Ревюта на книгата Любов на фона на кокошки
П. Г. Удхаус
ISBN: | 5-7516-0472-5 |
Година на издаване: | 2005 г |
Издател: | Текст |
Серии: | УЧЕБНИК в джобен формат |
Език: | български |
Този път на Укридж му хрумна лудата идея да отглежда пилета. . . Публикува се за първи път на български език. Почитателите на творчеството на П. Г. Удхаус, неподражаемият майстор на хумора и гротеската, се срещат отново с един от неговите герои, Юкридж, млад англичанин, опитващ се напразно да забогатее.
Рецензия за най-добра книга
Не точно с тази книга исках да започна пълноценно запознанство с Уудхаус, но как се случи. Преди това бях чел само историята „За спасяването на младия Гуси“ и беше като някакъв дълъг анекдот, когато читателят разбира целия виц накрая и след това се разтоварва от смях. Тази книга вече не ми напомняше на виц, иначе, ако трябваше да се смея само накрая, четенето нямаше да е толкова интересно. Има смешни моменти, има много смешни, особено си спомням преследването на леля Елизабет. За съжаление няма толкова много такива моменти, колкото ни се иска. Харесвам хумора на Удхаус, той не изисква да знаеш още 100 500 нюанса и работи, за да разбереш какъв е смисълът на шегата. Хуморът му до известна степен ми напомня на Джером. Неговите герои се оказаха ярки и всеки със собствен характер. Харесах неговия Ukridge. Въпреки че той далеч не е образец на добродетел. Той винаги вярва, че другите са загубили съвестта си, а не той, и въобще всички трябва да танцуват от радост, че се обърна към тях. Ukridge е склад от луди идеи, които той не разбира нищо, но никога не си го признава,винаги шумен, пълна липса на всякакъв такт и пълна фамилиарност с когото и да било, дори и да говори с краля, небрежен. Но щом се появи някъде, той изпълва цялото пространство с харизмата си, оптимист до мозъка на костите си, авантюрист и мил човек. Харизмата спечели и този герой ми хареса. Той има известна прилика в характера с Дърк Джентли Адамс. И ние следваме протичащите събития от гледна точка на Гарни, също много интересен герой, който не успя да се скрие навреме и затова трябваше да отиде във фермата, но мисля, че в крайна сметка той не беше много разстроен от това.
Не точно с тази книга исках да започна пълноценно запознанство с Уудхаус, но как се случи. Преди това бях чел само историята „За спасяването на младия Гуси“ и беше като някакъв дълъг анекдот, когато читателят разбира целия виц накрая и след това се разтоварва от смях. Тази книга вече не ми напомняше на виц, иначе, ако трябваше да се смея само накрая, четенето нямаше да е толкова интересно. Има смешни моменти, има много смешни, особено си спомням преследването на леля Елизабет. За съжаление няма толкова много такива моменти, колкото ни се иска. Харесвам хумора на Удхаус, той не изисква да знаеш още 100 500 нюанса и работи, за да разбереш какъв е смисълът на шегата. Хуморът му до известна степен ми напомня на Джером. Неговите герои се оказаха ярки и всеки със собствен характер. Хареса ми… Разширяване