Ревю на лоша поличба на новия сериал "Родина" с Владимир Машков
Телевизионният сериал на Павел Лунгин "Родина" още преди премиерата на пилотния епизод получи зелена светлина за продължаване. Нищо чудно, защото едноименният му предшественик в САЩ продължи пет сезона, а първоизточникът и на двата римейка – израелският сериал „Военнопленник” – два. Тъжната житейска истина е, че където и да се снима тази история, винаги ще има подходяща война и подходящ враг. Съчетаването на традиционната тема за завръщането от войната към цивилния живот с традиционната тема за подозрението и наказанието Лунгин, като майстор на голямото кино, не успява безупречно в сериен формат. Въпреки това Родина със сигурност не може да се нарече незабележима.
Главните роли в проекта са добре разпределени между добре познатите на Лунгин актьори. Дори без да знае сюжета на чуждите аналози, зрителят разбира още в първата серия, че ще трябва да стане свидетел на дуел от 12 епизода, в който героите на Владимир Машков и Виктория Исакова стават съперници. Първият участва в "Олигарх", вторият в "Остров", а Лунгин е готов да говори положително и за двамата актьори при всяка възможност. Вторият план също е пълен с имена, които могат да привлекат публика: напълно нов образ на Сергей Маковецки плюс добре познатите роли на Владимир Вдовиченков и Мария Миронова. Именно те ще разиграят драмата около завръщането на пленения офицер, когото жена му не дочака, но Родината срещна напълно нездрав интерес.
Лунгин заснема тази полушпионска, полусапунена история в стил, който по принцип не е възприет в българските телевизии: сещам се за няколко сериала, но приликата е само в детайлите. Приглушени цветове и емоции, диалози с такива паузи, че започваш да усещашлипсата на суфлер, напрежението, което не нараства според законите на жанра, а се поддържа на нивото, взето в началото - това е толкова необичайно, че искате да погледнете по-нататък. Сред актьорите главният герой е донякъде досаден (за подобна роля Клеър Дейнс получи няколко Златни глобуса), но постепенно осъзнавате, че не е толкова играта, колкото неадекватността на самия герой. До края на първата серия разбирате, че тази Зимина е червен парцал за всички, включително и за публиката на телевизионното шоу, и всичко си идва на мястото.
Родината е телевизионен филм, който не може да се гледа с превключване на канали или още повече с пропускане на епизоди. Лунгин разглежда патриотизма като вид човешко поведение, което се характеризира с крайности, лъжи и резки промени в основните насоки. За това допринася и тематиката на първоизточника. Но режисьорът върши работата си много обмислено и с претенция на филигран, което в сериалите от време на време се оказва излишно. Първоначално интересна история рискува да се превърне в бягаща пътека по-близо до средата или дори да се върне в първоначалните си позиции. В крайна сметка завръщането е това, което се превръща в основната тема на този проект. И не става дума само за героя с новия му живот и нова родина – връщаме ни и в онази България и в онова кино, в което самият този процес убедено се смяташе за лоша поличба.