирани от националното планиране (включително планиране на производството, логистиката и маркетинга, финансите, разпределението на трудовите ресурси и др.). Основните параметри на икономиката на региона се определят от държавния план и политиката на общосъюзните отдели, а не от местните нужди. В повечето региони, поради икономическата незаинтересованост на предприятията от освобождаване на работници, се поддържаше почти пълна заетост, а миграцията от регионите с излишък на работна ръка беше предимно сезонна. От една страна, паричните доходи на предприятията и населението бяха строго регулирани от центъра (преразпределението на финансовите ресурси и нормирането на заплатите), а от друга страна, реализацията на доходите беше ограничена поради централизираното разпределение и недостига на повечето средства за производство и потребителски стоки. Следователно промените в доходите имаха относително малък ефект върху производството, потреблението и инвестициите. По този начин икономиката на региона е била слабо свързана икономическа подсистема.
Окрупнените елементи и връзки на регионалния икономически механизъм в плановата и пазарната икономика в общи линии съвпадат. Въпреки това, по време на прехода към пазарна икономика, същността и силата на връзките между елементите на регионалния механизъм и външната икономическа среда (федерални регулаторни системи, икономики на други региони и световни пазари) се променят. За вътрешните и преките междурегионални и международни връзки е характерно тяхното укрепване, за отношенията с федералните системи - промяна в качеството на отношенията или отслабване [2] .
Регионът като подсистема на националната икономика има икономически връзкис федералните регулаторни системи (федерален център), с други региони и външния свят[3] .
Връзките между регионите и външния свят са предимно търговски, въпреки че напоследък регионите стават директни участници в междурегионалните и международните пазари на кредитни ресурси и ценни книжа. Регулирането на такива финансови отношения (особено междубюджетни) е едно от основните направления на държавната регионална икономическа политика.
1.2. Териториалното разделение на труда като основа на регионалния възпроизводствен процес
Общественото разделение на трудае обективен процес на развитие на производителните сили, при който се обособяват различни видове трудова дейност, специализират се производствени единици и между тях се извършва обмен на продукти от тяхната дейност.
Общественото разделение на труда предопределя последващото обединяване и установяване на връзки между отделните му структурни елементи. Можем да кажем, че степента на зрялост на общественото производство се определя от степента на развитие на общественото разделение на труда.
Общественото разделение на труда се развива в две посоки - под формата на отраслово и териториално разделение на труда, между които съществува обективна неразривна връзка.
Секторно разделение на труда- процес, който бележи появата на нови индустрии, при които производителите се специализират професионално в производството на готови продукти и услуги или техни компоненти, има фрагментация на производството, разпределяне на специализирани връзки, появата на нови професии.
Социално-икономическите процеси, както и процесът на социално разделение и интеграция на производството, се променят и усъвършенстват в ходанаучно-технически процес.
Териториалното разделение на трудае процес на индустриална специализация, изолация на икономическите региони, развитие на междурегионално сътрудничество, обмен на продукти и услуги.
Комбинацията от отраслово и териториално разделение на труда формира регионалния възпроизводствен процес.
Възпроизводственият подходза отразяване на регионалното развитие означава необходимостта от установяване на преки и косвени връзки между всички елементи на социалната система, при които се създават условия за осъществяване на непрекъснат възпроизводствен процес, насочен към постигане на поставените цели.
Изучаването на закономерните взаимоотношения, които възникват в процеса на производство, разпределение, обмен и потребление, е предмет на теорията за общественото възпроизводство. Едно от важните методологични положения на теорията за регионалното възпроизводство е разпределението на двата му аспекта - междурегионален и вътрешнорегионален.
Междурегионалният аспектна социалното възпроизводство е свързан с пространствената локализация на индустриалното производство. В същото време различията в природните и климатичните условия, ресурсния, икономическия, научно-техническия и демографския потенциал са обективна предпоставка за териториалното разделение на труда. Ефективността на икономическото развитие и нивото на благосъстояние на хората в региона зависят от пространственото разпределение на производителните сили.
Вътрешнорегионалният аспект на възпроизводствотообхваща проблемите на интегрираното развитие на региона, осигуряващо достоен стандарт на живот на населението. Организацията на регионалния възпроизводствен процес трябва да отговаря на интересите на населението на региона и да е насочена към постигане на благоприятни условия на живот, запазване ивъзпроизвеждане на природни системи. По този начин икономическите цели на регионалното възпроизводство са свързани с интерес към растежа на икономическия потенциал като основа за растеж на просперитета[5] .