Ревизионисти ционисти Електронна еврейска енциклопедия ORT
ЦИОНИСТИ-РЕВИЗИОНИСТИ, политическо направление в ционисткото движение (вж. Ционизъм). Възникнал в началото на 1920 г.; негов основател, духовен лидер и постоянен водач (до смъртта си през 1940 г.) е В. Жаботински, чиито най-близки съратници (всички от България), участвали в създаването на Еврейския легион (сред тях М. Гросман), формират първоначалното ядро на ревизионистките ционисти.
През втората половина на 20-те и по-специално през 30-те години на ХХ в. централната точка на политическата платформа на ревизионизма беше противопоставянето на работническото крило на ционисткото движение. Ционистите-ревизионисти се противопоставиха на стремежа на левите ционистки партии да комбинират национални и класови цели с концепцията за безусловния примат на националните интереси над груповите (принципът на „had nes“, буквално „само едно знаме“), единството на еврейския народ в борбата за създаване на собствена държава. В. Жаботински оприличава комбинацията от ционизъм и социализъм на шаатнез и пише: „Да имаш два идеала е същото като да се покланяш на двама богове“. В съответствие с тази концепция ционистките ревизионисти обръщат повишено внимание на некласовите държавни институции, преди всичко на армията (чийто прототип виждат в паравоенните формирования на Бетар и Брит ха Хаял), както и на символите на държавността (знаме, герб, химн, военна униформа), предназначени да събудят и засилят у еврейския народ чувството заx adar(`достойнство`, `величие`). В. Жаботински и неговите съмишленици остро критикуваха ориентацията на Световната ционистка организация към преференциална финансова подкрепа за колективни земеделски селища чрез Керен Хайесод и поискаха еднаква помощ да се предоставя на частни предприемачи, търговци, занаятчии икакто и семейни ферми. Ревизионистите се противопоставиха и на монопола на Histadrut ha-clalit ha-hadash в областта на трудовите отношения в Ерец-Израел, за разрешаване на трудови конфликти без стачки и локаути, чрез задължителен арбитраж. Членовете на Бетар, с малки изключения, отказаха да се присъединят към Хагана, чието ръководство, според ревизионистките ционисти, беше доминирано от представители на работническите партии.
От 1933 г. под егидата на Еврейската държавна партия съществува младежко движение Brit ha-kannaim („Съюз на зелотите“), чиито клетки съществуват в Австрия, Германия, Литва, Полша, Чехословакия и Ерец-Израел; през 1935 г. Y. Kakhan е избран за негов ръководител. Както Еврейската държавна партия, така и Brit hakannaim, както по численост, така и по влияние, бяха значително по-ниски от Световния съюз на ревизионистките ционисти (от 1935 г. Новата ционистка организация; виж по-долу) и Бетар; например преди началото на Втората световна война Еврейската държавна партия имаше само 8000 членове. Изданията на гроссманистите са седмичниците Neue Welt (Виена), Unzer Welt (Варшава), HaMattara (Тел Авив).
През 1937 г. Новата ционистка организация се противопоставя категорично на плана за разделянето на Палестина, предложен от британската кралска комисия, ръководена от лорд Пийл. Същата позиция беше заета от Еврейската държавна партия; Р. Лихтхайм и З. Е. Соскин, които не са съгласни с това решение, го напускат. През 1938 г. В. Жаботински и неговите съмишленици представят проект за презаселване в Ерец Израел на значителен брой евреи от Източна и Централна Европа, които са под заплахата от нахлуване на германските войски (около 1,5 милиона души за десет години). Въпреки факта, че полското правителство се интересуваше от този проект, бешеотхвърлен както от неционистите, така и от повечето ционисти. Ревизионистките ционисти остро критикуваха тактикатаh avlaga(`сдържане`), към която Хагана се придържаше по време на арабското въстание от 1936-39 г. (виж Земя на Израел (Ерец Израел). Исторически план; Ционизъм. Исторически преглед. От декларацията на Балфур до програмата Билтмор); В същото време В. Жаботински не одобрява антитерористичните действия, извършени от Етцел (в който след 1937 г., когато почти всички бивши членове на Хаганата се завръщат в него, остават предимно ревизионисти) актове на контратероризъм срещу арабското население; Ревизионисти ционисти (главно членове на Betar) активно участваха в установяването на "нелегална" имиграция; благодарение на техните усилия (които през 1937–39 г. придобиха най-голям обхват), няколко хиляди евреи бяха транспортирани до Ерец Израел.
Ревизионистки ционистки организации в момента са активни в Австралия, Австрия, Аржентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Италия, Канада, Коста Рика, Мексико, Холандия, България, САЩ, Уругвай, Финландия, Франция, Чили, Швеция, Република Южна Африка и някои други страни. Те основно споделят програмата Likkud.